Решение № 10945 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2025 г.

Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на М. С. М. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Костова, за отмяна на решение 2034 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело 8000/2024 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, с което е обезсилено решение 5582 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело 6138/2023 г. по описа на Административен съд София град и е прекратено производството по делото. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Искателят твърди, че е бил лишен от законовата възможност да защити правата си като формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявания, възприети в касационното производство. Според искателя обезсилвайки решението на административния съд и прекратявайки производството по делото, без да разгледа по същество спора, ВАС го лишава от право на двуинстанционна съдебна процедура, какъвто е предвиденият процесуален ред в чл. 131 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане по същество от друг съдебен състав. Ответникът главен архитект на район Изгрев , Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на искателя. Ответника С. С. К., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Миленова, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение 2034/27.02.2025 г., постановено по адм. дело 8000/2024 г., чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е обезсилил решение 5582 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело 6138/2023 г. по описа на Административен съд София град и е прекратил производството по делото, както и е осъдил М. М. да заплати разноски по делото. С решение 5582 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело 6138/2023 г., което е обезсилено с решението на ВАС, чиято отмяна се претендира, Административен съд София град е отменил по жалба на М. М. разрешение за строеж 1/16.02.2023 г. на главния архитект на район Изгрев , Столична община, за строеж: Реконструкция и преустройство на ресторант в жилище в имот с идентификатор /сграда/СОС/ 68134.800.1839.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, планоснимачен район [кв.], пл. 456, УПИ І, кв.18, местност [местност], район [район]. За постанови решението, чията отмяна се претендира, ВАС приема, че жалбоподателят в първоинстанционното производство М. М., не е в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, поради което същият няма правен интерес да оспори разрешителния акт, издаден от главния архитект на район Изгрев , съответно жалбата му срещу него е недопустима за разглеждане относно нейната основателност. Поради това и доколкото делото е решено по същество от административния съд при отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 от АПК - липса на правен интерес от оспорването, ВАС приема, че недопустимостта на съдебното решение налага то да бъде обезсилено, а делото - прекратено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, на която се е позовал искателят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Цитираната разпоредба предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай липсват данни при постановяване на атакуваното съдебно решение да са допуснати нарушения, които биха могли да се субсумират в някой от фактическите състави на чл. 239, т. 5 от АПК. Тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на М. М. по делото, нито последният е бил в невъзможност да участва лично по причини, които не е могъл да отстрани. По делото липсват доказателства също така за допуснато нарушение, засягащо процесуалните права на искателя, които той да не е могъл да упражни, респ. не е нарушено правото му на защита, тъй като по същество не е бил лишен от възможността да изразява становища, да представя доказателства и да иска събиране на такива. Както е видно от адм. дело 8000/2024 г. по описа на ВАС, М. М., в качеството си на ответник, е бил редовно призован за проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2025 г. чрез процесуалния си представител адв. Ангелова, на което й заседание се е явила адв. Ангелова, изразявайки становище както по доказателства, така и по основателността на касационната жалба и съществото на спора. В проведеното открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на М. М. са били представени и писмени бележки. Тези факти са безспорни и свидетелстват, че искателят е упражнил надлежно процесуалните си права, т. е. използвал е законовите възможности за участие и защита по делото, поради и което не се установява да е налице някое от отменителните основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Наведените от искателя доводи относно лишаването му от възможност за защита в двуинстанционен процес, поради обезсилване на първоинстанционното решение при установяване от ВАС на нови факти, в конкретния случай не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че тълкуването на цитираната разпоредба, многократно и еднозначно застъпвано в съдебната практика на ВАС, обосновава извод, че трите й хипотези се отнасят само до тези нарушения на процесуалните правила от съда, в резултат на които страна не е могла да организира защитата си поради невъзможността да участва в делото. Следва да се има предвид също така, че в случая и не се касае за нарушаване от съда на процесуално правило, гарантиращо личното участие на страната по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В конкретния случай тричленният състав на ВАС, второ отделение, при касационната проверка за допустимост на оспореното решение на Адиминистративен съд София град, констатира отрицателна предпоставка за допустимост на оспорването на разрешение за строеж 1/16.02.2023 г. на главния архитект на район Изгрев , Столична община, от страна на М. М., доколкото същият не притежава качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като обезсилва съдебното решение и прекратява производството по делото в изпълнение на правомощието си по чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК. Обратно на твърдяното от искателя, видно от решението на тричленният състав констатациите му за липсата на правен интерес за жалбоподателя да обжалва административния акт, не са формирани в резултат на приети от съда нови фактически установявания в нарушение на чл. 220 от АПК. В случай преценката на тричленния състав на ВАС е направена изцяло съобразно установените в хода на първоинстанционното производство факти, но при формиране на различни правни изводи. С така проведеният инстанционен контрол от страна на тричленния състав на ВАС правото на участие на страната ответника М., в делото по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК не е нарушено, както и тази страна не е лишена от възможността за защита в двуинстанционен процес, съгласно чл. 131 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид също така, че по същество изложените в искането за отмяна доводи представляват такива за преразглеждане на влязло в сила решение на касационен състав на ВАС по съображения за неправилност, което е недопустимо, с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При неоснователност на искането за отмяна следва да бъде уважено искането на адв. Миленова за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника С. К. пред настоящата инстанция, което е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С оглед предмета на делото в случая е приложим чл. 9, ал. 4, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 1 250 лева и да се присъди в полза на адв. Миленова. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,