Решение № 593 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) чрез процесуален представител, против решение 1419/05.03.2024 г., постановено по адм. д. 5569/2021 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, в която НАП е осъдена да заплати на С. И. Ц. сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, в която НАП е осъдена да заплати на С. И. Ц. сумата от 22,50 лв., на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на адв. С. Юрукова сумата от 800 (осемстотин) лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът С. И. Ц., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмен отговор, молба и в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред АССГ е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. пар.1, вр. чл. 82, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, разгледан по реда на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът С. Ц. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили от неправомерното бездействие на НАП, в качеството му на администратор на лични данни по см. на чл. 4, т. 7 от Регламента, да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните на ищеца като гражданин, станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП, довело до публичното разкриване на личните му данни. Производството по адм. д. 5569/2021 г. по описа на АССГ се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 4289/30.07.2020 г. по адм. дело 11324/2019 г. на АССГ, с решение 6541/01.06.2021 г. по адм.дело 9873/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението ВАС е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 82 от ОРЗД и подлежащите на установяване факти: 1. наличие на материална или нематериална вреда; 2. нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679; 3. причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента, и е дал задължителни указания до съда за конкретно разпределение на доказателствената тежест между страните. В изпълнение на дадените указания, при повторното разглеждане на спора АССГ е изготвил подробен доклад по делото като с определение, постановено в закрито заседание на 20.12.2023 г. е разпределил доказателствената тежест между страните като е дал указания, че в тежест на ищеца е да докаже настъпването на вредите, които твърди да е претърпял, както и да установи по категоричен начин в какво конкретно се изразява нарушението на ответника да изпълни задължения, произтичащи от ОРЗД / чл. 24 и чл. 32/ относно защитата на личните данни да осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и обема на данните, които неправомерно са разкрити. Административният съд е дал указания на ответника НАП, че в негова тежест е да докаже липсата на два от елементите от фактическия състав на отговорността за вреди, произтичаща пряко от чл. 82, § 1 от ОРЗД, а именно - да установи липсата на нарушение по смисъла на регламента и липсата на причинна връзка с твърдените вреди. В тежест на ответника, съгласно чл. 32 от ОРЗД, е да докаже прилагането на подходящи мерки за сигурност. В тази връзка съдът е указал на ответника, че са необходими специални знания за изясняване на въпросите при какви конкретни обстоятелства е допуснато изтичането на данни; има ли нерегламентиран достъп; по какъв технически начин е осъществен и до какви конкретно устройства или системи, съхраняващи данни; изцяло на външна намеса ли се дължи достъпът и възможно ли е той да се дължи изцяло на външна намеса; какви технически мерки са предприети, за да се предотврати достъпа; достатъчни ли са те, предвид достиженията на техническия прогрес и различните рискове; технически възможно ли е било предотвратяването на изтичането на данни. С оглед на така разпределената доказателствена тежест ищецът не е ангажирал доказателства извън събраните в проведеното производство по адм.д.11324/2019г. на АССГ. За да постанови атакуваното пред настоящата инстанция решение, АССГ е приел от правна страна, че предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79, пар. 1, чл. 82, пар.1 от ОРЗД, във вр. с чл. 39 от ЗЗЛД, чл. 203 АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а ответникът НАП, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 7 от ОРЗД, с оглед представените доказателства, не е изпълнил задължението си да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните данни на ищеца. Съдът е достигнал до извод, че ответникът в качеството му на администратор на лични данни не е изпълнил задължението си за предприемане ефективни мерки за предотвратяване злоумишлен достъп до личните данни за ищеца- в конкретния случай по предотвратяване на престъпление и опазване изтичането на лични данни, като от незаконосъобразното му бездействие следва твърдения от ищеца увреждащ резултат. При това е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл.24 и чл.32 ОРЗД задължения. По отношение другите предпоставки, които следва да са налице за ангажиране отговорността на НАП - претърпяна вреда от страна на ищеца от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между тях, АССГ е приел, че С. Ц. е изпълнил дадените му указания да докаже претърпените от него неимуществени вреди, с оглед събраните гласни доказателства при първото разглеждане на спора (адм. д. 11324/2019 г., по описа на АССГ), изразяващи се в претърпян страх и притеснения, че с неговите лични данни ще бъде злоупотребено, като може да бъде изтеглен кредит на негово име, както и че може да се злоупотреби с имуществото му, като е приел за безспорно обстоятелството, че по отношение на ищеца има изтичане на лични данни в резултат на неоторизирания достъп. Решението е постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на решение Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено, че член 82, пар. 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. Както се отбеляза по-горе, по отношение претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е кредитирал свидетелските показания, събрани чрез допускане на гласни доказателствени средства при първоначалното разглеждане на спора по адм.д.11324/2019 г. на АССГ. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд е в резултат на съществено процесуално нарушение при разглеждане и решаване на спора на първа инстанция по адм.д.11324/2019 г. на АССГ, поради което процесуалните действия, извършвани пред съда при първото разглеждане, включително и разпита на свидетеля, се считат за опорочени. Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2 АПК, при новото разглеждане производството се провежда по общия ред и започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, като се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. В случая такова незаконосъобразно процесуално действие е било неправилното разпределение на доказателствената тежест, поради което събраните във връзка с него гласни доказателства не могат да бъдат ценени. Въпреки дадените му изрични указания при новото разглеждане да докаже настъпването на претендираните вреди, ищецът не се е справил с възложената му доказателствена тежест и не е ангажирал доказателства. Допуснатото от АССГ процесуално нарушение е съществено, а при наличие на забраната по чл.220 АПК, и при извършената касационна проверка, настоящият състав приема, че изводът на съда за доказаност на исковата претенция, в частта относно претърпените от ищеца неимуществени вреди е в противоречие със събраните по делото доказателства. Решението на АССГ като неправилно - постановено при наличие на касационното основание по чл.209, т.3, предл. второ АПК, трябва да се отмени в обжалваната част, като вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният от С. И. Ц. иск се отхвърли. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да бъде определен в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение