Решение № 7488 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 149/2018 г.

Решение № 7488 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 149/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган по Програмата за трансгранично сътрудничество (Програма за ТГС) по Инструмента на предприсъединителна помощ (ИПП) Б.-Т. 2007-2013 г. срещу Решение № 6456 от 08.11.2017 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 4388/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-02-14-257/27.03.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) по Програмата за ТГС по ИПП Б.-Т. 2007-2013 г., с което на Сдружение "Агенция за европейска интеграция" БУЛСТАТ ********* е наложена финансова корекция в размер на 4 695 евро без ДДС, представляващи 25 % от стойността на договор с предмет "Подготовка на информационни материали и публичност", сключен с "Орфеум" ЕООД.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган по Програмата за ТГС по ИПП Б.-Т. 2007-2013 г. счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за липса на допуснати нарушения, съставляващи основание за налагане на финансова корекция. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу акта за финансова корекция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

От ответника - Сдружение "Агенция за европейска интеграция" е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът споделя аргументите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на материалния закон и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че Сдружение "Агенция за европейска интеграция" е бенефициер по договор за субсидия № РД-02-29-588/27.10.2015 г. за изпълнение на проект с наименование "Разработване на уеб-базирана платформа за електронно обучение на български и турски език", финансиран от ЕС по Програма за ТГС по ИПП Б.-Т. 2007-2013 г. В периода 01.07.2016 г. - 30.09.2016 г. експерти от отдел "ТГС - Външни граници" от отдел "Финансово управление и контрол" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) извършили проверка на контрольорите, осъществили първо ниво на контрол. При проверката на проведената от Сдружение "Агенция за европейска интеграция" процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Подготовка на информационни материали и публичност" с подаване на една оферта са направени следните констатации:

• в тръжното досие таблицата за оценка - приложение b8m2 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни действия на ЕС (ПРАГ), версия 2015.0 (Практическото ръководство, Ръководството), е променена. Вместо точки е зададено оценителите да попълват "приема/не приема";

• управителят на сдружението-бенефициер (И. Г.) в качеството й на представител на сдружението-бенефициер е назначила оценителна комисия, в която като оценител е включила и себе си; по-късно е приела работата на комисията, от която и тя е част, и е подписала договора с избрания изпълнител. При така проведената организация е извършено смесване на функции, в резултат на което не е проведен контрол върху работата на комисията - органът по назначаването на комисията и приемане на работата й е едновременно и неин член.

• правилата, определени в т. 2.8.1 от Практическото ръководство, не са спазени по отношение броя и функциите на членовете на комисията за оценка - председателят на комисията (М. В.) съвместява функцията на оценител и участва в процеса на оценяване; не е определен секретар; не е определен резервен член-оценител в случай на отсъствие на член-оценител от титулярите на комисията;

• в неправомерно модифицираната таблица за оценка (приложение b8m2 от Практическото ръководство) оценителите са попълнили "приема/не приема" вместо да оценяват с точки. Не са посочили силните и слабите страни на оценявания участник.

За резултатите от извършената проверка е изготвен доклад от главния директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (ГД УТС), в който е направен анализ на констатираните нарушения.

С писмо изх. № 99-00-2-1291/7 от 23.02.2017 г. на ръководителя на УО бенефициерът е уведомен за констатираните нарушения, за които следва определяне на финансова корекция в размер на 25 % за нередност по т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г., обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., в сила от 13.07.2010 г. (Методологията). В съответствие с чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на бенефициера е предоставена възможност да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Бенефициерът е подал възражения вх. № 99-00-2-0291/8/4.03.2017 г.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството В. В. в качеството на ръководител на УО издала процесното Решение № РД-02-14-257/27.03.2017 г., с което на Сдружение "Агенция за европейска интеграция" е наложена финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 4 695 евро без ДДС, представляващи 25 % от стойността на договор с предмет "Подготовка на информационни материали и публичност", сключен на 07.01.2017 г. с "Орфеум" ЕООД. В решението са обсъдени възраженията на бенефициера и са изложени съображения за тяхната неоснователност, в резултат на което органът е приел, че са извършени следните нарушения:

1. неправомерно модифицираната таблица за оценка, в резултат на което е извършена непрозрачна оценка - оценителите са попълнили "приема/не приема" вместо да оценяват с точки; не са посочили силните и слабите страни на оценявания участник. Като нарушени разпоредби са посочени т. 3.3.10 от Практическото ръководство и чл. 30 от Регламент № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза;

