Решение № 3585 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2010 г.

Решение № 3585 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Русе, чрез пълномощника си юрк. К. Петков, срещу решение № 17/6.08.2010 г., постановено по адм. д. № 233/10 г. по описа на Административен съд гр. Русе /АС/, с което е отменен отказ на Началника на Митница Русе, обективиран в писмо № И47/0015 от 22.04.2010 г., по пункт 2 и пункт 3 от искане вх. № И47/0015 от 23.03.2010г на "Интершипинг" ЕООД, гр. Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК Ответникът по жалбата "Интершипинг" ЕООД, гр. Русе чрез законния си представител И. Попов в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил мълчалив отказ на Началника на Митница Русе и последвалия изричен отказ на същия орган, обективиран в 3 пункта на писмо № И47/0015 от 22.04.2010 г. по искането на "Интершипинг" ЕООД вх. № И47/0015 от 23.03.2010 г. По пункт 1 дружеството е поискало най-късно до 20.04.2010 г. Митница Русе да приеме стоките, намиращи се митническия склад, на който дружеството е складодържател. По пункт 2 най-късно от посочената дата да се прекрати действието на разрешение № ВG 004000/71/000034 относно митнически склад, идентификационен № А/ВG 004000/00006, находящ се в гр. Русе, бул. "България" № 310. По пункт 3 най-късно към същата дата 20.04.2010 г. да се възстанови на дружеството депозита от 6000 лв., внесен като гаранция за съхраняваните в склада стоки. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по пункт 1 от искането вх. № И47/0015 от 23.03.2010 г. на "Интершипинг" ЕООД липсва годен предмет на оспорване - мълчалив или изричен отказ на Началника на Митница Русе, поради което е прекратил производството по делото. В тази част, поради липса на касационна жалба решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. В останалата част от фактическа страна съдът е приел за установено, че "Интершипинг" ЕООД е титуляр на разрешение № ВG 004000/71/000034 за откриване и управление на митнически склад тип "А", идентификационен № А/ВG 004000/00006, находящ се в гр . Русе, бул. "България" № 310. В разрешението като "предвидени операции" са посочени- съхраняване на стоки по сключени договори, а като "икономически условия"- сключени договори с вложители в склада. За безспорно съдът е приел, че в съответствие с условията на разрешението "Интершипинг" ЕООД съхранява в склада различни стоки под режим "митническо складиране", с различни титуляри. Съдът е обсъдил приетите по делото договори, сключени между жалбоподателя и вложителите на стоки в склада, съгласно които е приел за установено, че задължението на жалбоподателя е да приема в управлявания от него митнически склад стоки за съхранение под митнически контрол. До всеки от вложители от "Интершипинг" ЕООД, са изпратени писма-покани на адреса на управление на съответното дружество за извеждане на стоката от склада, поради предстоящо закриване на склада или упълномощаване на дружеството-складодържател за предприемане на действия в тази връзка. Вложителите не са извели стоките си от склада, нито са упълномощили "Интершипинг" ЕООД, гр. Русе за тези действия. При така установеното съдът е приел, че незаконосъобразно от Началника на Митница Русе в обжалваното писмо № И47/0015 от 22.04.2010 г. е прието, че за да бъде закрит склад под митнически контрол и да бъде освободено обезпечението за стоките в него, следва режима митническо складиране за процесните стоки да бъде приключен с допустимо митническо направление. Митница Русе не би могла да предприеме действия по закриването на склада и по освобождаване от отговорностите на "Интершипинг" ЕООД, гр. Русе като складодържател. Договорите за приемане в управлявания от дружеството митнически склад стоки за съхранение под митнически контрол, съдът е приел, че представляват такива за влог по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Сключени са през 2001 г. и 2002 г., като е предвидена клауза, че влизат в сила от датата на подписването им и е определена дата, до която действат. Уговорено е и че след тази дата съответния договор автоматично се удължава с още една година, в случай, че някоя от страните не е изрично заявила желание за прекратяването му. В конкретния случай сключените договори за влог са едностранно прекратени от влогоприемателя "Интершипинг" ЕООД с писма-покани, като дружеството не е упълномощено да предприеме действия за извеждане на стоката от