Решение № 7536 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2015 г.

Решение № 7536 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" против решение № 135/09.01.2015 г. по адм. дело № 7989/2014 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 26, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място] при условията на вливане е трансформирал своята процесуална легитимация в [фирма], [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Посочва чрез своя процесуален представител адв. К., че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Отбелязва, че твърденията и оплакванията на касатора са неоснователни, защото не почиват на събраните по делото доказателства и не отчитат констатациите, направени в мотивите на съдебното решение на административния съд. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" и "в" и т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) работодателят е задължен да осигури за своя сметка и в работно време подходящо обучение на всеки работещ при промяна на работата и въвеждане на ново или промяна на работното оборудване и технология. След като работодателят е променил вида и начина на осъществяване на охраната с оглед осъществяването на въоръжената охрана за него е възникнало задължението да обучи онези от охранителите, които не са пожелали да преминат за своя сметка курс на обучение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 135/09.01.2015 г. по адм. дело № 7989/2014 г. Административен съд С. - град е отменил предписание, дадено в т. 1 от Протокол за извършена проверка с изх. № 0104 - 14387/13.06.2014 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспорените предписания за издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е предписание, дадено в т. 1 от Протокол за извършена проверка изх. № 0104-14387/13.06.2014 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", съгласно което [фирма], [населено място], в качеството си на работодател е задължено да осигури за своя сметка и в работно време обучение за безопасно боравене с оръжие на охранителите, които имат задължение да боравят с оръжие и не се пожелали да преминат това обучение за собствена сметка, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. По делото е установено, че при извършени проверки за спазване на трудовото законодателство и при преглед на документите, свързани с обучение на охранителите, работещи в автопатрули в документите на търговското дружесто е открита заповед № 708/30.04.2014 г. на неговия управител, с която е било организирано провеждане на обучение за безопасно боравене с оръжие на охранителите, които нямат завършен такъв курс и не са били служители на Министерството на отбраната или на правораздавателните органи. В мотивите на заповедта е прието, че боравенето с оръжие е част от трудовите задължения на охранителите. Назначените служители в дружеството са на длъжност "охранител" и "охранител автопатрул" в мобилните патрули. В проверените от контролните органи длъжностни характеристики в раздел "отговорности на длъжността" е установено, че са регламентирани задължения за използване на огнестрелно оръжие, който регламент е въведен от 2011 г., като до този момент това е било предвидено само като възможност. Изпълнението на изискванията на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ) и Наредба № Iз-575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие не изключват задълженията по Закона за здравословни и безопасни условия на труд с оглед осигуряване на обучението за безопасно боравене с оръжие на охранителите, които имат задължение да боравят с оръжие, което да се осъществява за сметка на работодателя и при съобразяване и оценка на риска с оглед осъществяването на въоръжена охрана с огнестрелно и газово оръжие. Незаконосъобразно административният съд се е позовал на чл. 10, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от Наредба № Iз-575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие с оглед на изводите, че дейността по обучение за боравене с оръжие не попада в обхвата на Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвид спецификата на тези правоотношения. Всеки работещ има право на подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията / извършваната дейност и на работното място, като се отчитат възможните опасности и резултатите от оценката на риска. След като задълженията на служителите по съществуващо трудово правоотношение се променят и в резултат на това се появяват нови рискове за живота и здравето им, то обучението за тези рискове не може да бъде обвързано със заплащане, защото произтича от създадената вече трудовоправна връзка. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и по изложените съображения налага по своя резултат отхвърляне на оспорването срещу предписание, дадено в т. 1 от Протокол за извършена проверка изх. № 0104-14387/13.06.2014 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение