Решение № 5811 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2018 г.

Решение № 5811 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на "Бауер АГ" ЕООД, представлявано от процесуален представител, против Решение № 5240 от 13.08.2018 г., постановено по адм. д. № 277/2018 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22000117001533-091-001/26.09.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1960/12.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София, с който на касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 446, 67 лв. за д. п. м. 08.2016 г. Извършена е корекция на упражнено право на приспадане на данъка по две фактури № 0020006857 от 02.08.2016 г. и фактура № 0020006512 от 16.03.2016 г., съответно за аванс и окончателно плащане към доставчика за покупка на лек автомобил Ауди. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на ЗДДС като съдът неправилно е приел, че не е налице изключението на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и незаконосъобразно е потвърдил отказа на данъчен кредит. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, както и в частта за разноските и РА, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и взе предвид становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по съществото й съобрази следното: С оспорената пред първоинстанционния съд част на РА, на РЛ за периоди месец 03. и 08.2016 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 28 466, 67 лв. Органите по приходите са приели, че не е доказано стоката да е използвана във връзка с независимата икономическа дейност на дружеството, което е базисно условие за признаване на претендираното право. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че "БАУЕР АГ" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 09.12.2014 г. Вписано е в ТР на 27.11.2014 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд като е анализирал подробно приложимата материално-правна уредба и е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, е приел, че ползването на автомобила за лични нужди, което е доказано по делото от данните на километража, съставлява доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която е облагаема. Касае се за актив, който може да се ползва за икономическа дейност и за лични нужди. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото са установени правнорелевантните факти, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Основният спорен момент е свързан с наличие на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС за отказ на данъчен кредит. Органът по приходите е преценил, че закупеното от ревизираното дружество МПС, марка "АУДИ", модел Q 7.3.0 TDI, регистриран, като товарен е възможно да има двойна употреба. Констатирано е, че не са отчитани разходи за амортизация, както и разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на посочения автомобил. Няма спор, че за ревизираните периоди дружеството не е осъществявало облагаеми доставки, не разполага с регистриран ЕКАФП. Управителят на дружеството изрично декларирал, че дружеството не извършва търговка дейност. Законосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Необходимо е да се посочи, че именно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС е приложима в конкретния случай, тъй като тя е специална спрямо тази на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, отнасяща се не до определен вид стока, а до всички стоки и услуги, които са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил жалбата срещу първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 384 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение