Решение № 6477 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, обл. Варна, приподписана от адв. Пеев, срещу Решение 1776/15.12.2023 г., постановено по адм. дело 2263/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Б. С. Х., гр. Варна, е отменен изричен отказ, обективиран в писмо изх. АУ0847227ВН/04.09.2023 г. на Кмета на Кметство Звездица, по заявление рег. АУ084727ЗВЦ/04.09.2023 г. от Б. С. Х. за служебна заверка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 30497.10.30, местност [местност] в землището на [населено място], обл. Варна, върната е преписката на административния орган със задължение за издаване на удостоверение чрез заверка на молба-декларация, даден е 7-дневен срок за извършване на услугата, считано от датата на получаване на съобщението, както и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Както е посочено в касационната жалба изтъкват се доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Всъщност на първо място касаторът счита, че подадената жалба е била лишена от предмет, поради което и е следвало производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК, за което е направено и своевременно искане. Излага съображения, че инициираното от Х. производство е било за служебна заверка на страница от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, необходима във връзка с обстоятелствена проверка , но това не съставлява самостоятелна услуга, предоставяна на гражданите, а е част от услугата по определяне на данъчна оценка на имота във връзка с производството по обстоятелствена проверка, в рамките на която, в случаи като процесния, се подава и декларация обр. 14 от ЗМДТ. Едно такова искане се подава, респ. производството по него се развива, пред орган на Дирекция Местни, данъци и такси към съответната община, в рамките на което се извършва по служебен път исканата заверка на стр. 6 от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от съответното длъжностно лице в общината. Поддържа, че не е формиран мълчалив отказ на Кмета на [населено място], който всъщност е обжалван пред Административен съд Варна, а след дадените разяснения с писмото на същия орган, от лицето е инициирано и надлежно производство, в рамките на което е извършена и търсената служебна заверка. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Моли за отмяна на оспорваното решение и прекратяване на производството по делото. Ответникът Б. Х., чрез процесуалния си представител адв. Ганчев, оспорва касационната жалба. По подробни съображения, изложени в депозиран писмен отговор, настоява, че съдебният акт не страда от посочените пороци, липсват касационни основания по чл. 209 от АПК. Заявява искане за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Всъщност производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Б. Х. против мълчалив отказ на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, по нейно заявление рег. АУ084727ЗВЦ/04.09.2023 г. за служебна заверка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 30497.10.30, местност [местност] в землището на [населено място], обл. Варна , последван от изричен отказ, обективиран в писмо изх. АУ0847227ВН/04.09.2023 г. на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, също заявен като предмет на оспорване в хода на процеса. От фактическа страна съставът на Административен съд Варна е приел, че началото на административното производството е поставено със заявление вх. АУ0847273ВЦ/04.09.2023 г., адресирано до Кмета на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, обл. Варна, с което Б. Х. е поискала заверка на служебна страница от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, т.е. че ПИ 30497.10.30 в местно [местност], землището на [населено място], обл. Варна, не е общинска собственост, който да й послужи във връзка с извършване на обстоятелствена проверка (за съставяне на констативен нотариален акт ). Към заявлението са приложени декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Б. Х., скица 15-867869-12.08.2023 г. и Удостоверение изх. 25-229372-12.08.2023 г. двете на СГКК. С писмо изх. АУ0847273ВЦ_001ЗВЦ от 12.09.2023 г. Кметът на Кметство Звездица, [населено място], е поискал указания от Дирекция ПНО при Община Варна, как следва да процедира във връзка с така подаденото искане. В срока по чл. 57 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 2 от АПК съдът е приел, че исканата услуга не е извършена, поради което е предприето и оспорването на формирания мълчалив отказ по чл. 58 ал. 1 от АПК в срока по чл. 149 ал. 2 от АПК и на 11.10.2023 г. е образувано съдебното производство. В хода на висящността му е постановен и изричен отказ, обективиран в писмо писмо изх. АУ0847227ВН/04.09.2023 г. на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], с който прието, че исканата заверка не може да бъде извършена поради липсата на документ за собственост, като заверката може да бъде осъществена единствено след представяне на такъв или служебно по искане на Дирекция Местни, данъци и такси при Община Варна, след съответното деклариране на имота. При тези факти съставът на Административен съд Варна в мотивите на съдебния акт по допустимостта на съдебния контрол е развил съображения, че е на лице формиран мълчалив отказ на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, обл. Варна, да извърши поисканата му административна услуга, който е именно и компетентният административен орган да се произнесе по подаденото от Х. заявление, който е оспорен в законоустановения за това срок пред съда, вкл. е оспорен и последвалият изричен такъв. По тези съображения жалбата е приета за процесуално допустима. По основателността на същата Административен съд Варна е развил съображения, че поисканата от Х. услуга е единствено удостоверяване на това обстоятелство дали имотът е общинска собственост към момента на подаване на заявлението , и мълчаливият отказ на административния орган, както и последвалият изричен такъв, са незаконосъобразни. Развити са принципни съображения относно производството по чл. 587 и сл. от ГПК, както и че участието на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], се изчерпва с правомощието му да удостовери единствено факта дали посоченият от жалбоподателката имот е или не е актуван като общинска (държавна) собственост нищо повече, поради което и административният орган не може да изисква вкл. доказателства за правен интерес на заявителя и/или представяне на документ за собственост, като преценка относно допустимостта и основателността на производството по обстоятелствена проверка е извън неговите правомощия. Прието, че при положение, че искането за извършване на процесната заверка че имотът не е общинска/държавна собственост, в общия случай произтича от лице, което претендира да е собственик на имота, но няма документ за това, и такава му е необходима за провеждане на специалното производство по ГПК, то незаконосъобразен е първият от мотивите на постановения отказ, а именно липсата на документ за собственост. За незаконосъобразно е прието и второто основание на отказа изискване първоначално имотът да е деклариран като придобит по давност, като практиката на Община да изисква едно такова предварително деклариране на имота и заплащане на данъци за същия с петгодишна давност преди успешно приключване на производството по чл. 587 от ГПК с издаден констативен нотариален акт за собственост е също незаконосъобразна. По тези съображения, Административният съд е приел, че оспореният изричен отказ е незаконосъобразен, поради което го е отменил и върнал преписката на ответника за извършване поисканата услуга в дадения за това 7-дневен срок Така постановеното решение е валидно, но недопустимо при следните съображения: На първо място следва да се посочи, че обхватът на касационния контрол е ограничен до произнасянето на състава на Административен съд Варна, а той е относно отмяната на изричен отказ, обективиран в писмо изх. АУ0847227ВН/04.09.2023 г. на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], по заявление рег. АУ084727ЗВЦ/04.09.2023 г. от Б. С. Х. за служебна заверка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 30497.10.30, местност [местност] в землището на [населено място], общ. Варна, обл. Варна . Неправилно е приел Варненският административен съд, че оспорването е допустимо и основателни са съображенията в касационната жалба в тази връзка. На първо място изначално неправилно първостепенният съд е квалифицирал искането на Х. като такова за извършаване на административна услуга, изразяваща се в единствено удостоверяване на това обстоятелство дали имотът е общинска собственост към момента на подаване на заявлението , и като последица е развил мотиви както наличието на формиран мълчалив отказ по чл. 58 ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, както и последвал изричен такъв, и двата на компетентен административен орган в лицето на Кмета на [населено място]. Всъщност от съдържанието на Заявление за издаване на удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, с рег. АУ084727ЗВЦ от 04.09.2023 г., подадено чрез пълномощник от Б. С. Х., е видно, че е поискано издаване на удостоверение относно заверка на служебна страница от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за поземлен имот 30497.10.30 с адрес [населено място], местност [местност]. Или налага се изводът, че неправилно съставът на Административен съд Варна всъщност е квалифицирал така подаденото заявления като такова за заверка на молба-декларация по смисъла на чл. 587, ал. 2 от ГПК, в частност за удостоверяване на обстоятелството, че имотът не е актуван като общински или държавен. Принципно правилно е становището на Административен съд Варна, че процедурата по заверка на молбата-декларация по чл. 587, ал. 2 от ГПК представлява административна услуга по см. на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот, по която би могъл да бъде формиран мълчалив отказ, респ. изричен такъв, на компетентния за това административен орган, подлежащ на оспорване пред съд по реда за обжалване на индивидуалните административни актове. В рамките на едно такова производство задължението на компетентния орган (било то кмета на общината, района или кметството или определено длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот) се състои в посочване на трима свидетели, по указание на собственика, по възможност съседи на имота (виж чл. 587 ал. 2 от ГПК), удостоверяване на обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост (с оглед забраната по чл. 86 от Закона за собствеността), както и вписване на другите обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които счита за относими към собствеността на имота. От данните по делото настоящият касационен състав констатира, че Кметът на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, обл. Варна, не е бил сезиран се едно такова искане за заверка на молба-декларация по заявления за обстоятелствена проверка в обхвата на чл. 587 ал. 2 от ГПК, и това е повече от очевидно от съдържанието на подаденото от Х. заявление. Всъщност от съдържанието на подаденото заявление, в аспекта и на съображенията, изложени в обстоятелствената част на жалбата по Административен съд Върна, се установява, че от Х. се търси удостоверяване само и единствено на факт по ТСУ и ЗКИР , удостоверяване характеристиките на имота съгласно КККР на [населено място] , посредством служебна заверка на страницата на декларацията обр. 14 за същия, която е необходима за осъществяване на производството по реда на чл. 587 от ГПК. Както правилно се изтъква в касационната жалба обаче, едно такова положение, не съставлява самостоятелно административно производство, а е част от действията, които следва да бъдат предприети от компетентния за това орган при деклариране на имота чрез подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от правоимащите за това лица, вкл. и в хипотезата на процедурата по издаване на удостоверение за данъчна оценка във вр. с производството по чл. 587 и сл. от ГПК. Така съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение 2 ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата ГПК и в други предвидени от закона случаи. Според ал. 3, когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец. Като за целите на облагане с данък върху недвижимите имоти в общината се води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл. 80 ДОПК. В рамките на това именно производство се извършва и търсената от Х. служебна заверка на декларацията обр. 14 от ЗМДТ, посредством вписване на характеристиките на имота от съответното длъжностно лице. В това производство (било по повод издаването на удостоверение за данъчна оценка, било откриване на партида за декларирания недвижим имот) компетентният административен орган на основание чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ е служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ от Кмета на общината. Единствено евентуално постановения отказ на органа по приходите за издаване на удостоверение за данъчна оценка, респ. за откриване на партида на имота, съответно непроизнасянето в срок, следва да бъде обжалвано по реда, предвиден било то в чл. 88 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ (в случаите на отказ да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка), или за обжалване на ревизионните актове чл. 83, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ (във втората хипотеза). Виж в този смисъл например Решение 12090 от 25.11.2021 г. по административно дело 3042/2021 г. на ВАС, Определение 8022 от 29.05.2019 г. по административно дело 5875/2019 г. на ВАС, Определение 804 от 21.01.2021 г. по административно дело 13582/2020 г. на ВАС, Определение 4100 от 31.03.2021 г. по административно дело 3040/2021 г. на ВАС. Поради това неправилно административният съд е приел, че е формиран мълчалив отказа на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, обл. Варна, по така подаденото заявление, респ. че е на лице изричен отказ на същия орган, за извършване на административна услуга. Съгласно чл. 58 ал. 1 от АПК мълчалив отказ може да бъде формиран единствено в хипотезата на непроизнасяне в законоустановения за това срок от компетентния за това органа, а в случая това не е Кметът на Кметство Звездица, [населено място], общ. Варна, обл. Варна. Писмото на този орган също не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като по съществото си съставлява единствено и само разяснение до заявителя, за начина на процедиране, в резултат на които следва да се посочи и че лицето е инициирало съответното административното производство (така доказателствата, представени в касационната инстанция). Отделно от това процедурата по служебна заверка на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не съставлява самостоятелно административно производство, както правилно се възразява от касатора, а част от процедурата по декларирането на имота, и по правилото на чл. 21 ал. 3 от АПК всяко едно такова волеизявление, действие или бездействие, на компетентния да я извърши орган, не съставлява индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Както бе разяснено по-горе пътят на защита е друг. При липсата издаден индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване пред съд, жалбата, с която е бил сезиран административния съд е без предмет, респективно развилото се по нея производство е недопустимо. Обжалваното решение следва да се обезсили, а вместо това на основание чл. 159 т. 1 от АПК жалбата на Х. срещу постановения изричен отказ, обективиран в писмо писмо изх. АУ0847227ВН/04.09.2023 г. на Кмета на Кметство Звездица, [населено място], по заявление рег. АУ084727ЗВЦ/04.09.2023 г. от Б. С. Х. за служебна заверка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 30497.10.30, местност [местност] в землището на [населено място], общ. Варна, обл. Варна, следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство се прекрати. С оглед изхода на спора на ответника по касация не се дължат разноски, а от касатора не е поискано присъждане на такива поради което и касационната инстанция не се произнася по този въпрос. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, Първа колегия