Решение № 5352 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 77/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Медицински център Репродуктивно здраве ЕООД, представляван от процесуален представител против решение 5749/02.10.2023 г., постановено по адм. д. 2944/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалба на касационен жалбоподател против постановление от 02.03.2023 г., издадено от началник отдел МАНИД към ИА ГИТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между МЦ Репродуктивно здраве ООД и Д. Илинов, считано от 22.04.2021 и е дадено предписание на жалбоподателя за сключване на трудов договор до 10.03.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно, поради постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли да бъде обезсилено, като постановено при ненадлежен ответник или да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен в съдебно заседание списък за разноски. Касационен жалбоподател поддържа, 1. Постановеното от административния съд съдебно решение е недопустимо, поради конституирането в производството по делото на ответник, който не е административен орган. В тази връзка е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за правилно конституиране на страните в производството; 2. Алтернативно искане за отмяна на обжалваното решение в условията на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал събраните доказателства. Установено е реално предоставяне на работната сила от страна на Илинов от контролните органи при проведена проверка, но е пренебрегната доказателствената сила на приложените граждански договори, по силата на които ответника е предоставял работна сила. Събраните в административното производство писмени доказателства не са ценени в условията на чл. 35 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалбата, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата като се отмени решението на Софийски градски административен съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция Правноосигуряване на инспекционната дейност към Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , чрез упълномощен представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответник Д. Илинов не изразява становище. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Тричленен състав на шесто отделение на Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, като участвала в производството пред първоинстанционен съд, по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като касационно оплакване се твърди от страна на представителят на касационния жалбоподател, че административният съд неправилно конституирал страните в процеса. Следва да посочи, че от това правото на защита и спазването на процесуалните права на оспорващия не са и не могат да бъдат нарушени. Ако е допуснато процедурно нарушение при конституирането на страните, то е по отношение на ответната страна, което е опущение на съдебния състав. Касационният жалбоподател като страна в процеса не е засегнат от това действие на съда, тъй като е конституиран правилно. Правото на оспорване не е нарушено, за да се иска ревизиране на съдебното решение на това основание, а такова от името на оспорващия не е развито, като пряко засягащо правата и интересите му. Дори да е вярно, като правен извод за недопустимост на съдебния акт, правото на участие в процеса не е нарушено. С обжалваното решение на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Медицински център Репродуктивно здраве ООД против постановление от 02.03.2023 г., издадено от началник отдел МАНИД към ИА ГИТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. Илинов в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател, считано от 22.04.2021 г. и против предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ работодателят, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма. Безспорно е, че издаденото и обжалвано пред първоинстанционен съд постановление от 02.03.2023 г. по правната си същност е административен акт, с който са засегнати права и интереси на лице, което може да се приеме, че отговаря на определението за работодател по § 1, т. 1 от ДР КТ. Безспорно е извършването на проверки от органи на Специализираната администрация на Изпълнителна агенция Главна Инспекция по труда . Във връзка с извършена проверка на 02.03.2023 г. е съставен ПИП 2300444, от началник отдел и главен инспектор в отдел МАНИД, към Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност към ИА ГИТ. В протокола се сочат нарушения на трудовото законодателство, поради което са издадени 16 постановления за обявяване съществуването на трудови правоотношения. Безспорно е, че срещу издаденото постановление в условията на чл. 399 от КТ и на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е постъпила жалба от Медицински център Репродуктивно здраве ООД, по която е образувано административно дело 2944/2023 г. и с разпореждане от 29.03.2023 г., решаващият съд е посочил като ответник ИА ГИТ. Проведено е съдебно заседание на 25.05.2023 г. с конституиран от 27.04.2023 г. ответник Изпълнителна агенция Инспекция по труда . На 31.05.2023 г. с определение, първостепенният съд заличава ИА ГИТ като ответник и конституира Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност към ИА ГИТ като ответник по жалбата. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и са дадени предписания за сключване на трудов договор в писмена форма с ответника Илинов. Съгласно чл. 404 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В съответствие с проверката по допустимост на съдебното решение и в изпълнение задължението по чл. 154, ал. 1 от АПК, съставът на Върховен административен съд констатира наличието на съществен порок в развилото с съдебно производство пред първостепенния съд. Процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване са по възникване на субективното право на оспорване и по неговото упражняване. За разлика от гражданския процес където качествата на страните е формално доминирано от принципа за диспозитивното начало (всеки може да стане ищец и да направи другиго ответник), в административния процес правомощие и задължение на съда е конституирането на страните съобразно заявения предмет на оспорване ( чл. 154, ал. 1 АПК). Оттук ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Тъй като оспорването на индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда приет с ПМС 313 от 05.10.2022 г. служителите в териториалните дирекции Инспекция по труда имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. Изрично е посочено контролен, но не административен орган. Правомощието за издаване на постановления, от вида на процесното, е уредно в чл. 23, ал. 1, т. 2 от Правилника, според който при установяване на нарушение на трудовото законодателство се издава постановление по чл. 405а от КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Както в чл. 399, ал. 1 от КТ, така и в сочените разпоредби от УП се сочи контролен, а не административен орган. Безспорно, процедурата по извършване на проверката и издаването на оспорваните предписания са в съответствие с процесуалните правила и материалната компетентност на контролните органи. От страна на първостепенния съд е допуснато съществено процесуално нарушение за това, че неправилно конституира началник отдел МАНИД към ИА ГИТ, който не е административен орган. Правилното конституиране на страните изисква като ответник да бъде конституирана Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда . Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото - чл. 154, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - Дирекции Инспекции по труда с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Като надлежен ответник по делото е следвало да бъде конституирана Изпълнителна агенция Главна Инспекция по труда - София, а не служителите, осъществили фактически контролната дейност. (В този смисъл виж Решение 7803 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. 13406/2015 г., VI о.; Решение 9797 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. 11122/2016 г., VI о.; Решение 969 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 2711/2018 г., VI о. Решение 3117 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 6020/2022 г., VI о.). Съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК съдът служебно конституира страните по делото. Конституирайки като ответник Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност към ИА ГИТ, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Решението на съда се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. След връщане на делото административният съд следва да предприеме необходимите действия по конституирането на надлежния ответник. Дори когато издават актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а от КТ, контролните органи за спазване на трудовото законодателство не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като от посочените по-горе текстове се налага извод, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област е от компетентността на агенцията, съответно на териториални дирекции Инспекция по труда , а не на инспекторите. Предписанията или принудителните административни мерки в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на ИА ГИТ или Дирекциите Инспекция по труда , поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани те, а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което фактически е изготвило и подписало оспорвания акт. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд София град за провеждане на ново съдебно производство с участието на надлежния ответник- Изпълнителна агенция Главна Инспекция по труда . В настоящото производство, с оглед правния резултат този съдебен състав не дължи произнасяне по исканията за присъждане на разноски, което следва да извърши съставът на първостепенния съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, състав на шесто отделение