Решение № 10153 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1118/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община /СО/, чрез гл. юрк. Р. Григорова, против решение 26197 от 06.12.2024 г., постановено по адм. дело 8593/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна заповед САГ24-РА53-571/25.07.2024 г. на главен архитект на Столична община, с която е наредено да бъде служебно изработен проект за ПУП- изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ в обхвата на УПИ І за училище и спорт с цел създаване на нов УПИ І за социална инфраструктура, урегулиран по имотните граници на ПИ с идентификатори 68134.905.2043, 68134.905.3670, 68134.905.3619, 68134.905.1959, 68134.905.1960, извън частите в улична регулация, и свързаното с това ИПР на контактен УПИ XII-1798 за офиси, магазини, апарт. хотел, жилища и ПГ, кв. 74, м. Витоша - ВЕЦ Симеоново, район Лозенец и преписката е върната на главния архитект на Столична община за ново произнасяне. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се претендира неговата отмяна, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът И. С. К. се представлява от адв. В. Делибалтова, която оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът В. Е. Д. се явява лично и в качеството на адвокат, като оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците - Сънгео 1 ЕООД,Н. И. К. и Д. Н. К. се представляват от адв. В. Димитрова, която в съдебно заседание и в представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Сънгео 1 ЕООД, Н. И. К., Д. Н. К., И. С. К. и В. Е. Д., срещу заповед САГ24-РА53-571/25.07.2024 г. на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, чл. 15, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 35, ал. 2 ЗУТ и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗУТ, Наредба РД-02-20-3/21.12.2015г., чл.103, ал.4 и чл.104, ал.1 ЗУТ е наредено да бъде служебно изработен проект за ПУП- изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ в обхвата на УПИ І за училище и спорт с цел създаване на нов УПИ І за социална инфраструктура, урегулиран по имотните граници на ПИ с идентификатори 68134.905.2043, 68134.905.3670, 68134.905.3619, 68134.905.1959, 68134.905.1960, извън частите в улична регулация, и свързаното с това ИПР на контактен УПИ XII-1798 за офиси, магазини, апарт. хотел, жилища и ПГ, кв. 74, м. Витоша - ВЕЦ Симеоново, район Лозенец. Съдът е приел, че е налице нищожност на заповедта, тъй като административният орган не се е съобразил с действието на влязло в сила решение 1985/27.03.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по дело 4932/2022г., което има задължителна сила за него по аргумент от чл.177, ал.1 АПК. Посочил е, че АССГ е върнал преписката за ново произнасяне, като изрично е указал, че главният архитект на Столична община трябва да обсъди и да провери дали са налице релевантните обстоятелства по чл. 135, ал.1 - 4 ЗУТ, а административният орган не е проучил и не е анализирал нито едно от тези обстоятелства, свързани с искането да бъде разрешено изработване на проект за изменение на ПУП- ИПРЗ на УПИ I за училище и спорт от кв. 74, местност Витоша ВЕЦ- Симеоново по плана на гр. София, район Лозенец в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.905.2043. В акта липсват всякакви мотиви досежно правнорелевантите обстоятелства по чл.135, ал.1 - 4 ЗУТ, а всички останали правни основания изчерпателно посочени в него, са относими единствено към заповед, чийто предмет е одобряване на проект за изменение на план за регулация и застрояване в искания обхват. Счел е, че заповедта е насочена към коренно различни правни последици от тези, които се целят както със заявлението вх. САГ21-ГР00-947/28.04.2021 г., така и със заявлението вх. САГ23-ГР00-345/09.02.2023 г. Административният орган е бил длъжен да разгледа и да се произнесе поотделно по всяко едно искане на страните, а не произволно да обединява двете преписки, вследствие на което да издава акт по чл.135, ал. 5 ЗУТ, с който заобикаля закона. Приел е, че едва в хипотеза, че се постановят и влязат в сила откази по чл.135, ал.3 ЗУТ по двете преписки, то тогава може да се пристъпи към служебна процедура по изработването на проект за изменение на действащ устройствен план с цел създаване на нов УПИ І за социална инфраструктура, кв. 74, местност Витоша- ВЕЦ-Симеоново. Посочил е, че е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на акта, доколкото административният орган е приел, че производството е инициирано от лица, които са собственици на поземлени имоти, включени в границите на УПИ І за училище и спорт / ПИ с идентификатори 68134.905.2043; 68134.905.3619; 68134.905.1959; 68134.905.1960/, кв.74, което предполага издаването на акт с правно основание чл.135, ал.3 ЗУТ, а от друга страна се произнася със заповед по чл.135, ал.5 ЗУТ, за служебно нареждане да изработи проект за ИПРЗ. По тези съображения, с обжалваното съдебно решение, е обявена нищожност на процесната заповед и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е прогласил за нищожна заповедта на главния архитект на Столична община, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Развил е и допълнителни мотиви, обуславящи крайния му извод, за наличие на съществени пороци в обективираната от органа воля, обуславящи неяснота относно съдържанието и правните последици на акта. Възприетите от първостепенния съд правни изводи са правилни и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. Административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, която налага прогласяване нищожността на всеки акт или действие на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Тази възможност може да се използва, когато след влизане в сила на съдебното решение, административният орган издаде нов административен акт или извърши действие, които са в пряко противоречие със съдебното решение, както е в случая. Влязлото в сила съдебно решение 1985/27.03.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 4932/2022 г., се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Вместо да провери дали са налице релевантните обстоятелства по чл. 135 ЗУТ, а именно: 1. дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ; 2. приложена ли е скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП; 3. има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ; 4. устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят ли на устройствената зона по действащия ОУП на Столична община, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт, не е проучил и не е анализирал нито едно от релевантните обстоятелства по чл. 135 ЗУТ, които са задължителни за преценка дали може да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП - ИПРЗ на УПИ I за училище и спорт от кв. 74, местност Витоша ВЕЦ- Симеоново по плана на гр. София, район Лозенец в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.905.2043. Поради това настоящият състав намира, че на практика липсват и мотиви в оспорваната заповед, които да обосноват преценката за правилност на крайния извод. Тук е мястото да се отбележи, че административният орган е сезиран единствено с искане за разрешаване и допускане изработването на проект за изработване на проект за изменение на ПУП - ИПРЗ в обхват поземлен имот с идентификатор 68134.905.2043. На този подготвителен етап органът следва единствено да прецени дали са налице законовите предпоставки за заявеното изменение. Всички останали правни основания, изчерпателно изброени в заповедта, а именно: чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. ал. 2, т. 2 ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 15, ал. 1, изр. второ ЗУТ, чл. 35, ал. 2 ЗУТ и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗУТ, са относими единствено към производството по одобряване на проект за изменение на план за регулация и застрояване, т.е. към етапа на постановяване на заповед по чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Тези разпоредби не могат да служат като правно основание за допускане на изработване на проект по реда на чл. 135 ЗУТ, тъй като се преценяват в хода на разглеждане и одобряване на конкретния проект, но не преди неговото изработване. Следователно, цитираните разпоредби са неотносими към настоящата процедура по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, чийто единствен предмет е допускане на изработване на проект за изменение на ПУП при наличие на релевантните предпоставки, посочени изрично в закона. Действително е налице неяснота относно съдържанието и правните последици на оспорения административен акт. Този порок, съчетан с директното противоречие посредством неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, обосновава хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което правилно е прогласен за нищожен. На следващо място административният орган необосновано обединява в една заповед различни производства, инициирани от различни собственици на недвижими имоти, като напълно игнорира самостоятелните им права. Същият е бил длъжен да разгледа и да се произнесе поотделно по всяко едно от подадените искания, постъпили в отделни административни преписки. Това задължение произтича пряко от принципите на административното производство, вкл. принципите на служебно начало, обективност и индивидуалност на административния акт (чл. 7 и чл. 35 АПК), както и от разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, съгласно която при искане от заинтересовано лице следва да се преценят релевантните предпоставки и да се постанови изричен отказ или разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП. Вместо това, органът е подходил произволно, като е обединил двете административни преписки, в които са подадени самостоятелни искания от различни лица (или относими към различни имоти), и е постановил един акт по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, с който е наредено служебно изработване на проект за изменение на действащия устройствен план. По този начин не са разгледани по същество индивидуалните искания на страните, не са постановени изрични откази по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, което е предпоставка за законосъобразното задействане на служебна процедура и е заобиколен установеният ред, чрез формално прилагане на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, в противоречие с фактическото положение по преписките. Следователно, при липса на влезли в сила откази по чл. 135, ал. 3 ЗУТ по двете административни преписки, не съществува законова възможност за иницииране на служебно производство, още по-малко за постановяване на заповед за служебно изработване на проект за изменение на ПУП с обхват, включващ създаване на нов УПИ І за социална инфраструктура в кв. 74, местност Витоша ВЕЦ Симеоново. Налице е съществено противоречие между мотивите и диспозитива на административния акт. Органът в акта си е приел, че производството е инициирано от лица, които са собственици на поземлени имоти, включени в границите на УПИ І за училище и спорт (с идентификатори 68134.905.2043; 68134.905.3619; 68134.905.1959; 68134.905.1960), кв. 74. Това обстоятелство предполага, че актът трябва да бъде издаден на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, който регламентира процедурата при искане на заинтересовано лице за изработване на проект за изменение на ПУП. Въпреки това, в разпоредителната част (диспозитива) на акта е постановено служебно нареждане за изработване на проект за изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, който се прилага само при служебно образувано производство. Това съставлява съществено противоречие между изложения в мотивите правен характер на производството и реалното съдържание на разпоредителната част на акта. Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд приема, че заповед САГ24-РА53-571/25.07.2024 г. на главния архитект на Столична община противоречи на влязло в сила решение 1985/27.03.2023г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 4932/2022 г., тъй като от една страна административният орган се е позовал на това съдебно решение, но от друга страна издадения административен акт не съответства на процедурата, която е трябвало да бъде приложена при връщане от съда на административната преписка за ново произнасяне от главния архитект на Столична община. Такова несъответствие на административния акт с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със силата на присъдено нещо, обосновава нищожност на акта по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съдът намира за основателни своевременно направените от ответниците по касация искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, установени с писмени доказателства и съобразно списъци по чл. 80 ГПК, както следва: в полза на Д. Н. К. - в размер на 500 лева; в полза на Н. И. К. - 500 лв.; в полза на Сънгео 1 ЕООД - 500 лв. и в полза на И. С. К. - 1500 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,