1. неспазване на т. 2.8.1, вр. т. 3.3.10 от Практическото ръководство при определяне на броя на членовете на комисията за оценка и разпределението на функциите на членовете на комисията - управителят на сдружението-бенефициер (И. Г.) в качеството й на представител на сдружението-бенефициер е назначила комисията за оценка, в която като член-оценител е включила себе си. При така проведената организация е извършено недопустимо смесване на функции, в резултат на което не е проведен контрол върху работата на комисията - органът по назначаването на комисията и приемане на работата й е едновременно и неин член. Председателят на комисията (М. В.) съвместява функцията на оценител и участва в процеса на оценяване. Не е определен секретар на комисията. Не е определен резервен член-оценител в случай на отсъствие на член-оценител от титулярите на комисията.

Нарушенията са квалифицирани като нередност по т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията (Приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г., обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., в сила от 13.07.2010 г.). Приложен е пропорционалният метод и е определена финансова корекция в размер на 4 695 евро без ДДС, представляващи 25 % от стойността на договора с предмет "Подготовка на информационни материали и публичност", сключен на 07.01.2017 г. с "Орфеум" ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че по отношение на финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество е приложим ЗУСЕСИФ. Този извод е основан на разпоредбата на § 5 от ДР на ЗУСЕСИФ, чиято т. 4 предвижда, че органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. В случая съгласно чл. 5, ал. 1 от Меморандума за разбирателство между правителството на Р. Б. и правителството на Р. Т. за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество Б.-Т. по Инструмента за предприсъединителна помощ (Меморандума), ратифициран със закон, обн. ДВ, бр. 12 от 2011 г., Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б. действа като Управляващ орган. Според чл. 7, ал. 1 от Меморандума, УО отговаря за управлението и осъществяването на програмата във връзка с принципа за стабилно финансово управление. Отговорностите на УО са определени в програмата (раздел 9.1.1). Съгласно чл. 52, изр. второ от Меморандума, без значение в коя от участващите страни е отговорността за откриването и отстраняването на нередностите и възстановяването на неправомерно платените средства, УО/НПО трябва да осигури всяка сума, платена в резултат на нередност, да бъде възстановена от водещия бенефициер. Съгласно чл. 53 от Меморандума УО е отговорен за процедурите за докладване на нередности на съответната българска национална институция и ОЛАФ, както и за възстановяване на неправомерно платените средства към водещите/крайните бенефициери на територията на Р. Б.. Видно от посочените разпоредби на Меморандума, правомощието за извършване на финансови корекции, с които се отменя неправомерно получената безвъзмездна финансова помощ на територията на България, е предоставено на УО на Програмата. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11, т. 3 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (отм.), на която се е позовал административният орган. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ (отм., в сила към датата на издаване на решението за финансова корекция) министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на оперативните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз, 2007 - 2013 г.

В настоящия случай оспореното Решение № РД-02-14-257/27.03.2017 г. е издадено при условията на делегация - въз основа на Заповед № РД-02-14-79/08.02.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е възложено на заместник-министъра В. В. да ръководи и организира дейността на Управляващия орган по програмите за трансгранично сътрудничество, включително да издава заповеди, свързани с управлението на програмите, както и всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ. С оглед на така извършената делегация на функциите по ръководство на УО, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Съдът е преценил също така, че са спазени изискванията за форма на административния акт, в това число са посочени фактическите и правни основания за издаването му. По отношение на административнопроизводствените правила съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Бенефициерът е бил уведомен за констатираните нарушения и предстоящото налагане за тях на финансова корекция, като му е предоставен двуседмичен срок за възражения. Бенефициерът е упражнил това си право и възраженията му са обсъдени от административния орган. Съдът е отбелязал, че спорът в случая е относно материалната законосъобразност на административния акт и по-конкретно дали направените в резултат на проверката констатации могат да обосноват извод за нередност, за която следва да бъде наложена финансова корекция. Самите фактически констатации не се оспорват от бенефициера, като неговите възражения са изцяло насочени срещу направените въз основа на тях правни изводи.

Съгласно чл. 2, т. 6 от Регламент (ЕО) № 718/2007 на Комисията от 12 юни 2007 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ нередност е всяко нарушение на разпоредба от приложими правила и договори, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет.

В процесното решение като нарушени са посочени следните разпоредби: чл. 30 от Регламент № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1605/2002 г. на Съвета и т. 2.8.1 и т. 3.3.10 от Практическото ръководство (ПРАГ - версия 2015.0).

Чл. 30 от Регламент 966/2012 г. изисква бюджетните кредити да се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление, и по-специално в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.

Т. 2.8.1 от Практическото ръководство се отнася за назначаването и състава на комисията за оценка и изисква такава да бъде създадена за всички процедури за възлагане на обществени поръчки, с изключение на опростената тръжна процедура (по-малка или равна на 20 000 евро). Относно състава на комисията са поставени изисквания да включва председател без право на глас, секретар без право на глас и нечетен брой членове с право на глас (оценители). Оценителите следва да бъдат минимум трима, с изключение на процедурите с предмет строителство на стойност над 5 000 000 евро, когато следва да бъдат назначени минимум пет оценители.

Т. 3.3.10. от Практическото ръководство касае етапите в процеса на оценяване: 1. получаване и регистрация на офертите; 2. заседание за отваряне на офертите; 3. оценка на офертите - част първа "Административно съответствие" и част втора "Техническо приемане". За всеки етап са разписани функциите на председателя на комисията, който е без право на глас при оценяването, функциите на секретаря на комисията, който също е без право на глас, и функциите на оценителите, които имат право на глас при оценяването.

Административният орган е приел, че констатираните нарушения обосновават извод за извършена нередност от категорията по т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията - липса на прозрачност по време на оценяването.

Съдът е преценил този извод на административния орган като неправилен, тъй като не са налице описаните в административния акт нарушения. Според съда не може да бъде квалифицирано като нарушение използването на таблица за оценка, която е различна от образеца по приложение b8m2 от Практическото ръководство - в случая бенефициерът е предвидил вместо чрез точки оценяването да се извършва чрез отбелязване "приема/не приема". Според т. 3.2.3 от Ръководството, при договори със стойност по-малка от 20 000 евро възложителят може да възложи поръчки за услуги въз основа на единична оферта (опростен търг), като за тази процедура следва да се използват специфичните анекси за опростени оферти (таблица за административно съответствие, договор, обявление, покана за участие в търг и тръжен формуляр), които могат да бъдат приспособени към процедурата, включително заличаването на неприложими раздели. Тъй като таблицата за оценка не е сред посочените в т. 3.2.3 от Практическото ръководство документи, изискуеми при провеждането на процедурата от типа "опростен търг", съдът е приел, че включването на такава таблица в тръжната документация не е задължително. А след като според Практическото ръководство при процедурите от този вид таблица за оценка не е императивно предвидена, то използването на такъв документ в тръжната документация със съдържание, различно от създадения за други цели образец по приложение b8m2, не съставлява нарушение. Отделно от това, Ръководството изрично допуска възможността посочените в т. 3.2.3. документи да бъдат модифицирани съобразно спецификите на опростената процедура. Тъй като съгласно т. 3, б. "а" от Инструкциите към кандидатите конкретната процедура от вида "опростен търг" е била отворена за участие само за поканените кандидати, а видно от доказателствата по делото, покана за участие е отправена само до един потенциален кандидат - "Орфеум" ЕООД, то съответно на предоставената в т. 3.2.3 от Ръководството възможност е оценяването на офертата да бъде извършено не чрез точкуване, а чрез проверка относно съответствието й с критериите за подбор. Според съда няма причина да се смята, че оценката за съответствието на офертата с критериите за подбор, извършена чрез отбелязване на резултата от нея (приема/не приема), е по-малко прозрачна от оценяването чрез точки, или е довела до друг резултат, различен от този, който би се получил при оценяването чрез точки, тъй като липсва конкуренция на оферти, които да се сравняват според резултата от оценяването чрез точки. Съдът е отбелязал, че изложените от ответника съображения относно ролята и значението на оценяването чрез точки са принципно правилни, но в същото време следва да се отчетат целта и спецификите на опростената процедура, във връзка с които е и предоставената в т. 3.2.3. от Ръководството възможност за приспособяване към нея на съответните документи.

Съдът е преценил като неправилен и извода на административния орган за нарушение, състоящо се в неспазване на изискванията за броя на членовете на комисията за оценка и техните функции. В т. 2.8.1. от Практическото ръководство е посочено, че създаването на комисия за оценка не е задължително за опростената тръжна процедура. След като липсва задължение за назначаване на оценителна комисия при опростените процедури, според съда отпада и необходимостта от спазване на установените изисквания по отношение състава и дейността й, съответно жалбоподателят не може да бъде отговорен за това, че не се е придържал към тези изисквания, тъй като това не е било дължимо.

По изложените съображения съдът е достигнал до заключение, че констатациите от извършената проверка не обосновават извод за извършени от бенефициера нарушения, квалифицирани като нередност по т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията.

Наред с неправилното приложение на материалния закон при извършване на преценката за наличие на нередност, съдът е установил, че административният орган не е изложил мотиви при определяне на размера на финансовата корекция в нейния максимален размер. При констатирана нередност от категорията, посочена в т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, е предвидена финансова корекция в размер на 25 на сто, като е посочено, че тя може да бъде намалена до 10 на сто или до 5 на сто в зависимост от тежестта на нарушението. В случая липсват мотиви относно определения размер от 25 % на корекцията. Независимо, че определянето на конкретния размер на наложената финансова корекция е въпрос на преценка от страна на административния орган, същият следва да мотивира решението си да наложи корекция в максимален размер. Неизлагането на съображения в тази насока препятства съдебния контрол относно това дали законосъобразно органът е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност и дали е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, което според първоинстанционният съд е самостоятелно основание за отмяна на акта за налагане на финансовата корекция.

На последно място, съдът е установил и неправилно определяне на основата на финансовата корекция. Като основа на финансовата корекция органът е определил стойността на договора, сключен с "Орфеум" ЕООД. Съгласно чл. 3 от Договора за субсидия по ИПП, сключен между бенефициера и УО на Програмата, проектът се финансира с 85 % средства от ИПП и 15 % национално съфинансиране. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансова корекция се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. С оглед на това основата, върху която може да бъде наложена финансовата корекция, е само онази част от допустимите разходи по договора, които са финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В настоящия случай финансовата корекция е наложена върху общата стойност на договора, тоест и върху средства, предоставени по него като национално съфинасиране, което е в противоречие с материалния закон.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон при извършената от съда преценка, че описаните в административния акт нарушения не съставляват основание за нередност.

Относно първата група нарушения, съставляващи несъответствие с изискванията на т. 3.3.10 от Практическото ръководство, съдът правилно е констатирал, че таблицата за оценка не е сред посочените в т. 3.2.3. документи, за които има изготвени образци, както и че ръководството допуска възможността самите образци да бъдат модифицирани съобразно спецификите на опростената процедура. В случая обаче самият възложител в утвърдените от него Инструкции към кандидатите (т. 12. 1) е предвидил, че оценката на техническите оферти трябва да следва процедурите, посочени в т. 3.3.10 от Практическото ръководство. В т. 12.2 от същите инструкции възложителят е предвидил като абсолютна предпоставка за разглеждане на финансовите оферти достигането на определен праг при оценката на техническите оферти - оценката на техническите оферти следва да бъде 80 точки или повече. С фиксирането на минимален праг на оценката на техническите оферти в посочения размер възложителят е възпроизвел правилата за техническо приемане така, както са разписани в т. 3.3.10.3 от Практическото ръководство. Въпреки дадените инструкции към кандидатите относно начина за оценка на техническите оферти, възложителят е утвърдил образец на таблицата за оценка, чието съдържание не съответства на съдържанието на инструкциите. Възложителят е извършил промяна на съдържанието на таблицата за оценка, като е предвидил извършване на оценка чрез отбелязване "приема/не приема" вместо оценка чрез определяне на точки по отделните показатели. По този начин е приравнил преценката за административно съответствие с оценката на качеството на офертата, в резултат на което поставената оценка на офертата на единствения кандидат се явява неясна и непрозрачна. Предназначението на оценката на офертата е да оцени качеството на офертата, а не да констатира наличието на определени реквизити от офертата. Фактът, че е поканен един участник, не отменя задължението на бенефициера да оцени по същество качеството на неговата оферта чрез установяване на степента на съответствие на изпълнението на заложените показатели.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд и относно втората група нарушения, касаещи неспазване на изискванията за броя на членовете на комисията за оценка и техните функции по т. 2.8.1, вр. т. 3.3.10 от Практическото ръководство. Действително съгласно т. 2.8.1. от Практическото ръководство създаването на комисия за оценка не е задължително за опростената тръжна процедура, но в случая самият бенефициер в инструкциите към кандидатите (т. 12.1) е предвидил извършването на оценка на техническите оферти съгласно т. 3.3.10 от Практическото ръководство, т. е. чрез назначаването на комисия. По този начин още с утвърждаването на документацията възложителят се е обвързал с реда за провеждане на оценяването, регламентиран в т. 3.3.10 от Практическото ръководство, включително и с изискванията относно разпределението на функциите между членовете на комисията съгласно т. 2.8.1 от същото ръководство.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства административният орган обосновано е приел, че нарушенията на т. 2.8.1 и т. 3.3.10 от Практическото ръководство (ПРАГ - версия 2015.0) са засегнали процеса на оценяване в две насоки: по отношение на състава на комисията и разпределението на функциите между нейните членове, както и по отношение на съдържанието на извършената оценка. Констатираните нарушения правилно са квалифицирани като нередност от категорията по т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, която обхваща случаите на липса на прозрачност по време на оценяването.

Предвид характера на допуснатите нарушения правилно е приложен пропорционалният метод за определяне на размера на финансовата корекция. Необосновано обаче административният орган е определил процентен показател в максимален размер. В тази връзка съдът е извършил правилна преценка за липса на мотиви при определяне на максималния размер на процентния показател на финансовата корекция. Видно от съдържанието на административния акт, т. 10 "Определяне на размер на финансови корекции", ръководителят на УО е посочил единствено, че корекцията е определена при приложение на пропорционалния метод и че нейният краен размер следва да бъде изчислен при процентен показател в размер от 25 %. Конкретни съображения относно тежестта на нарушенията и необходимостта от определяне на процентен показател в максимален размер не са изложени.

Съответен на материалния закон е също така изводът на съда за неправилно определяне на основата на финансовата корекция. Към датата на постановяване на акта за финансова корекция - 27.03.2017 г. ЗУСЕСИФ не съдържа норми, установяващи приложимост на процедурата за налагане на финансови корекции по отношение на средствата, предоставени от национално съфинансиране. В подкрепа на изложеното е изменението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), което предвижда, че за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.

По изложените съображения касационната инстанция приема, че административният акт в частта на констатацията за допусната нередност по т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, е издаден при спазване на материалния закон и няма основание за неговата отмяна в тази част. Предвид законосъобразно констатираната нередност, но неправилно определената основа на финансовата корекция, съдът е следвало не да отменя акта, а да го измени в частта относно размера на основата като определи като основа средствата, съставляващи допустимите разходи, финансирани от съответната програма за трансгранично сътрудничество.

Относно отмяната на административния акт в частта на размера на процентния показател решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В случая законодателят е предвидил, че размерът на процентния показател се определя според тежестта на нарушението. За нередности от процесната категория по т. 16 предвиденият максимален размер от 25 на сто може да бъде намален до 10 на сто или до 5 на сто в зависимост от тежестта на нарушението. Съдът правилно е приел, че определянето на конкретния размер е от компетентността на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност и следва да мотивира своята преценка с оглед тежестта на нарушенията. Предвид това, че административното производство е започнало по инициатива на административния орган, то съдът правилно е постановил единствено отмяна на акта, без да изпраща преписката на органа за ново произнасяне.

В заключение касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменен административният акт относно констатацията за допуснати нарушения на т. 2.8.1 и т. 3.3.10 от Практическото ръководство, квалифицирани като нередност по т. 16 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, както и в частта, с която е отменен актът относно размера на основата за корекция. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу акта в частта на констатацията за описаната по-горе нередност и да се измени акта в частта на основата за финансовата корекция като се определи нова основа, съставляваща допустимите разходи, финансирани от Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента на предприсъединителна помощ Б.-Т. 2007-2013 г. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото обжалваното решение се явява частично неправилно и относно присъдените разноски в полза на жалбоподателя за първоинстанционното производство. Съразмерно уважената част на жалбата жалбоподателят има право на разноски за първата инстанция в размер на 319,77 лв. (триста и деветнадесет лева и 77 ст.), а ответникът съразмерно отхвърлената част на жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева). След компенсация в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 219,77 лв. (двеста и деветнадесет лева и 77 ст.). Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено за горницата над 219,77 лв. (двеста и деветнадесет лева и 77 ст.) до присъдената сума от 2 131,79 лв. (две хиляди сто тридесет и един лева и 79 ст.). За касационната инстанция жалбоподателят има право на разноски в размер на 118,37 лв. (сто и осемнадесет лева и 37 ст.), а ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева). След компенсация в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдена сумата от 18,37 лв. (осемнадесет лева и 37 ст.).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение