Решение № 9833 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2016 г.

Решение № 9833 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение № 158 от 11.01.2016 г., постановено по административно дело № 8875/2015 г. от Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице № 2508/19.08.2015 г. на полицейски орган при 06 РУП-СДВР. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 06 РУП-СДВР - изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден в отсъствие на отменителни основания, релевирани по реда на чл. 146 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Твърдяният касационен довод, че първоинстанционният съд е изложил неправилни мотиви за липса на нарушение на формата при издаване на административния акт не се споделят от настоящия състав. Правилно е съобразено, че същият съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, а именно - заповедта е издадена поради констатирано притежание на наркотици у оспорващия (марихуана и амфетамини), което деяние съставлява престъпление по смисъла на чл. 354а от НК. Оттук е неоснователен и другият довод на касатора, че доказателствата, мотивирали издаването на административния акт били създадени след издаването му. Същите са установени към момента на задържането на касатора, респ. издаването на заповедта, а не след този момент. Твърдението за нарушение на чл. 14, ал. 1 от АПК е неоснователно, предвид факта, че оспорващият е дал сведения, използвайки писмено български език (л. 60 от делото). Не е налице твърдяното нарушение на чл. 6 от АПК. Твърдението, че издаване на заповед за налагане на ПАМ превишава целта на закона, поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното реализиране не е обусловено от необходимост за задържане на лицето е неправилно, тъй като административнонаказателната отговорност/прилагане на ПАМ като административна мярка, може да се реализира независимо от възможността за търсене на наказателна отговорност. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в поза на касатора. В полза на ответника следва присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 100 (сто) лева Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение