Решение № 15106 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2016 г.

Решение № 15106 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. Ю. Л. - клон България", което от 11.08.2016 г. е с променено наименование "М. Ю. д. а. к. - клон България" (за кратко М. Л./застраховател в следващото изложение), през цялото време със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Г. Ц., чрез процесуален представител, срещу решение № 1695/11.03.2016 г. постановено по адм. дело № 9707/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-1031-14/28.07.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗДЛ/Комисията в следващото изложение). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо, алтернативно неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че няма процесуална правосубектност, респ. нямал е и такава в производството пред АССГ, а за административен орган (в конкретната хипотеза "администратор на лични данни") е следвало да се конституира юридическото лице "М. Ю. Л." - Ирландия. Излага съображения, според които съдът неправилно е приел, че "С. Р. Е. Консултинг"ООД е "трето лице" спрямо него по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЗЛД, оспорва и извода на АССГ, че по отношение на И. Д. е осъществен директен маркетинг според дефиницията на § 1, т. 15 от ЗЗЛД, защото разговорът е бил прекратен от И. Д. Твърди, че необосновано съдът не е обсъдил възражението му относно липсата на мотиви в административния акт по отношение на определеното административно наказание и размера на имуществената санкция. Твърди се, че дори и дружеството да е допуснало нарушение на ЗЗЛД, то това не са разпоредбите, посочени като материалноправно основание за издаване на административния акт. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло Решение № Ж-1031/14 г. от 28.07.2015 г. на КЗЛД. Ответникът - КЗЛД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпраща представител и не е изразява становище по касационната жалба. О. И. Д. Димов, редовно призован за съдебно заседание, не е се явява и не е изразява становище по касационната жалба. Ответникът "С. Р. Е. Консултинг" ООД (Сикуест в следващото изложение), редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не е изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1695/11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9707/2015 г. по описа на АССГ са отхвърлени жалбите на М. Л. и Сикуест срещу Решение № Ж-1031/14 г. от 28.07.2015 г. на КЗЛД, с което на М. Л. е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 11 000 лв. на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД затова, че в качеството си администратор на лични данни е обработил личните данни на И. Д. Д. в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД; на основание чл. 42, ал. 3 и ал. 9 от ЗЗЛД са наложени административни наказания - имуществена санкция в размер на 1000 лв. на Сикуест, поради това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработило личните данни на И. Д. в нарушение на чл. 34а, ал. 2 от ЗЗЛД и имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД. Сикуест не е подало касационна жалба и първоинстанционното решение в частите, относими към него са влезли в сила. От фактическа страна е прието, че И. Д. е сезирал с жалба с рег. № Ж-1031/14.11.2014 г. КЗЛД затова, че М. Л. и Сикуест са злоупотребили с личните му данни, като застрахователят е предоставил негови лични данни на второто без негово съгласие. Комисията е приела за установено, че личните данни на И. Д. са обработени за събиране на данни от статистически характер и за нивото и качеството на застрахователното обслужване, за което физическото лице не е дало съгласие. Проведено е административно производство, което е приключило с оспореното пред АССГ решение за налагане на имуществени. Административният съд е обосновал извод, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК на оспореното решение на КЗЛД като е изложил подробни съображения относно наличието на нарушенията, установени от Комисията и законосъобразността на наложените наказания. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не са основателни твърденията на касационния жалбоподател за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт с аргументи от чл. 20 от Търговския закон (ТЗ), които не кореспондират с особеностите на правния характер на клона на чуждестранно застрахователно дружество и административното производство. Не се спори между страните, че И. Д. е сключил застрахователни договори с "А. Б. Ж. дружество" ЕАД. При сключване на договорите дружеството е обработило личните данни в качеството си на администратор на лични данни, след което се е преобразувало чрез презгранично вливане в "М. Ю. Л.", Ирландия по договор от 18.06.2014 г. Производството пред КЗЛД е започнало с участието на "А. Б. Ж. дружество"ЕАД. След конституиране на страните и изразяване на първоначално становище от 29.12.2014 г. от "А. Б. Ж. дружество"ЕАД, по преписката е представено пълномощно за адв. С. К., адв. Е. М. и адв. Я. М. за представителство на настоящия касационен жалбоподател. Адв. Колев е участвал в производството като надлежно упълномощен представител на "М. Ю. Л. - клон България" като клонът е представен като универсален правоприемник на "А. Б. Ж. дружество"ЕАД. Пред настоящата инстанция е представено пълномощно от "М. Ю. Л.", Ирландия, от което се установява представителството на клона на дружеството в България, което според справката в Търговския регистър е вписано за първи път на 11.12.2014 г., а на 11.08.2016 г. е променено наименованието му. Според чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни. В случая И. Д. е предоставил своите лични данни за обработване от юридическото лице "А. Б. Ж. дружество"ЕАД, спрямо което е започнало административното производство пред Комисията като администратор на лични данни. След вливането на това дружество в чуждестранното дружество и регистрирането в Търговския регистър на негов клон в България, производството е продължило с участието на "М. Ю. Л. - клон България", което е надлежно представлявано от упълномощен негов представител, който се явява и представител на "М. Ю. Л.", Ирландия. Този представител в административното производство е упражнил и правото на жалба срещу административния акт, с който е приключило това производство. Върховният административен съд е имал поводи да се произнесе, че клонът на търговското дружество е правноорганизационна форма за осъществяване на стопанска дейност, при която търговецът чрез относително обособяване на дейността си я осъществява на територията на държава, различна от тази, в която се намира седалището му, като от това е формиран непротиворечив извод, че клонът на търговското дружество не е юридическо лице по аргумент и от чл. 17а и чл. 20 от ТЗ. Независимо от тази принципно установена практика в част от административните производства (например по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) в резултат от спецификите на материалните административни правоотношения се приема, че клоновете притежават собствена процесуална дееспособност, каквато притежават и други субекти на правото, които не са физически или юридически лица. От друга страна в практиката на Върховния касационен съд се отчита като съществено обстоятелството, че управителят на клона представлява търговското дружество по спор произтичащ от преки отношения с дейността на клона, поради което когато предмет на делото са точно правоотношения свързани с дейността на клона, събраните в това производство доказателства са противопоставими на дружеството. (определение № 149 от 10.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К. Ю.). По този начин съдебната практика съобразява наличието на относителна самостоятелност и осъществяването на самостоятелна дейност от клоновете на търговски дружества спрямо тях. Тази самостоятелност намира и административна опора и в изискванията за отделна регистрация в Търговския регистър, респективно отделен ЕИК. Действително като основно правило на съдебните процеси е установено изискването страна по делото да бъде само правосубектно лице, с каквото качество вписаният в търговския регистър клон на търговеца не разполага, както и че липсата на процесуална правоспособност обуславя недопустимост на производството. Това правило е обосновавано в теорията и съдебната практика в продължение на дълъг период от време, но от друга страна административното съдебно производство допуска и изключение от това изискване (виж § 1, т. 1 и т. 2 на допълнителната разпоредба на АПК и вече описаните специфики в данъчното производство). Това правило следва да търпи своите изключение и в резултат от присъединяването на Р. Б. към Европейския съюз. По отношение на клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон и в частност, по отношение на клон на застраховател, следва да се вземат предвид не само специалните разпоредби на чл. 17а, ал. 2 ТЗ и легалната дефиниция, дадена в § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховане, но и разпоредбите на чл. 10 - чл. 14 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, независимо от административния характер на спора. Не следва да бъде пренебрегвана и Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри и данните, които се вписват в Търговския регистър относно клоновете на чуждестранни лица. "Клонът на чуждестранния застраховател и представлява правна форма, под която този застраховател присъства трайно на територията на държава членка, като създава офис, управляван от негови служители или от други лица, изрично трайно овластени от застрахователя да действат от негово име, от което следва и възможност посочването в исковата молба клон на застраховател, имащ местоживеене в друга държава членка, в качеството му на ответник. При тази ситуация различни състави на Търговска колегия на Върховния касационен съд са се произнасяли по същество по предявени преки искове срещу регистрирания в България клон на чуждестранен застраховател, без да е констатирана недопустимост на съответните въззивни решения. " (Определение № 176 от 28.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 150/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т. В.). Тази съдебна практика по търговски спорове с клонове на чуждестранни застрахователни дружества и съществуването на отклонения от изискването за процесуалната дееспособност на страните в съдебното административното производство като последица от възможностите на субекти в различна организационна форма да встъпват в административни правоотношения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба, подадена от "М. Ю. Л. - клон България" с променено наименование "М. Ю. д. а. к. - клон България" е процесуално допустима, независимо, че касационен жалбоподател е клон на чуждестранно застрахователно дружество. "М. Ю.", Ирландия е юридическото лице, в което се е вляло изцяло "А. Б. Ж. дружество"ЕАД, по повод чиято дейност в България е проведено административното производство пред КЗЛД. Следователно търговската дейност, развивана от "А. Б. Ж. дружество"ЕАД в България е продължила в лицето на "М. Ю. Л. - клон България" с променено наименование "М. Ю. д. а. к. - клон България" като клон на "М. Ю.", Ирландия в България. Доколкото обработването на личните данни на И. Д. е извършено от "А. Б. Ж. дружество"ЕАД в България и административното производство пред КЗЛД се е развило именно по повод тази дейност, с отговорността за нея е възможно да бъде ангажиран клонът и той да упражнява защитата на интересите на "М. Ю.", Ирландия в България чрез надлежно упълномощения управител, респективно и процесуални представители адвокати. За пълнота следва да се посочи, че ако се възприеме тезата на "М. Ю. Л. - клон България" с променено наименование "М. Ю. д. а. к. - клон България", че не е процесуално дееспособен, то следва да бъде оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба като подадена от неправосубектно лице по аргумент от чл. 159, т. 2 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК. Само по допустима касационна жалба Върховният административен съд има правомощия да обезсили обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Не е възможно да не бъде отбелязано, че обезсилване на решението на АССГ, както се иска в допълнението към касационната жалба, направено в писмената защита, би имало за резултат влизане в сила на решението на КЗЛД, което се оспорва от същия жалбоподател. По изложените подробни съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на "М. Ю. Л. - клон България" с променено наименование "М. Ю. д. а. к. - клон България" е процесуално допустима, а обжалваното съдебно решение не е недопустимо. Правилно и законосъобразно АССГ е разгледал жалбата против решението на Комисията и е достигнал до обоснован правен извод за неговата законосъобразност. Обжалваното съдебно решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и без да са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата относно релевантните за спора факти. Правилно и в съответствие със събраните в административното производство доказателства, АССГ е приел за установено, че "А. Б. Ж. дружество"ЕАД е получило лични данни на И. Д. по повод сключени между тях застрахователни договори и на това основание е придобило правото да ги обработва като администратор на лични данни, но само за целите на тези договори. Съгласието, което И. Д. е дал неговите лични данни да бъдат предоставяни на трети лица е под условие това да е свързано с изпълнението на предмета на застрахователните договори. В случая в съгласие се подразбира, че се включват трети лица, ангажирани със застрахователната/презастрахователна и медицинска дейност - болница, лекар и др. п., които са и дефинирани в договорите, но не и други субекти, натоварени от застрахователното дружество да оценяват различни аспекти на цялостната му дейност. Установено е по категоричен начин, че Сикуест е разполагало с лични данни на И. Д., защото е използвало имената и телефона му, за да бъде проведен от негов служител телефонен разговор с И. Д.. Обстоятелството, че разговорът е прекъснат от И. Д. не променя фактическата обстановка, която е основание за установяване на нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Застрахователното дружество не е наказано за извършване на директен маркетинг, а за обработване на личните данни на И. Д. чрез предоставянето им на Сикуест без съгласие на физическото лице, за което се отнасят. Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В случая е установено разкриване на лични данни на И. Д. чрез предаването им на Сикуест без за това предаване да е налице съгласие на И. Д. В този смисъл без правно значение е дали Сикуест извършва проучване относно качеството на застрахователните услуги или директен маркетинг по смисъла на § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. От значение е установеното обстоятелство, че предаването на личните данни не е с цел пряко изпълнение на застрахователния договор, за което само е дадено съгласие да се обработват личните данни на застрахования. От правно значение е и качеството, в което Сикуест обработва данните на И. Д.. От административната преписка се установява, че Сикуест е отделен администратор на лични данни, доколкото и спрямо него е проведено административно производство от КЗЛД, приключило с налагане на санкция за допуснати нарушения като администратор на лични данни. В тази част решението е влязло в сила. Според § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД обработващ лични данни е физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва лични данни от името на администратора на лични данни. В случая Сикуест самостоятелно извършва маркетингово проучване по поръчка с конкретни параметри на застрахователното дружество - т. I, т. 1 от договор от 06.11.2014 г. между тях. За изпълнение на този договор застрахователното дружество е предоставило на изпълнителя Сикуест лични данни на свои клиенти, а не за да ги обработва вместо него за целите, за които ги е получил от физическите лица. И. Д. не е дал съгласие за обработване/разкриване на личните му данни за тези цели. Видно от представената по делото заявление за сключване на застрахователен договор, подписано от Димов, в което се съдържа клауза за личните данни (на гърба на стр. 61), той е дал съгласието за това, но само и единствено във връзка с изпълнението на договора за застраховка, като съгласието се отнася за предоставянето на данните му на лечебни заведения при осъществяване на застрахователно събитие, покрито от застраховката му, както и на други застрахователи от групата на неговия застраховател, тъй като използването на личните данни е допустимо само за изпълнение на целите на сключването и изпълнението на договора за застраховка "Живот" и допълнителния договор за застраховка "Ежедневно обезщетение при хоспитализация". Данните са предоставени, за да се използват за цел, различна от изброените. Извършеното предоставяне на личните данни на И. Д. от застрахователното дружество на друг администратор на лични данни представлява обработване на лични данни в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД поради това, че е налице нито едно от условията за допустимо и законосъобразно обработване. Като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил решение в съответствие с материалния закон. Изключително детайлно са разгледани и останалите елементи на проверката по чл. 168 от АПК, в резултат на което АССГ е обосновал извод, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на КЗЛД. Наложената имуществена санкция, определена от административния орган, е в размер близък до минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД и е наложена законосъобразно в какъвто смисъл са и подробните доводи на първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, законосъобразно, обосновани и постановено без допуснати процесуални нарушения, трябва да бъде оставено в сила. Ответниците не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение