Решение № 14128 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5629/2016 г.

Решение № 14128 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5629/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на С. В. Л. против решение по адм. д. № 8240/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. И. отмяна на решението поради необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и уважаване на жалбата. Твърди, че след като партидата се е водила на името на дядото на Луканова поради неподадени заявления за промяна след продажбата на имота, е налице незаконно обработване на лични данни. Ответната страна Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба и претендира разноски. ВиК АД гр. Л. оспорва касационната жалба, претендира разноски. Представителят на ВАП намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 992/19.02.2016 г. по адм. д. № 8240/2015 г. по описа на АС - С. е отхвърлена жалбата на С. В. Л. против Решение № Ж-1051/6.07.2015 г. на Комисията за защита на личните данни. Комисията е отхвърлила като неоснователна жалбата на С. Л. срещу ВиК АД, гр. Л., за установяване незаконосъобразно обработване на лични данни в хипотеза на събиране и предоставяне на лични данни като ЕГН и адрес пред РС - П. във връзка с подадена искова молба от 28.11.2013 г., като е приела, че администраторът е изпълнявал нормативно установено задължение и реализирал законни интереси. Решението е обосновано с представените по делото доказателства и е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Правилно съдът приема, че решението на КЗЛД е законосъобразно, предвид чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2004 г., чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл. 11, ал. 7, § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Въз основа на писмени доказателства е установено, че за периода от 27.04.2012 до 30.05.2013 г. жалбоподателката е имала качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, тъй като е придобила и станала собственик на имот, в който се предоставят В и К услуги от "ВиК" АД - Л.. М. Л. и дружеството е възникнало правоотношение по чл. 8 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и съответно задължение за заплаща стойността на предоставените в имота й В и К услуги, които не са заплатени. Жалбоподателката и праводателят й не са изпълнили задълженията си по чл. 58, ал. 1 от Общите условия (ОУ) да подадат заявление и представят документи за промяната в правото на собственост на имота, поради което "В и К" АД е реализирал правна възможност за приложение на чл. 63, ал. 2 от ОУ за служебно откриване на партида въз основа на документ, удостоверяващ правото на собственост на новия собственик. Не е спорно по делото, че "В и К" АД - Л. е предявило иск пред районния съд срещу жалбоподателката за заплащане на предоставените В и К услуги за периода, в който тя е била собственик на имота. Представено е съдебно решение (л. 127) на Плевенския районен съд по гр. д. № 6501/2013 г. по описа на същия съд, с което е признато за установено, че жалбоподателката дължи сумата от 373,87 лв. главница и забава 25,48 лв. за предоставената и неплатена услуга за период от време, в което е била собственик на имота. Съобразен е чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2004 г., и са изложени подробни мотиви, че е без правно значение дали имотът е обитаван от наематели. Правилно АССГ е посочил, че за изпълнение на задълженията си съгласно ОУ и чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.) относно издаване на фактури за предоставените услуги, както и за упражняване на правата си по чл. 127 от ГПК за присъждане на дължими суми за предоставени услуги,, "В и К" АД - Л. е осъществило обработване на личните данни на жалбоподателката, което е било допустимо, тъй като е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора (предвид изискванията на чл. 127 ГПК, чл. 6 ЗСч. и др.) и за реализиране на законните интереси да получи неплатени, но дължими парични суми от потребителя по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2004 г., в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 ЗЗЛД. Обработването на лични данни е правомерно и не надхвърля законните цели. При липса на факти, които да доказват обработване на лични данни извън условията по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от Закона за защита на личните данни, решението като правилно следва да се остави в сила. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, а касационната жалба следва да се без уважение като неоснователна (в същия смисъл в решение № 14187/2014 г. по адм. дело № 3570/2014 г. на ВАС). Предвид изхода на делото е основателно искането на процесуалния представител на КЗЛ да присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно в размера от 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 и чл. 37 от ЗПП. Претенцията на ответника ВиК АД, гр. Л. също е основателна и доказана в размер на 500 лева, предвид пълномощното с отразено плащане в брой. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,