Решение № 973 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2010 г.

Решение № 973 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Дражо Георгиев Атанасов, Ангелина Ангелова Атанасова и Георги Дражев Атанасов, съдебен адрес гр. Бургас, ул. "Георги Кирков" № 3, ет. 2 за отмяна на решение № 7300 от 9.07.2007 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 1010/2007 г. Молителите твърдят, че констативен акт № 271 от 22.08.2003 на Районна дирекция за държавен строителен контрол (РДНСК), гр. Бургас е документ с невярно съдържание, което се установява от влязлото в сила решение № 6085 от 11.05.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 1110/2010 г. С него е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-435 от 10.12.2007 г. на заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) в частта, в която като незаконна се определя "триетажна жилищна сграда с гаражен етаж и магазини" и е оставена в сила досежно таванския етаж на жилищната сграда. Твърдят, че решението, чиято отмяна искат е постановено без да са отчетени груби нарушения на административнопроизводствените правила. Сочат допълнително станали им известни нови обстоятелства, потвърждаващи неистинността на документа, а именно: главният архитект открил процедура за узаконяване без съгласието на единия собственик като в същото време издал решение, с което отказал издаването на акт за узаконяване и на негово име; главният архитект укрил съществуването на незаконен четвърти етаж и променен покрив; допуснал груби нарушения на административнопроизводствените правила от подчинените му; позовал се на констативен акт № 271 от 22.08.2003 г. и заповед № 119 от 16.09.2003 г. на началник-сектор "Строителен контрол"при РДНСК, гр. Бургас за забрана достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж. Новите факти и обстоятелства са им станали известни във връзка с административно дело № 1110/2010 г. на Върховния административен съд, оставящо в сила решение № 74 от 26.10.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 4515/2009 г. Така релевираните отменителни основания молителите квалифицират по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Претендират направените по делото разноски. Ответниците по искането за отмяна - началникът на РДНСК, гр. Бургас, кметът на община Бургас, главният архитект на община Бургас, Атанас Костадинов Колдеев, Славка Павлова Колдеева, Божидар Костадинов Колдеев, Калинка Георгиева Колдеева, не вземат становище. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено е от надлежни страни и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Съдът счита, че релевираните отменителни основания следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 239, т. 1 и 3 АПК, тъй като производството е административно и приложение намира АПК. По делото е безспорно, че с решение № 94-Б-169 от 22.10.2004 г. главният архитект на община Бургас отказал издаването на акт за узаконяване на обект "жилищна сграда с магазини" в урегулиран поземлен имот III, кв. 18, комплекс "Лазур", находящ се на ул. "Калофер" № 25 на Атанас, Славка, Божидар и Калинка Колдееви и на Ангелина Атанасова. Актът е издаден по повод жалба на Ангелина Атанасова, въз основа на констативен акт № 271 от 22.08.2003 г. и издадена заповед № 119 от 16.09.2003 г. на началник сектор "Строителен контрол" в РДНСК, гр. Бургас за забрана достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж. Началникът на РДНСК, гр. Бургас, със своя заповед № 97 от 9.12.2004 г., отменил решението на главния архитект и върнал преписката за ново произнасяне. След проведено ново административно производство главният архитект издал ново решение № 94-Б-169 от 28.02005 г., с което отново отказал да издаде акт за узаконяване. Началникът на РДНСК, гр. Бургас, със своя заповед № 67 от 23.06.2005 г. оставил в сила отказа на главния архитект. Бургаският окръжен съд с решение № II-175 от 28.09.2006 г. отменил отказа на главния архитект за узаконяване, но Върховният административен съд, с решение № 7300 от 9.07.2007 г. отменил решението на Бургаския окръжен съд и отхвърлил жалбата, с което отказът на главния архитект за издаване на акт за узаконяване обект "жилищна сграда с магазини", находяща се на ул. "Калофер" № 25 влязъл в сила. Безспорно е също така, че със заповед № РД-14-435 от 10.12.2007 г. на заместник-началника на ДНСК е наредено, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) да бъде премахнат незаконен строеж "триетажна жилищна сграда с гаражи и тавански етаж и магазини". Заповедта е издадена въз основа на констативни актове № 171 от 20.08.2007 г. и № 172 от 20.08.2007 г. С решение № 74 от 26.10.2009 г. на Административен съд, София-град, заповедта в частта, в която определя като незаконна "триетажна жилищна сграда с гаражен етаж и магазини" е отменена, а в частта досежно таванския етаж на сградата е оставена в сила. Това решение е потвърдено с решение № 6085 от 11.05.2010 г. на Върховния административен съд. При така установената безспорно фактическа обстановка съдът счита твърдението на молителите, че в хода на съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за премахване на незаконен строеж са открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да им бъдат известни, за неоснователно. Обстоятелствата, които излагат - за допуснати от главния архитект нарушения на административнопроизводствените правила са такива, които подлежат на проверка в едно касационно производство. Касационното решение не подлежи на инстанционна проверка за правилност, а извънинстанционната му проверка за правилност е допустима само на посочените в чл. 239 АПК основания, каквито твърдяните основания не са. Фактът, че главният архитект в решението се позовал на констативен акт № 271 от 22.08.2003 г. и на заповед № 119 от 16.09.2003 г. е известен на молителите още с получаване на първия отказ на главния архитект от 22.10.2004 г. Същото важи и за твърдението им, че отказът е издаден без съгласието на единия собственик - Ангелина Атанасова. Именно по нейна жалба е започнало цялото административно производство, а едно от основанията за отказ за издаване на акт за узаконяване е именно неподписването на искането за одобряване и на самия проект от всички собственици - т. 6 от решението. Фактът на изграждането на тавански етаж в отклонение на одобрените проекти е посочен изрично в т. 6, б. "д" на решението на главния архитект. Видно от изложеното нито едно от твърденията на молителите не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Напротив, това са факти, които са били известни на молителите в хода на съдебното производство по оспорване законосъобразността на отказа за издаване на акт за узаконяване. Несъответства на изискванията на чл. 239, т. 3 АПК и другото твърдяно основание за отмяна на молителите - отмяната на заповед № РД-14-435 от 10.12.2007 г. на заместник-началника на ДНСК за премахване като незаконна на цялата сграда на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ с изключение на частта досежно таванския етаж и с оглед на това признаването за незаконосъобразни на констативни актове № 171 и 172 от 20.08.2009 г. в съответната част. Твърдението на молителите, че щом тези констативни актове са незаконосъобразни, без частта за таванския етаж, то незаконосъобразен е и акт № 271 от 22.08.2003 г., то е не само неоснователно, но и не води до извода за наличието на релевантно по смисъла нито на т. 2, нито на т. 3 на чл. 239 АПК основание за отмяна. Преди всичко тези констативни актове са издадени много след издаването на отказа на главния архитект за узаконяване - 28.02.2005 г. С оглед на това неговото решение не може да бъде основано на констативни актове № 171 и 172. Установяването на незаконосъобразност на констативните актове в частта досежно сградата без таванския етаж не означава, че издаденият шест години по-рано констативен акт № 271 от 22.08.2003 г. автоматично също е незаконосъобразен. Такова разширително тълкуване законът не допуска. Нормата на чл. 239, т. 3 АПК е императивна. Тя изисква актът да е основан на документ на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Това в случая не е налице. Неприложима е и т. 2 на чл. 239 АПК. Видно от изложеното и това твърдение на молителите не отговаря на допустимото от закона основание за отмяна на влязло в сила решение. С оглед на изложеното твърденията на молителите не обосновават визираните в чл. 239 АПК основания за отмяна. С оглед на това искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Вярно е, че в резултат на недопускането на отмяната в правния мир ще съществуват две, влезли в сила съдебни решения, които установяват, различен правен статус на недвижимия имот на молителите. Този факт обаче е резултат на грижата, която те са положили за защита на интереси си в административните производства и за водене на делата. Отмяната не е средство за поправяне на грешки, допуснати от самата страна. Това, което молителите биха могли да направят за уреждане правния статус на имота им е, ако строителството не е приключило, да сезират административния орган с искане на основание чл. 224, ал. 5 ЗУТ. С оглед изхода от делото съдът следва да не уважава искането на молителите за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по делото не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 АПК Върховният административен съд,