Решение № 3151 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2011 г.

Решение № 3151 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Панайот Павлов Генков, съдия във Върховния административен съд, срещу решение от протокол № 11/2011 г. от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 23.03.2011 г., по дисциплинарно дело № 16/2010 г. по описа на ВСС, с което по т. 16.1 е прието, че с действията си е накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3 (сега ал. 4), т. 3 и т. 4 от ЗСВ, и по т. 16.2 на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години". Жалбата е бланкетна и изразява общо недоволство от оспорения акт, без посочване на конкретни негови пороци. В подаденото на 27.10.2011 г. допълнение към нея са наведени доводи за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че петимата членове на ВСС, вносители на предложението за дисциплинарното му наказване не е следвало да участват в състава на органа, решаващ въпроса за неговото дисциплинарно наказване. Аргументира теза, че не е накърнил престижа на съдебната власт. Позовава се на изтекла давност за налагане на наказание. В писмена защита и в съдебно заседание жалбоподателовият повереник адв. Йорданов също развива съображения в подкрепа на искането на доверителя си. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева в писмено становище и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Развити са съображения, че решението не е взето от незаконен състав, а от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, издадено на основание подготвителния документ - решение на дисциплинарния състав, където подробно са изложени мотиви, изрично записани и в протокола на ВСС, при правилна преценка на решаващия административен орган за извършени от Генков дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ (ДВ, бр. 33/2009 г.). Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 1.06.2010 г. на петима членове на Висшия съдебен съвет. В него е посочено, че постоянната комисия към ВСС "Професионална етика и превенция на корупцията" е установила, че дъщерята на съдия Панайот Генков - Ваня Панайотова Генкова е придобила право на строеж в гр. Приморско в нарушение на тогава действащата нормативна уредба, което обстоятелство е станало известно на нейния баща; тази незаконна процедура е породила основателно възмущение на част от гражданите на гр. Приморско, на които при наличието на законови основания, не е било отстъпено право на строеж, но те са се възпирали да водят дела, изхождайки от разбирането, че делата, водени срещу роднини на висши магистрати са обречени на неуспех; създадено е убеждение, че имотът в курортния град е предоставен за строеж на роднината на магистрата заради служебното му положение, което е достатъчно да се приеме, че е накърнен сериозно престижа на съдебната власт. В предложението е посочено, че с поведението си магистрата Панайот Генков е допуснал нарушения на чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България (ППЕСБ), както и на правило 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и са налице данни за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. С решение по т. 5.1. по протокол № 21 от 3.06.2010 г., на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Панайот Павлов Генков и по т. 5.2. на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е избрал чрез жребий дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело № 16/2010 г. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел три заседания - на 7.07.2010 г., на 27.09.2010 г. и на 21.10.2010 г. В хода на производството са разпитани свидетелите Иван Тодоров Григоров, Антон Илиев Станков, Андрей Тодоров Икономов, Лиляна Стоянова Димова, Димо Костадинов Парушев, Константин Пенчев и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. С решение № 10-00-006/14.03.2011 г. дисциплинарният състав е приел, че с действията си Панайот Павлов Генков, съдия във Върховния административен съд, е накърнил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 (сега ал. 4), т. 3 и т. 4 от ЗСВ, и е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Генков дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗСВ "понижаване в длъжност - съдия в Административен съд - София, за срок от две години". В мотивите на решението дисциплинарният състав е приел, че производството е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ - до шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Прието е за установено, че на 12.01.2004 г. Ваня Панайотова Генкова (пълнолетна дъщеря на Панайот Генков) е подала молба-декларация до Кмета на Община Приморско да й бъде учредено право на строеж за задоволяване на жилищните й нужди, заявила е постоянен адрес в гр. Приморско, където била допусната да живее в жилището на Мария Георгиева, и е декларирала, че не притежава лично, нито нейни възходящи и низходящи незастроен жилищно-строителен парцел или право на строеж на територията на общината. Общинска комисия, назначена от кмета, е картотекирала Генкова като нуждаеща се от жилище в гр. Приморско - пета група. На 30.04.2004 г. е сключен договор за отстъпване право на строеж между Община Приморско, представлявана от кмета инж. Д. Димитров, и Ваня Панайотова Генкова. Учредена е суперфиция върху имот - частна общинска собственост от 430 кв. м за построяване на жилищна сграда срещу заплащане от 1677 лв. За сключването на този договор като правно основание е посочен чл. 34, ал. 2 от ЗОС (Закона за общинската собственост) във връзка с чл. 37, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от НРПСУРОИ (Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество), протокол на комисия за установяване на жилищни нужди от 26.03.2004 г. и заповед № 195/30.03.2004 г. на кмета на Община Приморско. В раздел IV от договора е прието задължение от Ваня Генкова, че няма право да прехвърля отстъпеното право на строеж на трети лица, преди да го е реализирала по законоустановения ред. Ваня Генкова е реализирала правото на строеж, като е построила жилищна сграда със смесено предназначение от двеста шестдесет и пет квадратни метра жилищна площ, на пет етажа. С два нотариални акта от 24.04.2009 г. е продала на баща си Панайот Павлов Генков апартамент от 67.34 кв. м, две ателиета от по 57.39 кв. м и гараж от 55.77 кв. м, а впоследствие баща й е продал имоти от сградата на Иван Ангелов. По повод сигнал от СНЦ "Приморско 21 век" новият Общински съвет - Приморско е приел решение № 37/26.02.2009 г. за създаване на временна комисия, която е следвало да провери договори за продажба на общинска собственост, за отстъпено право на строеж върху общинска земя и за замяна на недвижими имоти. Комисията е изготвила доклад, в който били посочени редица нарушения, между които и договор за отстъпено право на строеж, сключен с Ваня Генкова. Дисциплинарният състав е счел, че е извън правомощията му да навлиза в същността на нарушенията, констатирани от временната комисия. Дисциплинарният състав е приел и, че дългогодишен юрист с опита и квалификацията на Панайот Генков е могъл и се е запознал с историята на придобиването на този имот от едва навършилата пълнолетие негова дъщеря, построила сграда, която само не е наречена хотел, за да задоволи жилищните си нужди в гр. Приморско, без значение дали е или не е живяла тези три месеца постоянно там. Дисциплинарният състав е счел, че не може да не отчете факта, че в един и същ период, в схематична идентичност на случаите, поредица от сделки за отстъпване право на строеж са сключени с близки роднини на висши магистрати, и усещането, че става дума за търговия с влияние, в обществото, създадено чрез медиите, не е могло да бъде категорично отхвърлено от състава, след разглеждане на дисциплинарното дело. Изложено е становище, че статута на Генков като чл. на ВСС за периода от 16.12.2003 г. до 3.10.2007 г. и дългогодишен съдия изисква висок морал, почтеност и безпристрастност, поддържане на доверието на обществото, като се избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на магистратската професия и биха застрашили репутацията и независимостта на магистратите. Обществото не би желало ежедневно упражняваната от магистратите власт да се осъществява от хора със спорна репутация, поради което поведението на магистратите както в службата, така и извън нея трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за морал и почтеност. В случая общественото мнение свързвало възникналата ситуация с отстъпените права на строеж на висши магистрати с лобизъм, ходатайства, корупция, злоупотреба с власт, тъй като създава негативна нагласа към нея и намалява общественото доверие. Въз основа на изложеното е прието, че следва да се предложи дисциплинарно наказание на Панайот Генков, който като административен съдия и баща на Ваня Панайотова Генкова е могъл и е знаел по какви точно правила тя е получила правото на строеж и как точно го е реализирала във вида, в който той е завършен, закупувайки впоследствие и част от него. Горното е квалифицирано от дисциплинарния състав като допуснато от Панайот Генков нарушение на правилото на чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, в сила до 20.05.2009 г., и правилата на чл. 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, като е посочено, че с действията си същия е уронил престижа на съдебната власт и следва да носи дисциплинарна отговорност на основание чл. 307, ал. 1 за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3 (ДВ, бр. 33/2009 г., сега ал. 4), т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Посочено е, че при определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на дисциплинарно отговорното лице, е преценена тежестта на деянието, предизвикало негативен обществен отзвук по случая, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. На заседание от 23.03.2011 г. Висшият съдебен съвет е изслушал решението на дисциплинарния състав, докладвано от члена на ВСС - Радка Петрова. В хода на заседанието е отхвърлено искането на Панайот Генков за отвод на вносителите на предложението за дисциплинарното му наказване, в която насока са се изказали и членовете на Съвета Стефан Петров и Цветанка Табанджова. Докладчикът по дисциплинарното дело е изложил аргументи защо не е изтекла погасителната давност, отбелязал е основните пунктове, залегнали в направеното предложение и накратко е възпроизвел съдържанието на решението на дисциплинарния състав. Наблегнал е на това, че усещането, че става дума за търговия с влияние в обществото, създадено чрез медиите, не е могло да бъде категорично отхвърлено от състава след разглеждане на дисциплинарното дело. Магистратите следва да поддържат доверието на обществото, като избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и биха застрашили тяхната репутация и независимост, а поведението им трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за висок морал и почтеност. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с отстъпените права на строеж на роднини на висши магистрати с лобизъм, ходатайства, корупция, злоупотреба с власт, което създава негативна нагласа. Това обуславя налагане на дисциплинарно наказание на Панайот Генков, който като административен съдия и баща на Ваня Генкова е могъл и е знаел по какви точно правила тя е получила правото на строеж, и как точно тя го е реализирала във вида, в който той (строежът) е завършен, след което е закупил впоследствие и голяма част от имотите в този строеж. С оглед фактическата обстановка и създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост, с което е уронен престижа на съдебната власт, Панайот Генков е нарушил чл. 5, ал. 5 от тогавашните Правила за професионална етика на съдиите, в сила до 20.05.2009 г., и чл. 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Така е обосновано предложението на дисциплинарния състав на Генков да бъде наложено наказание "понижаване в длъжност за срок от две години". При направените разисквания членът на съвета Георги Колев е изложил съображения, че предложеното наказание не съответства на извършеното нарушение от съдия Генков и целесъобразно и адекватно наказание би било "Намаляване на трудовото възнаграждение за срок от две години с 25 %, а членът на съвета Лазар Груев е посочил, че според него всички аналогични случаи е следвало да бъдат разгледани в едно заседание от Висшия съдебен съвет. Последвало е тайно гласуване, при което предложението на дисциплинарния състав за "понижаване в длъжност за срок от две години в Административен съд София - град" не е било прието, а впоследствие с 13 гласа "за", 5 гласа "против" и 6 гласа "въздържали се" ВСС е наложил на Панайот Павлов Генков, съдия във Върховен административен съд, дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години", като е приел, че с действията си Генков е накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3 (сега 4), т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за безспорни по делото следните факти: В Община Приморско в периода до 2007 г. право на строеж е предоставено на около 350 човека. В този период - до 2007 г., е действала Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет - Приморско, издадена на основание отменената с ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г. разпоредба на чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Наредбата е предвиждала правомощие на кмета на общината да предоставя право на строеж, без да е необходимо съгласието на общинския съвет (текстът на наредбата е приобщен към доказателствата по делото). Съгласно чл. 30, ал. 1 от наредбата право на строеж на граждани с установени жилищни нужди, по реда и при условията на глава II на Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост (ППЗОС), отм. ДВ, бр. 23 от 18.03.2005 г., се учредява без провеждане на търг и по цени, определени от Общинския съвет и по глава VII на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Това става въз основа на подреждане на нуждаещите се лица в картотека по чл. 8 от ППЗОС (отм.) след предложение на комисията по чл. 9 от същия. Изискването за учредяване право на строеж, съгласно нормативната уредба, е лицето да има адресна регистрация на територията на Община Приморско и да има жилищна нужда по смисъла на ППЗОС (отм.), т. е. за учредяване право на строеж се изисквало картотекираните лица да отговарят на законовото изискване за жилищна нужда, а не да разполагат с доходи под жизнения минимум (да са "социално слаби"). За учредяване право на строеж на кандидатстващото лице не се е изисквало същото да има местожителство в населеното място минимум 5 години. Това изискване законът поставя към населените места от 0, I и II функционален тип - чл. 5, ал. 1, т. 6 от ППЗОС (отм.) във връзка с чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗОС, (отм., ДВ, бр. 54 от 2008 г.), докато гр. Приморско е населено място от III-ти функционален тип. Поради това от формална страна изискването е било само за адресна регистрация на територията на общината без срок за това, а жилищната нужда се е преценявала от комисия към общината. От данните по делото явства, че на 12.01.2004 г. Ваня Панайотова Генкова, тогава на 18 години, е подала молба-декларация за отстъпване право на строеж в гр. Приморско до кмета на Община Приморско, с посочен постоянен адрес гр. Приморско ул. "Странджа" № 9а. Разпитаната в хода на прокурорска проверка Пауна Парушева и разпитаният от дисциплинарния състав и по настоящото дело Димо Парушев установяват, че Ваня Генкова е живяла от началото на 2004 г. на посочения адрес. Същата е картотекирана като нуждаеща се от жилище в гр. Приморско с решение на комисията по чл. 9 от ППЗОС от 26.03.2004 г. - т. е. към момента на картотекиране от комисията за установяване на жилищни нужди Ваня Генкова действително е живяла в гр. Приморско на посочения адрес. Със заповед № 195/30.03.2004 г. кметът на Община Приморско е отстъпил на Ваня Панайотова Генкова право на строеж върху общински недвижим имот, представляващ УПИ I, квартал 36а по плана на гр. Приморско, целият с площ от 430 кв. м. На 30.04.2004 г. е сключен договор между Община Приморско и Ваня Генкова за придобиване правото на строеж срещу заплащане на сумата от 1677 лв., внесена от приобретателя. Панайот Генков е узнал за придобитото право на строеж от дъщеря си най-късно през пролетта на 2005 г., тъй като по това време той е представил документите по отстъпеното право на строеж на Константин Пенчев и е разговарял с него с оглед наличието или липса на необходимост от отвод във връзка с вземане на решение за откриване на районен съд в гр. Приморско. По делото няма данни името на Ваня Генкова като кандидат за право на строеж да е свързано с това на Панайот Генков в качеството му на съдия във Върховния административен съд. По делото не се спори досежно това, че в обществото съществува негативно обществено мнение касателно придобиването от висши магистрати, съответно от техни роднини по права линия, в т. ч. и от дъщерята на Панайот Генков, на право на строеж в общински имоти, разположени в землището на Община Приморско. В обществото е създадено впечатление за задоволяване на интереси на магистрати и на интереси на техните близки чрез заобикаляне на закона. Тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж. При така установените факти по делото настоящият съдебен състав приема следното досежно законосъобразността на решението на ВСС: Преди всичко следва да се отбележи, че в решенията на дисциплинарния състав и на ВСС не е конкретизирана датата или периода на извършване на дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, което преклудира възможността на настоящия съдебен състав да провери дали ВСС в решението си е посочил приложимата по време правна норма. Висшият съдебен съвет е приел, че с действията си Панайот Генков, съдия във Върховния административен съд, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 (сега ал. 4), т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като виновно е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, в сила до 20.05.2009 г., както и правила чл. 5.6 и чл. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, действащ от 20.05.2009 г. Действително две дисциплинарни нарушения могат да се осъществят с едно деяние - действие (както е прието в конкретния случай от ВСС). В случая характера на двете твърдяни нарушения - на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт, предполагат възможността с едно деяние (действие) да са осъществени и двете нарушения. Мотиви в тази насока органът не е изложил. Дори и да се приеме, че според ВСС Генков с едно деяние (действие) е осъществил двете твърдяни нарушения, първото, което е необходимо, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност, е установяването по безспорен начин на извършено от него деяние (в конкретния случай действие, както е приел ВСС), което да осъществява състава на дисциплинарно нарушение. Противно на приетото от административния орган, Панайот Генков не е консумирал виновно нарушенията, за които е наказан. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин е необходимо вината да е лична, на дисциплинарно отговорното лице и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие съгласно цитираните норми от КЕПБМ. За да е налице нарушение по т. 3 на цитираната разпоредба е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някои от правилата за професионална етика. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. В случая чл. 5.6 от Кодекса има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изискват от магистрата въздържание от действия, които могат да компрометират тази ценност. Твърди се нарушение на етичните правила. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. ВСС е приел за дисциплинарно нарушение нарушението на чл. 5.6. от КЕПБМ "Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото" и на чл. 5.7. от КЕПБМ "Магистратът трябва да е с безукорна репутация". А съгласно чл. 5, ал. 5 на Правилата за професионална етика на съдиите в България "Извън съда съдията спазва поведение, което не би могло да накърни доброто име на съдебната институция". В обжалваното решение ВСС не е посочил какви конкретни действия Панайот Генков е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, и какви е пропуснал да извърши, а е следвало да извърши във връзка с начинанието на пълнолетната си дъщеря, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Тъй като в самото решение на ВСС не са посочени конкретните действия, извършени от съдия Генков, които осъществяват съставите на посочените дисциплинарни нарушения, то те следва да бъдат извлечени от мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и от направените изказвания от членовете на ВСС преди вземането на самото решение за налагане на наказание. С оглед обстоятелството, че съдия Генков е наказан от ВСС единствено за извършени действия, но не и за бездействия, то настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде установено единствено дали посочените в решението на дисциплинарния състав и в изказванията на членовете на ВСС действия, извършени от съдия Генков, представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. По делото липсват данни процедурата по отстъпване на право на строеж на Ваня Генкова да е свързана с извършването на конкретни лични действия от страна на баща й Панайот Генков. Следователно обстоятелствата във връзка с подаването на молбата-декларация от Ваня Генкова и с отстъпването на правото на строеж, доколкото не са в резултат на действия, извършвани от съдия Генков, не могат да обосноват ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия. В решението на дисциплинарния състав са установени основно действия на дъщерята на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които не са предмет на процесното дисциплинарното производство. ВСС не извежда фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване или съпричиняване на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, органът не е формулирал деянието (конкретното действие) и не е изложил никакви мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с вредата. Магистратът може да носи дисциплинарна отговорност единствено за извършени от него действия. Съдия Генков би могъл да бъде наказан, ако отстъпеното право на строеж на дъщеря му е в резултат на негово поведение, в случая действие. Решението на дисциплинарния състав обаче не се основава на подобни факти. Липсват данни, а и не са събирани доказателства, от които може да се направи извод за извършването на конкретни действия от страна на съдия Генков във връзка с учреденото право на строеж. Не е установено дали Панайот Генков е познавал кмета на Община Приморско или друг служител на общината, осъществявал ли е някакви контакти с кмета или с друг служител на общината преди, по време или след провеждането на процедурата по отстъпването на правото на строеж на дъщеря му. Не са установени никакви други обстоятелства, които да обосноват някакво активно поведение от страна на Панайот Генков във връзка с отстъпване на правото на строеж на дъщеря му. Ето защо изводът на дисциплинарния състав, че правото на строеж е отстъпено с оглед обстоятелството, че Панайот Генков е висш магистрат, е необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Единственото действие, извършено от съдия Генков, което е прието за доказано в решението на дисциплинарния състав (и може да бъде установено от събраните по делото доказателства), на което се основава решението, е закупуването на част от построеното. Това обаче е станало едва през 2009 г. Освен това не може да се приеме, че закупуване на имот от низходящ само по себе си представлява действие, осъществяващо състава на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 или т. 4 от ЗСВ, тъй като същото не нарушава етичните правила и не води до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Извършеното от магистрата не покрива от обективна страна състава на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 или т. 4 от ЗСВ., защото не нарушава почтеността и благоприличието по смисъла на етичните правила и не води до уронване на престижа на съдебната власт. Липсва етична норма, която да забранява на магистрат да купи имот от свой роднина. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решението на дисциплинарния състав, както и в изказванията на членовете на ВСС липсват данни за извършено друго действие от съдия Генков. От събраните доказателства по делото също не се установяват действия, извършени от съдия Генков, които да покриват от обективна страна състава на нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 или т. 4 от ЗСВ. Административният орган не е изложил съображения за осъществено лично негово поведение на магистрата в предприетото начинание на неговата дъщеря да придобие право на строеж, което да е установено по безспорен начин и мотивирано, каквито е изискването на закона. Би могло да се приеме, че Генков е бил длъжен, с оглед качеството му на съдия и още по-големите изисквания към него като тогавашен чл. на Висшия съдебен съвет, да прояви взискателност към желанието на дъщеря си за придобиване на имот и да предвиди последиците от нейните действия, като се въздържи да й съдейства или възприеме активна позиция като родител, за да я разубеди. Но органът не е изложил мотиви досежно деянието. Останалите обстоятелства, на които се основават решенията на дисциплинарния състав и на ВСС, се отнасят до бездействия: търпимост към определени факти - че Генков "е могъл и е знаел по какви точни правила дъщеря му е получила правото на строеж и как точно го е реализирала, във вида, в който той е завършен". Доколкото обаче се обжалва решението на ВСС, в което той е приел, че съдия Генков е извършил дисциплинарни нарушения единствено с действията си, но не и с бездействията си, и е наказан за извършените от него действия, то настоящия съдебен състав не следва да се занимава с въпроса дали и доколко обсъжданите в мотивите на решението на дисциплинарния състав и на ВСС бездействия на съдия Генков осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, тъй като той не е наказан за тях. С това се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, поради което цитираните по-горе факти и обстоятелства изчерпват мотивите на органа, и не обосновал с какво личното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице представлява нарушение на етичните правила и уронва престижа на съдебната власт. Предвид изложеното решението на ВСС се явява постановено в нарушение на материалния закон. При липсата на формулирано от фактическа страна поведение на дисциплинарно наказаното лице, което да осъществява фактическия състав на 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ, следва да се приеме, че административният акт е постановен в нарушение на материалния закон, защото вменените дисциплинарни нарушения не са доказани. Дисциплинарно наказващият орган налага наказание при наличие на извършено лично действие или бездействие, което от обективна и субективна страна следва да осъществява състава на дисциплинарно нарушение. Когато дадено действие не осъществява от обективна страна състава на дисциплинарно нарушение, то същото не представлява нарушение по смисъла на ЗСВ. При липса на извършено нарушение, наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно. В конкретния случай е налице налагане на наказание, без да е установено и доказано дисциплинарно нарушение. Освен това, вината като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението към противоправното деяние. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. ВСС не е установил и доказал извършено от магистрата активно поведение (лично действие), което да представлява нарушение по смисъла на ЗСВ, респ. укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила. Посочването в решението, че нарушението е извършено чрез действия, не може да замести необходимостта от установяване и мотивиране на деянието (конкретното действие в настоящия случай), а без това не може да се установи неговата противоправност, вината и причинната връзка между това деяние и установения противоправен резултат. Наличието на съмнение, на вероятност за извършено нарушение, не може да обоснове ангажиране на дисциплинарна отговорност. Доказателствената тежест в конкретния случай се носи от административния орган, който съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Установеното от ВСС действие е неправилно преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания и етичните правила. Налагането на наказание за деяние, което не представлява нарушение или за действия, които не са извършени лично от магистрата представлява нарушение на материалния закон, тъй като е наложено наказание в противоречие с разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ЗСВ. Материалната незаконосъобразност на оспорения акт е основание за неговата отмяна. Тази материална незаконосъобразност не дава възможност на съда да се произнесе по твърденията относно погасителната давност. Съдът преценява законосъобразността на акт, единствено на база събраните доказателства и установените факти по делото. Дисциплинарно наказание не може да се наложи единствено в резултат на негативни публикации в медиите, при липса на установени по делото факти и обстоятелства, които да обосноват извод за извършено нарушение от страна на наказания магистрат. Съдът не може да преценява законосъобразността на един акт на базата на обществената нагласа, обществено мнение и медийни публикации, при липса на конкретни доказателства, съдържащи се в кориците на съответното дело. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен във всеки конкретен случай на твърдяно дисциплинарно нарушение на КЕПБМ да запълни етичната норма с фактическото съдържание на деянието. Това е изискване за законосъобразност на акта. В противен случай би се стигнало до налагане на наказание, без да е установено нарушението, а с оглед на това и без да може да се установи причинната връзка между противоправния резултат и личното поведение на магистрата. Съдът няма компетентност да извършва тази преценка вместо дисциплинарно наказващия орган. Съдът, като проверява законосъобразността на акта за налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да провери фактическите констатации на административния орган относно релевантното поведение съответстват ли на данните по делото, правилно ли е приложен материалния и процесуалния закон, както и да провери спазването на законовите предели на дискрецията на органа. Той не може да определя кое поведение на магистрата представлява нарушение на моралните норми. Това е и разликата между съдебната проверка за законосъобразност на един акт, установяващ нарушение на етични правила и налагащ наказание за него, и обществената оценка на същото това нарушение. Обществената оценка санкционира директно поведението, а съдебният контрол е за законосъобразността на акта, който налага наказанието за това поведение. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи неоснователността на доводите на жалбоподателя, че решението на ВСС е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, тъй като е взето от компетентен орган в пределите на неговите законоустановени правомощия, при необходимия кворум и при наличие на изискващото се по закон мнозинство. Няма допуснати от ВСС нарушения на процесуалните правила, и по конкретно във връзка с процедурата по определяне на дисциплинарния състав, липсата на отводи от страна на членовете на комисиите към ВСС. Членовете на ВСС, направили предложението, членовете на Комисията по дисциплинарни производства и участвалите в дисциплинарния състав, са осъществявали законовите си правомощия по ЗСВ. Законодателят не е предвидил, че когато изпълняват тази си компетентност, членовете на ВСС нямат право да участват в колективния орган при вземане на решение, т. е. трябва да се отведат. Член 10, ал. 2 от АПК действително предвижда задължение за отвод, но ЗСВ е специален и при прецизната законодателна уредба досежно начина на вземане на решенията на съвета и изричната норма на чл. 35 от ЗСВ, която предвижда хипотезите на неучастие в гласуването на чл. на ВСС, няма основание да се твърди, че е налице нарушение поради неотвеждане. Законодателят не случайно е посочил изрично основанията за отвод. В противен случай, ако се приеме твърдението на жалбоподателя, би се стигнало до хипотези, когато колективният орган няма да може да формира състав, за да постанови акта си, т. е. няма да има кой да осъществява съответната държавна функция, което очевидно противоречи на целта на закона. Когато е налице хипотезата на чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - т. е. вносители на предложението за дисциплинарно наказване на магистрат са не по-малко от една пета от членовете на ВСС, именно Висшия съдебен съвет е органа, който взема решения за налагане на наказания и този орган не е обвързан от предложението на вносителите и от решението на дисциплинарния състав. Предвид изложеното обаче по-горе съдът счита, че следва да уважи подадената първоначална жалба срещу оспореното с нея решение на ВСС. Налага се извода, че действията на съдия Панайот Генков не са противоправни, поради което липсват основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за виновно неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Като е приел противното и не е констатирал, че не е налице извършено от Генков дисциплинарно нарушение поради липсата на елемент от фактическия състав, довело до незаконосъобразно налагане на наказание, кадровият орган е интерпретирал неправилно данните по преписката и е приложил неправилно материалния закон. Това обосновава и незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Налице е отменителното основание на чл. 146, т. 4 от АПК, поради процесното решение на ВСС следва да се отмени. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,