Решение № 962 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15630/2018 г.

Решение № 962 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15630/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Вълков чрез адв. Досев срещу решение № 1822/22.10.2018 година на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 1425/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ рег. № 28/2000 – 2399/21.05.2018 година на началника на Районно управление гр. Карнобат при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас. Релевира касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че фактите по делото не са спорни: С решение № 282 з-43/22.03.2018 година на началника на Районно управление гр. Карнобат при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отнето разрешението за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160274262/17 г. и са му иззети един брой ловна пушка "Силма", кал. 12, № 090178; един брой ловен автомат "МР – 153", кал. 12, № 0515332152; един брой ловна карабина "ЧЗ -550", кал. 30-06, № А558033. Решението му е връчено на 23.03.2018 година, като не е обжалвано по съдебен ред и влязло в сила. Основанието за издаване на същото била Заповед от 19.03.2018 година за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие, въз основа на Определение № 2017/19.03.2018 година по дело № 1844/2018 година на Районен съд гр. Бургас. В открито съдебно заседание по делото на 11.04.2018 година молителката П. Минчева – бивша съпруга на г-н Вълков оттеглила молбата си за защита предвид факта, че г-н Вълков признал извършените действия в молбата, като съдът с протоколно определение от същата дата прекратил производството по делото и обезсилил издадената заповед за незабавна защита с дата 19.03.2018 година. Предвид това, със заявление вх. № 282000-2232/18 г. до началника на РУ гр. Карнобат г-н Вълков поискал да му бъде върнато разрешението и оръжията, като в приложеното на л. 8 по делото заявление е посочил, че основанието за изземването им е отпаднало. С обжалваното писмо рег. № 282000-2399/21.05.2018 година началникът на РУ гр. Карнобат отказал връщането им. Касаторът твърди, че въз основа на тези безспорни по делото факти, неправилно Административен съд гр. Бургас не уважил жалбата му. Излага подробни съображение относно характера на заповедта по чл. 18, ал. 1 от Закона за закрила от домашно насилие. Твърди, че тя има обезпечителен характер; не подлежи на обжалване; с нея не се установява наличието или липсата на домашно насилие, а се явява мярка за защита до окончателното произнасяне от съда по фактите и правото. Нейното действие е временно, а именно – до издаването на заповедта за защита или отказа за издаването й, като не констатира акт на домашно насилие. Въз основа на подробни съображение в посочения смисъл твърди, че неправилно първоинстанцонният съд не е отменил обжалвания отказ. Началникът на РУ гр. Карнобат бил задължен да върне на г-н Вълков цитираното по-горе разрешение за ловно огнестрелно оръжие, ведно с иззетите ловни оръжия, като иззети на отпаднало основание. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразен отказ рег. № 282000-2399/21.05.2018 година на началника на РУ гр. Карнобат. Ответникът, началникът на Районно управление гр. Карнобат, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Бургас е образувано по жалба на С. Вълков чрез адв. Досев срещу отказ рег. № 28/2000 – 2399/21.05.2018 година на началника на Районно управление гр. Карнобат при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас. Въз основа на фактите по делото, които не се спорят между страните, първоинстанционният съд с решение № 1822/22.10.2018 година по адм. д. № 1425/2018 година по описа на Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, спазване на процедурата по издаването му и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно като краен извод. Тъй като фактите не се спорят, а и за установяването им, съдът е приел и анализирал относими, допустими и необходими доказателствени средства, в частта досежно фактическата обстановка по делото, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Според касационната инстанция неотносими към спора по конкретното дело са възраженията на касатора и изводите на първоинстанционния съд в частта относно характера на мярката по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие: Административният съд осъществява контрол за законосъбразност върху акта, предмет на спора. В случая, предмет на съдебен контрол за законосъобразност е отказ рег. № 28/2000 – 2399/21.05.2018 година на началника на Районно управление гр. Карнобат при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас. Отказът е постановен предвид искане на г-н Вълков да му бъде върнато разрешението за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160274262/17 г. и иззетите му един брой ловна пушка "Силма", кал. 12, № 090178; един брой ловен автомат "МР – 153", кал. 12, № 0515332152; един брой ловна карабина "ЧЗ -550", кал. 30-06, № А558033. Основанието за отказа е в това, че с предходен акт, а именно решение № 282 з-43/22.03.2018 година на началника на РУ гр. Карнобат същите са отнети на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и тригодишният срок на отнемането им не е изтекъл към момента на подаване на заявлението за връщане. Това са относимите към спора факти, от значение за материалната законосъобразност на отказа. При анализ на тези относими обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че същите са осъществени, поради което и липсва основание за връщане на иззетите разрешение и оръжия. Дали същите са законосъобразно иззети с решение № 282 з-43/22.03.2018 година на началника на РУ гр. Карнобат не е предмет на контрол за законосъобразност в рамките на настоящото производство. Това решение е приложено на л. 11 по делото на АС гр. Бургас; връчено е на г-н Вълков на 23.03.2018 година и като необжалвано е влязло в сила. По делото няма данни да е отменено към момента на подаване на заявлението за връщане на разрешителното и оръжията. В действителност, основание за издаване на това решение от 22.03.208 година на началника на РУ гр. Карнобат е Заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). В действителност, както посочва и касаторът – тази заповед има обезпечителен характер и се явява гаранция за защита до окончателното произнасяне на районния съд в производството за защита от домашно насилие; в действителност – тази заповед е обезсилена с определение от 11.04.2018 година на Районен съд гр. Бургас по гр. д. № 1844/2018 година. Всички тези факти обаче биха били релевантни и съответно предмет на установяване и преценка в производството по искане за отмяна на решение № 282 з-43/22.03.2018 година на началника на РУ гр. Карнобат, като постановено на отпаднало основание /чл. 99, ал. 1, т. 4 АПК – административният акт е основан на акт на съд, който впоследствие е бил отменен/. Такова производство обаче не е проведено. Решение № 282 з-43/22.03.2018 година на началника на РУ гр. Карнобат, на основание на което са иззети разрешителното и оръжията е влязло в сила, като срокът на действие на мярката е три години. В рамките на този срок, законосъобразно началникът на РУ гр. Карнобат е отказал връщането на разрешението и иззетите огнестрелни оръжия. Неоснователни са възраженията на касатора, че в рамките на производството по заявлението му от 10.05.2018 година, началникът на РУ гр. Карнобат трябва да установява характера на мярката по чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от ЗЗДН. Обезсилването на тази заповед не влече като пряка последица задължение на началника на РУ гр. Карнобат да върне отнетото разрешение и иззетите оръжия и боеприпаси. Нито касаторът посочва специална норма в ЗОБВВПИ, която да установява подобно задължение, нито реално се установява съществуването на такава. Предвид това, приложение намират общите разпоредби на АПК. Влязъл в сила административен акт, който не е обжалван по съдебен ред, какъвто се явява Решение № 282 з-43/22.03.2018 година на началника на РУ гр. Карнобат, може да бъде отменен на основание чл. 99, т. 4 АПК, ако е постановен въз основа на съдебен акт, който е отменен, но това се осъществява по реда и предпоставките на чл. 99 и следващите АПК. Докато не бъде отменен този акт, в правния мир съществува административен акт, с който на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ разрешителното и оръжията на г-н Вълков са иззети и който е стабилен административен акт. До неговата отмяна, същият задължава началника на РУ гр. Карнобат да следи за тригодишния срок на мярката, наложена с него. Предвид гореизложеното, касационната инстанция мотивира правилност на обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас. Възраженията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения като общи и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд