Решение № 2525 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2016 г.

Решение № 2525 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ц. С. Ц. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 16443/10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1336/2013 г., по описа на Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменено решение № 40/10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 298/2012 г., по описа на Административен съд Р. Претндира се отмяна на решението на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - Директора на ОД на МВР Р., с писмено възражение оспорва искането за отмяна като неоснователно. Претендира разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК страните, участвували в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни актове, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 АПК. Лицето, депозирало искането, е страна в производството по делото пред Върховния административен съд, поради което е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по това дело решение. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК причини. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с посоченото основание по чл. 239, т. 1 от АПК, петчленният състав намира искането за неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила решение № 16443/10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1336/2013 г., Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е отмененил решение № 40/10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 298/2012 г., по описа на Административен съд Р.., като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на Ц. С. Ц. срещу Заповед рег. № з - 3663/21.08.2012 г., на директора на ОД на МВР Р. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение като младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР Р., категория "Е" - I степен степен . Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. По делото е представено постановление на Софийска градска прокуратура № 4 - 2846/2011 г. от 29.03.2016 г., с което е прекратено наказателното производство по сл. дело № 20 - П/2011 г., по описа на СО при СГП, пр. пр. № 4 - 2846/2011 г. по описа на СГП, спрямо Ц. С. Ц. и Н. П. К. за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Представено е и определение № 170/16.05.2016 г., постановено по ч. н. дело № 263/2016 г., на Окръжен съд Р., с което е потвърдено постановление от 29.03.2016 г., на Р. С., прокурор в СГП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 20 - П/2011 г. по описа на Следствен отдел при СГП (прокурорска преписка № 4 - 2846/2011 г. ), водено за престъпление по чл. 302, т. 1, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, против Н. П. К. и Ц. С. Ц.. Представено е и определение № 47/05.08.2016 г., постановено по В. Ч. Н. Д. № 212/2916 г., на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено определение № 170/16.05.2016 г., постановено по ч. н. дело № 263/2016 г., на Окръжен съд Р. и е изменено постановление на Софийска градска прокуратура № 4 - 2846/2011 г. от 29.03.2016 г. В искането за отмяна са изложени съображения, че събраните доказателства по ДП № 20 - П/2011 г., са послужили като основание дисциплинарно - наказващия орган да наложи дисциплинарното наказание. Твърди се, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено при непълнота на фактическия доказателствен матерлиал по делото, което се дължи на липса на извършено деяние и доказателства за наличие на такова. Следва да се отбележи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, т. е. прекратяването на наказателното производство срещу Ц. С. Ц. не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. В тази връзка, следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност на обвинението и т. н., изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната - Арг.: чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, ето защо прекратеното наказателното производство срещу искателя за престъпление по чл. 302, т. 1, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, няма отношение към производството по налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от доказателствата по административната преписка, на Ц. С. Ц. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение като младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР Р., категория "Е" - I степен степен, за нарушаване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР: "Деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата", за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното наказание не е наложено във връзка с извършено от Ц. Ц. престъпление, не е налице идентичност на основанията по дисциплинарното и досъдебно производства, поради което представените с искането за отмяна доказателства, не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение № 16443/10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1336/2013 г., по описа на Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането на Ц. С. Ц. от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязлото в сила решение № 16443/10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1336/2013 г., по описа на Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този краен извод в полза на ОД на МВР Р. следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,