склада. Приел е, че приключване на режима би могло да стане единствено по искане на всеки от вложителите, предвид разпоредбите на чл. 102, § 2 и чл. 108, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. Складодържателят на обществения склад няма задължението, нито правото за извършването на формалностите за ново митническо направление на стоките в него, тъй като няма качеството на вложител. Жалбоподателят не е упълномощен за това от титулярите на режима, нито са му прехвърлени права. Съдът е приел, че тъй като липсата на стоки под режима "митническо складиране" е условие за прекратяване на действието на разрешителното на складодържателя, то за митническите органи съгласно чл. 108 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. и чл. 353, т. 4 от ППЗМ - съществува законово правомощие да обезпечат това условие като определят срок, преди изтичането на който вложителите са длъжни да поискат ново митническо направление за стоките с оглед приключване на режима "митническо складиране". След упражняване на тези законови правомощия, митническият орган следва да се произнесе по искането на жалбоподателя, съобразявайки и данните по преписката, че договорните отношения на "Интершипинг" ЕООД, гр. Русе с третите лица по договорите за влог на процесните стоки са прекратени едностранно и са отпаднали условията по разрешението за митническия склад - "предвидени операции" - съхраняване на стоки по сключени договори и "икономически условия" - сключени договори с вложители в склада. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Спора е свързан със задълженията на складодържателя, при безспорно установения факт на прекратяване едностранно от него на договорите за съхраняване на стоки. В случая е безспорно, че "Интершипинг" ЕООД, е титуляр на разрешение № ВG 004000/71/000034 относно откриване и управление на митнически склад тип "А", идентификационен № А/ВG 004000/00006, находящ се в гр. Русе, бул. "България" № 310, т. е. дружеството е складодържател по смисъла на чл. 105, ал. 2 от ЗМ, тъй като му е разрешено да управлява митническия склад. Действително съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМ престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен, като в закона и правилника за приложението му, липсва специална уредба за реда и начина на прекратяване действието на издадено разрешение за откриване и управление на митнически склад. Нормативно определени са само задълженията на складодържателя, поради което правилно съдът е анализирал сключените между складодържателя и вложителите договори за съхранение на стоките под режим "митническо складиране" и е достигнал до извода, че по своята правна същност представляват договори за влог. Безспорно установено е, че складодържателят е изпълнил задължението си визирано в чл. 255 от ЗЗД, като е предизвестил с покани влогодателите и им е дал достатъчен срок, за да си вземат вещите. В случая до всеки от вложители в склада от "Интершипинг" ЕООД, са изпратени писма - покани за извеждане на стоката от склада от съответния вложил, поради предстоящо закриване на склада или упълномощаване на дружеството - складодържател за предприемане на действия в тази връзка. Вложителите не са извели стоките си от склада, нито са упълномощили "Интершипинг" ЕООД, гр. Русе за тези действия. При така установеното правилно съдът е приел, че съгласно чл. 353, т. 4 от ППЗМ митническите органи могат да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление в изключителни случаи, когато това се налага с оглед прилагането на митническото законодателство. Това правомощие на митническите органи е предвидено и в чл. 113, ал. 2 от ЗМ, съгласно който в правилника могат да бъдат определени случаи, при които митническите органи имат право да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление. С оглед на изложеното и като е отменил отказа на Началника на Митница Русе, обективиран в писмо № И47/0015 от 22.04.2010 г. да прекрати действието на разрешение № ВG 004000/71/000034 за митнически склад, идентификационен № А/ВG 004000/00006, находящ се в гр. Русе, бул. "България" № 310 и да възстанови на дружеството депозита от 6000 лв., внесен като гаранция за съхраняваните в склада стоки и е върнал преписката на АО за произнася, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона, АС е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неговата отмяна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение