Решение № 9788 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2011 г.

ВАСПетчленен състав05.07.2012 г.докладчик т Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5038 от 11 април 2011 г., постановено по адм. д. № 716/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9788 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Крумов Костадинов от гр. Перник срещу решение № 5038 от 11 април 2011 г., постановено по адм. д. № 716/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-9517/18 ноември 2009 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Министърът на вътрешните работи, конституиран като ответник в касационното производство, чрез пълномощника си юрк. Анелия Узунова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения за това излага в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Костадин Крумов Костадинов срещу заповед № К-9517/18 ноември 2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 246, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на Костадинов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на инспектор, старши разследващ полицай при ОД на МВР - гр. Перник, категория Г-III степен. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Прието е също така, че жалбоподателят Костадинов е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Поради това е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на изслушаната експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Доводите на оспорващия за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство са обсъдени подробно от съда във връзка със събраните по делото доказателства. Обосновани са изводите му, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е осъществена в съответствие с изискванията на закона. Предприети са всички действия, гарантиращи правото на защита на жалбоподателя. Законосъобразен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд за извършено от Костадин Костадинов тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Осъщественото от него деяние е несъвместимо с етичните правила на поведение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи, с което се уронва престижа на службата. В заповедта за образуване на дисциплинарното производство са посочени нарушените етични норми, които са посочени и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочването в оспорената пред тричленния състав на Върховния административен съд заповед на министъра на вътрешните работи и на други такива норми, които са били нарушени, не представлява нарушение на закона. Това е така, защото няма промяна във фактите, които обуславят нарушението на етичните правила и които факти са еднакви. Неоснователно е възражението на касатора, че след като с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление в частта му относно извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, то в това производство следва да се приеме, че такова нарушение липсва. Това обстоятелство обаче не променя изводите на инстанцията по същество относно извършването на тежко дисциплинарно нарушение, което задължително води до уволнение, тъй като дисциплинарната отговорност е отделна и различна от административно-наказателната такава. Неотносимо е възражението в касационната жалба относно това, че в инцидента е участвал друг служител на Министерството на вътрешните работи, чието поведение не е било предмет на дисциплинарна проверка. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,

Цитирани разпоредби

2