Решение № 15449 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2010 г.

Решение № 15449 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Данаджиева, срещу решение № 87 от 29.01.2010 г., постановено по адм. д. № 6026 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което са отменени финансовите санкции, наложени на Николай Цветанов Паунов с УРН 214025, обективирани в уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-6500/13182 от 05.08.2009 г. на Областна разплащателна агенция при Държавен фонд "Земеделие" София-град, за кампания 2008 г., както следва: по т. 1 от писмото - за наддекларирани площи, в размер на 1622. 9 лв. и по т. 5 от писмото - санкции за бъдещ период в размер на 1154. 62 лв. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението, като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено. Ответникът - Николай Цветанов Паунов се явява лично в съдебно заседание, като взема становище за неоснователност на касационната жалба. В представен от него писмен отговор също поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, по наведените в нея оплаквания за неправилност на решението, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Николай Цветанов Паунов, против санкции, обективирани в уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-6500/13182 от 05.08.2009 г., издадено от ОРА-София-град към ДФЗ, с което по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН № 22/070508/10344 от Николай Цветанов Паунов е одобрена обща сума за получаване в размер на 0 лв., наложени са санкции и редукции към заявлението в размер на 1622. 9 лв., наложени в резултат на наддекларирани площи в размер на 1622. 9 лв., санкции от предходни години в размер на 1018. 51 лв., както и санкции за бъдещ период в размер на 1154. 62 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че следва да се произнесе само относно наложените санкции за наддекларирани площи и санкциите за бъдещ период, тъй като санкциите от предходни години са наложени с друг акт, който е извън предмета на делото и в тази си част писмото има информативен характер и не представлява административен акт. По съществото на спора е приел, че административният орган не е обосновал прилагането на санкциите по чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., както и че не са налице основанията по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП за отказ (намаляване) на плащането, с оглед на което е уважил жалбата и е отменил наложените финансови санкции. Така постановеното решение е неправилно. В мотивите на решението си съдът не е обсъдил материалната компетентност на Областните разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да издават решения по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, както и да извършват разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика, но като краен резултат е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в установената форма. Този негов извод е незаконосъобразен, тъй като е изведен без да е извършена проверка за нищожност на административния акт, която съдът дължи служебно по силата на чл. 168, ал. 2 от АПК. Между страните не е имало спор относно това, че ДФЗ е единствената акредитирана за Република България разплащателна агенция. Със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ е упълномощил всички експерти от 28-те областни разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания за 2008 г. до всички земеделски стопани, подали заявления. Разглеждайки спора по същество съдът не е съобразил разпоредбите на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), според които Областната разплащателна агенция няма материална компетентност да издаде такъв акт, тъй като няма правомощие да извършва директни плащания по подадени заявления за плащания на площ, както и да намалява размера или да отказва плащане по схеми за национални доплащания. Такива правомощия според чл. 43, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители са дадени на Централно управление на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция със седалище гр. София и законът не предвижда делегирането им на областните разплащателни агенции. В случая не са били налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо - предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод следва от анализа на чл. 43, ал. 2, т. 2 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен. Не може да се приеме, че е налице валидно упълномощаване на експерт на ОРА София-град по силата на заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, т. е. че експертът е действал от името и за сметка на изпълнителния директор на фонда. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УПДФЗ (отм.), които норми са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, намалява и отказва плащане, визирано в чл. 43 от ЗПЗП, не е предвидено да се делегира по силата на закона. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и не е налице валидно упълномощаване. При липсата на материална компетентност издаденият административен акт е нищожен. Като не е съобразил това административният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. След отмяната се създава висящност по първоначалната жалба, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд следва да се произнесе по същество, като прогласи нищожността на уведомителното писмо в оспорената му част, а делото следва да се изпрати като преписка на компетентния орган - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, който да се произнесе на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение