Решение № 8650 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2011 г.

Решение № 8650 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Десимира Николова Николова против решение № 1663 от 03.02.2011 г. постановено по адм. дело № 3869/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение като неправилно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необосновано отменителни наказания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна- министъра на правосъдието чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - петчленен състав като прецени допустимостта на касационната жалба и провери обжалваното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), съдът е отхвърлил жалбата на Десимира Николова против заповед № ЛС-И-158/26.03.2010 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването като нотариус с район на действие - районен съд. - Трън в район на действие - районен съд - София. Съдът е приел, че не са налице основания за преместване, предвид липсата на двете предпоставки за възникване на правото на преместване, посочени в чл. 34б от ЗННД - липсата на вакантно място и липсата на основание за откриване на ново място съобразно критерия на чл. 10, ал. 1 ЗННД (брой на откритите места за нотариуси спрямо броя на населението както и липсата на важни причини, налагащи преместването). Съдът е изложил съображения, че преценката за първата предпоставка (откриване на допълнително място) е предоставена единствено на министъра на правосъдието (чл. 10, ал. 4 ЗННД) и същата не подлежи на съдебен контрол, която се извършва в условията на оперативна самостоятелност. Относно втората предпоставка съдът е изложил съображения, че фактите, на които жалбоподателката основава искането си, са възникнали преди извършването на конкурса (местожителство) и още тогава е могла да кандидатства и де се съревновава за място в гр. София. Обстоятелството, че е бременна, представлява временна невъзможност да изпълнява нотариалните функции, а заболяванията й, както и тези на детето й, нямат тежък характер и не изискват трайно и системно лечение в специализирано болнично заведение в гр. София. Обстоятелството, че синът и е ученик в училище в гр. София е настъпило след вписването й като нотариус в гр. Трън и представлява съзнателен и субективен избор на родителя. Решението е правилно. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения като е установил правнорелевантните за административния спор - липсата на предпоставките за възникване на правота на преместване, посочени в чл. 34б ЗННД, поради което решението е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изложени са подробни правни съображения относно извършения съдебен контрол на оспорената заповед по критериите посочени в чл. 146 АПК и в изпълнение на задълженията си по чл. 164 АПК. Доводът в касационната жалба, че съдът не е обсъдил наличието на свободно работно място за нотариус в гр. София, е неоснователен. Липсата на вакантно място и липсата на основание за откриване на ново се преценява съобразно критерия на чл. 10, ал. 1 ЗННД (брой на откритите места спрямо броя на населението). Липсата на тази законова възможност е установена от административния орган към момента на издаването на оспорената заповед и е проверена от съда. Доводът в касационната жалба, че са налице важни причини за преместване, е неоснователен. При обсъждане на същите, законосъобразни са изводите на съда, че административният орган не е нарушил изискването на чл. 6, ал. 1 АПК, задължаващо органа да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Важните обстоятелства следва да бъдат възприемани като факти, настъпили след като кандидатът е придобил правоспособност като нотариус. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че при обсъждане на предпоставките посочени в чл. 34б ЗННД, административният орган не е нарушил законовите принципи за упражняване на оперативната самостоятелност. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,