Решение № 8314 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2018 г.

Решение № 8314 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник група "МПСВАНД" в сектор "Пътна полиция" (ПП), отдел "Охранителна полиция" (ОП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, срещу решение № 186 от 21.09.2018 г. постановено по адм. дело № 270/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Кюстендил, с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-1139-000173/01.06.2018 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че АС Кюстендил не е извършил всестранно изясняване на случая като не е взел предвид позицията на свидетелите очевидци на нарушението - Славчев и Борисов. Счита, че не са допуснати сочените от съда нарушения при издаването на ЗППАМ, тъй като в мотивите й е отразено като аргумент неспазване на три дневен срок, но той е релевантен за административнонаказателно производство по издаване на наказателно постановление, но не и при издаване на индивидуален административен акт, какъвто е процесната заповед. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът – Н. Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1139-000173/01.06.2018 г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Н. Георгиев до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). За да постанови този резултат съдът е установил, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0371951 от 01.06.2018 г., при изложените в същия фактически обстоятелства. ПАМ е приложена за това, че на 01.06.2018 г. около 02: 20 часа в с. Гюешево на ул. "Румяна войвода" при кръстовището с ул. "Отец Паисий" в посока към жп гарата, Георгиев е управлявал собствения си лек автомобил Опел Астра Стейшън вагон с peг. [рег. номер на МПС], като е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен № ARUC-0383, както и да даде кръв за медицински анализ. Издаден е талон за талон за медицинско изследване № 0035359. Посочено е, че водачът е установен от свидетели – И. Славчев и Б. Борисов. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. При така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. Изложено е, че административно-наказващият орган не е съобразил всички фактически установявания по административнонаказателната преписка. От доказателствата по делото и по-конкретно от свидетелските показания съдът е обосновал извод, че автомобилът не е бил управляван от Георгиев и същият не се явява водач на МПС по смисъла на легалната дефиниция на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП, поради което не е валиден адресат на приложената ПАМ. Посочено е, че АУАН е бил съставен по искане на служители от Гранична полиция, които са посочили като водач Георгиев, но самият актосъставител в о. с. з от 18.09.2018 г. изрично е заявил, че не е видял Георгиев да управлява автомобила. Решаващият състав е изложил, че доказателствената сила на съставения АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща сила до доказване на противното, като е приел, че в случая е установено несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН. Съдът е извел изводите си въз основа на подаденото възражение от Георгиев, което не е взето предвид от наказващия орган, както и въз основа на събраните по делото гласни доказателства. Прието е, автомобилът е управляван от М. Панева, а не от Георгиев. Констатираното нарушение е счетено за съществено и самостоятелно основание за отмяна на заповедта. В допълнение съдът е отбелязал, че АУАН и заповедта за налагане на принудителна административна мярка са издадени в един и същи ден, като не е спазен 3 - дневния срок за даване на възражение, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", включително на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно установено, че Георгиев е отказал проверка с техническо средство, както и че е отказал да изпълни предписанието да даде кръв за медицинско изследване в определения му срок. Единствения спорен въпрос е дали Георгиев е бил водач на автомобила. Обстоятелството, че Георгиев е управлявал моторното превозно средство, се установява от съставения АУАН. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП. С показанията на разпитаните по делото свидетели не се опровергават констатациите в АУАН, поради което изводите на съда в тази насока се явяват неправилни. Решаващият състав е базирал изводите си на показанията на М. Панева и О. Гелемеров. Последният, видно от АУАН е актосъставител и не е свидетел на нарушението. В АУАН изрично е посочено, че водачът е установен да управлява автомобила от свидетелите 1 и 2, а именно служителите на "Гранична полиция" - И. Славчев и Б. Борисов. Свидетелските показания на Гелемеров не оборват констатациите в АУАН, а напротив – потвърждават установеното. Същият е свидетелствал, че Георгиев му е посочен като водач на автомобила от служителите на "Гранична полиция". АС Кюстендил безкритично е кредитирал свидетелските показания на М. Панева, която, видно от приложен по делото сигнал (л. 29), живее на семейни начала с Георгиев. По аргумент на чл. 172 ГПК показанията на всички, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Освен безспорната заинтересованост на свидетелката Панева, съдът не е отчел и противоречията в показанията й. Същата заявява, че служителите на "Гранична полиция" са отказали да се представят след като неколкократно са ги попитали за имената им, а същевременно твърди наличието на личен конфликт между Борисов и Георгиев. Предвид изложеното установената с АУАН фактическа обстановка не е била надлежно оборена в съдебното производство. Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. В тази връзка следва да се посочи, че АС Кюстендил е направил и неправилен извод за наличие на нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Посочената разпоредба касае административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление и не е относима към производството по прилагане на принудителна административна мярка. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Предвид изложеното съдът неправилно е преценил законосъобразността на принудителната мярка, поради което е направил неправилен извод за нарушение на материалния закон. В контекста на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Н. Георгиев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1139-000173/01.06.2018 г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение