Решение № 2015 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2020 г.

Решение № 2015 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. и заместник министър на министерство на труда и социалната политика против решение № 39/21.09.2020 г., постановено по адм. дело № 368/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено негово решение № BG05 M90 P001-2. 010-0188/13 от 17.06.2020 г., с което е изменено решение № BG05 M90 P001-2. 010-0188/3 от 28.08.2019 г за верификация на постъпило искане за междинно плащане № 2 с отчетен период 8.11.2018 г. – 10.06.2019 г., като на основание чл. 102, ал. 2 вр. чл. 99, т. 2 от АПК и на основание чл. 34, ал. 3 от АПК вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ като: по т. 1. 2 в решението за верификация е определен нов общ размер на неверифицираните средства от 6 149. 67 лв.; По т. 1. 3 в решението за верификация е добавена подточка 2. 3 – 3 958. 67 лв. отчетени разходи по бюджетен ред 3. 2 "Консултанти", не се верифицират разходи за възнаграждения и осигурителни вноски на психолога М. Дакова за провеждане на индивидуални консултации както следва: м. 01.2019 г. – 359. 68 лв.; м. 02.2019 г. – 2 399. 32 лв. и м. 03.2019 г. – 1 199. 67 лв.; По т. 1. 4 в решението за верификация е изменена подточка 2. 2: 1 757. 05 лв. ограничение на разходите по бюджетен раздел II. "Единна ставка", съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира разходи в размер на 40 % от допустимите преки разходи за персонал, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл. 68б, § 1 от Регламент № 1303/2013 г.; По т. 2 бенефициентът следва да възстанови сумата от 5 542. 14 лв., в срок от 14 дни от датата на получаване на решението. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът навежда доводи за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с получаването на сведения по телефона от трети неучастващи в производството лица. Сочи се, че липсва законов текст който изисква съставяне в случаите по чл. 46, ал. 2 от АПК на протокол от органа, който да има някаква доказателствена сила. Освен това се сочи, че нарушението следва да е съществено, а в съдебния акт липсва обосновка от страна на съда, защо приема това нарушение за съществено. Навеждат се доводи и за неправилност на съдебния акт, свързани с извършената проверка при верификация на междинните разходи, тъй като се касае за корекция на представените от бенефициера за ИОП № 4. Според касатора нелогично е било към момента на проверката на място от 26.08.2019 г., да се извършва такава и на представените документи по отношение на факти, които биха могли да се представят от бенефициера в един бъдещ период, тъй като органа не може да събира доказателства и да проверява факти, които не са релевантни за процесното производство по верификация. Оспорват се констатациите на съда по отношение свидетелските показания, което е довело и до неправилна тяхна преценка, а от там и до неправилни правни изводи, а така също се навеждат и доводи, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства и по какъв начин ги е ценил. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени решението на АС – Русе, а в евентуалност иска отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се и разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Община Борово, оспорва изцяло касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на община Борово, представлявана от кмета срещу Решение № BG05 M90 P001-2. 010-0188/13 от 17.06.2020 г., издадено от ръководителя на УО на ОП"РЧР" 2014-2020, с което са констатирани нередности и на основание чл. 99, т. 2 от АПК е изменено решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05 M90 P001-2. 010-0188/3 от 28.08.2019 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Община Борово е бенефициер по договор BG05 М901 P001-2. 010-0188-C01 от 8.11.2018 г., по проект "Развитие на социалното предприемачество" на ОП "РЧР" 2014 – 2020 г. С решение № BG05 М901 P001-2. 010-0188/3 от 28.08.2019 г., за верификация на постъпило искане за междинно плащане на основание чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ по т. 1 е бил определен общ размер на верифицираните средства по постъпило искане за плащане: 28 076. 16 лв.; по т. 2 е бил определен общ размер на неверифицираните средства: 607. 53 лв. и по т. 3 е бил определен общ размер на сумата за плащане: 28 076. 16 лв. След извършване на повторен преглед на пакет отчетни документи във връзка с искане за плащане № 2 за отчетен период 08.11.2018-10.06.2019 г., УО е установил следното: Чрез интервюта по телефон с участници в проекта е била извършена повторна проверка за изпълнение на дейности по процесния проект, като било установено, че по дейността "Идентифициране и мотивиране на целевата група" в частта и относно провеждане на индивидуални психологически консултации в периода февруари-юли 2019 г., шестте от анкетираните лица, от участвалите в проекта петнадесет, твърдели, че не са участвали в такъв вид консултации. УО е приел, че въз основа на горното не може да се направи извод за коректното изпълнение на проекта. Установено било от УО, че разходите за възнаграждения и осигуровки на психолога М. Дакова за провеждане на индивидуални консултации в периода 01.2019 г. -03.2019 г. били верифицирани изцяло въз основа на документална проверка от УО с предходното решение. При така установеното от фактическа страна УО на ОП "РЧР" на основание чл. 99, т. 2 вр. чл. 102, ал. 2 от АПК вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ възобновил административното производство по верификация на искане за плащане № 2 за отчетен период 8.11.2018 г. -10.06.2019 г. Община Борово била уведомена за възобновяване на производството и в 7-мо дневен срок представила своите възражения. На 17.06.2020 г., УО на ОП "РЧР" 2014-2020 г., издава оспореното пред съда решение № BG05 M90 P001-2. 010-0188/13, с което е отменено негово решение № BG05 M90 P001-2. 010-0188/13 от 17.06.2020 г., с което е изменено решение № BG05 M90 P001-2. 010-0188/3 от 28.08.2019 г за верификация на постъпило искане за междинно плащане № 2 с отчетен период 8.11.2018 г. – 10.06.2019 г., като на основание чл. 102, ал. 2 вр. чл. 99, т. 2 от АПК и на основание чл. 34, ал. 3 от АПК вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ като: по т. 1. 2 в решението за верификация е определен нов общ размер на неверифицираните средства от 6 149. 67 лв.; По т. 1. 3 в решението за верификация е добавена подточка 2. 3 – 3 958. 67 лв. отчетени разходи по бюджетен ред 3. 2 "Консултанти", не се верифицират разходи за възнаграждения и осигурителни вноски на психолога М. Дакова за провеждане на индивидуални консултации както следва: м. 01.2019 г. – 359. 68 лв.; м. 02.2019 г. – 2 399. 32 лв. и м. 03.2019 г. – 1 199. 67 лв.; По т. 1. 4 в решението за верификация е изменена подточка 2. 2: 1 757. 05 лв. ограничение на разходите по бюджетен раздел II. "Единна ставка", съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира разходи в размер на 40 % от допустимите преки разходи за персонал, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл. 68б, § 1 от Регламент № 1303/2013 г.; По т. 2 бенефициентът следва да възстанови сумата от 5 542. 14 лв., в срок от 14 дни от датата на получаване на решението. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че той е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. АС – Русе е посочил, че процедурата по чл. 99 и сл. от АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт, като по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК основанието е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страните в производството. В конкретния случай първоинстанционния съд е приел, че тези обстоятелства, сочени от органа като нови в оспореното решение, нямат такава характеристика, тъй като последния е можел да се сдобие с тях, ако е извършил съответните вменени му по закон процесуални действия свързани с извършване на проверка на документите представени към искането за междинно плащане № 2, преди издаване на решение за верификация на процесните разходи № № BG05 M90 P001-2. 010-0188/3 от 28.08.2019 г. Съдът се е позовал и на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и е посочил, че те оборват изводите на УО за липса на доказателства за коректно изпълнение на процесния проект. Съдът е приел още, че административния орган е имал възможността да събира сведения по телефона, но липсват писмени доказателства за проведените телефонни разговори, както и за събраните сведения от посочените в решението лица. АС – Русе се е позовал на нормата на чл. 46, ал. 2 от АПК и е приел, че процедурата по събиране на този вид доказателства е опорочена и липсват надлежно предоставени на органа сведения за наличието на нови обстоятелства, водещи до издаване на оспорения акт. Решението е правилно. В оспорваното Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № 4 и за изменение на решения за верификация от 28.08.2019 г. е посочено, "с цел проверка на отчетените дейности и разходи по Искане за окончателно плащане № 4 за периода 30.03-01.04.2020 г. е извършена проверка на изпълнение на дейности по проекта посредством интервюта по телефона с участници в проекта и проверката е установила, че по изпълнение на дейност "Идентифициране и мотивиране на целевата група" в частта и относно провеждане на индивидуални психологически консултации анкетираните лица твърдят, че не са участвали в такива консултации в периода на отчета: февруари-юли 2019 г. Въз основа на проведените разговори не може да се направи извод относно коректното изпълнение на дейността "Идентифициране и мотивиране на целевата група" във връзка с реалното участие на посочените в документацията потребители в индивидуални психологически консултации.". Посочените обстоятелства, станали известни на УО в хода на извършената проверка, са нововъзникнали за него по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК и обуславят необходимостта от изменение на решението, с които същите са били верифицирани. Видно от доказателствата по делото, оспореният акт е издаден от органа при условията на чл. 99 АПК, т. е. след като е влязло в сила благоприятен за бенефициера акт/решения за верификация от 28.08.2019 г., на постъпило искане за междинно плащане, породил своето правно действие. Влязъл в сила акт, с който на бенефициера е определен размер на верифицирани средства по постъпило искане за плащане, може да бъде отменен или изменен при наличие на предпоставките на чл. 99 от АПК. Член 99 АПК съдържа седем различни хипотези, при наличието на които е допустимо, при спазване на изискванията за срок, да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. В оспорваното пред съда решение е посочено основанието на т. 2 на чл. 99 от АПК, което предполага изменение на влязъл в сила акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акт, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. С оглед доказателствата по делото, правилно е прието от УО, че възобновяването на производството е направено в срока посочен в нормата на чл. 102, ал. 2 от АПК – тримесечен от узнаване на обстоятелството, послужило като основание за изменение на предходния административен акт. В хипотезата на точка 2 основанието за допускане на отмяната е нарушението на принципа на истинност – чл. 7, ал. 1 АПК, тъй като актът е постановен в противоречие с действителните факти от значение за случая. Новооткритите, по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, обстоятелства са тези, които не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В конкретния случай това са предоставени сведения от лица, крайни получатели на услугата, за която са претендирани и заплатени верифицирани разходи по предходното решение на УО на ОПРЧР. Правилно и в съответствие със законовите норми, касаещи процедурата по издаване на ИАА, АС – Русе е приел, че новооткритите обстоятелства, довели до издаване на оспорения пред съда акт, не са събрани по съответния процесуален ред уреден в АПК. Нормата на чл. 44 от АПК дава възможност на административния орган да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството, като законодателят е пояснил в ал. 2 от с. з., че тези сведения се дават писмено. Единствено ако лицето не може да ги даде писмено, се призовава пред органа да ги даде устно, като тези сведения се записват и подписват от органа или от неговия служител. По силата на чл. 46, ал. 3 от АПК административния орган има и правната възможност да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава, но при спазване изискването на ал. 2 от с. з., а именно да състави протокол, който надлежно да удостовери събраните по телефона сведения. В конкретния случай липсват такива съставени протоколи т. е. дадените по телефона сведения, които са приети от издателя на акта, за нови обстоятелства, водещи до наличие на предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК не са събрани по разписания задължителен ред от законодателя. Правилно АС – Русе е посочило, че обстоятелството, че са получени точно описаните в акта сведения по телефона не е надлежно удостоверено, макар и да е допустим способ за събиране на сведения от неучастващи в производството лица, което е довело и до опорочаване на издадения акт. В константната си практика ВАС приема, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато – ако не е било допуснато – би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред органа въпрос. В конкретния случай с оглед неизпълнение на задължение на издателя на акта на нормата на чл. 46, ал. 3 вр. ал. 2 от АПК са взети за налични обстоятелства, водещи до наличие на предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК, без тези обстоятелства да са доказани по съответния ред със съответните доказателствени средства. Няма по какъв начин съда да извърши подробно проверка на дадените сведения от страна на неучаствалите в производството лица, тъй като те не са фиксирани по съответния процесуален ред и по този начин, няма как да се установи от съда дали реално са били налице предпоставките за издаване на оспорения акт. Предвид изложените съображения оспореният съдебен акт се явява правилен, с оглед на което същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение