Решение № 13305 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2013 г.

Решение № 13305 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи" при община Сливен, против решение № 24/19.03.2013 г. постановено по административно дело № 264/2012 г. на Административен съд - Сливен, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение/АУЗ/ № РА000067/27.01.2012 г. по отношение на формирания размер на ТБО за 2007,2008,2009 и 2010 г. за имот - стопански двор, находящ се в с. Жельо войвода, община Сливен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Иска се отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците - Петра Вълева Йовчева и Вирджиния Пейчева Калчева, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отменил АУЗ № РА000067/27.01.2012 г. на орган по приходите при община Сливен, потвърден с решение № НОМ212/29.09.2012 г. на директор на дирекция "Местни приходи" при община Сливен, в частта, с която на Петра Вълева Йовчева и Вирджиния Пейчева Калчева, са определени задължения за такса битови отпадъци за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за имот - стопански двор, находящ се в с. Жельо войвода, община Сливен, извън регулацията на селото и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да отмени АУЗ в цитираната по-горе част, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел още, че видно от представените по делото заповеди, районът, в който се намира процесният имот /извън регулацията на населеното място/ не попада в обхвата и на разпореденото, със заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, от кмета на общината почистване на териториите за обществено ползване. Следователно, за процесния имот не е дължима такса битови отпадъци както в нейния компонент "сметосъбиране и сметоизвозване", така и в компонента "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване". Така мотивиран АС - Сливен със своето решение, в оспорената му част, е отменил АУЗ относно дължимата ТБО. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. На първо място от приложените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ се установява, че процесният имот попада в обхвата на тези заповеди, относно предоставянето на услугите "поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места"и " обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения", доколкото с. Жельо войвода е съставно селище на община Сливен. Около имотът, макар и непопадащ в регулация, е изградена инфраструктура, покрай имота минава път, който се почиства от общината. В населеното място, в което се намира имотът има територии за обществено ползване, които се ползват от всички собственици на имоти в населеното място. Ето защо заплащането на ТБО за компонентата "поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" следва да се разпредели между всички собственици на имоти в населеното място. Разбира се таксата се дължи единствено в случай, че услугата "поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" реално се предоставя в община Сливен и по-конкретно в с. Жельо войвода. По делото обаче не са събрани доказателства, от които да се установява, че тази услуга реално се предоставя в населеното място. Единствено наличието на заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не е достатъчно да обоснове извод за реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. От тълкуването на разпоредбите на чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ следва, че в тежест на касатора, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. Затова и негово е задължението да установи, че той реално е предоставил определените видове услуги, за които е начислил ТБО. В случая по делото не са установени тези обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Административният орган не е представил никакви доказателства за реалното предоставяне на услугата в с. Жельо войвода/ не са представени договори, сключени между общината и изпълнителя, протоколи за свършена работа, фактури, платени от общината на изпълнителя и др. доказателства, които да установяват реално предоставяне на услугата "почистване на обществени територии"/. Административният съд в случая е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не е дал конкретни указания на касатора за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти касаторът не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали действително услугата "поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места", е била реално извършвана през 2007, 2008, 2009 и 2010 г. Не е установено налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на Петра Йовчева и Вирджиния Калчева от заплащане на същата компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като укаже на касатора да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Съдът следва да изясни въпроса относно дължимостта на ТБО за процесния имот, след което формира и конкретни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение