Решение № 4328 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2016 г.

Решение № 4328 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. П. Г. моли бъде отменено решение № 224/08.02.2016 г. по адм. д. № 2748/2014 г. на АС-П., с което е отхвърлена жалбата против РА № 241401057/10.06.2014 г. на ТД на НАП-П., поправен с РА за поправка № 1423009/30.06.2014 г. на същата ТД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА да бъде уважена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 241401057/10.06.2014 г. на ТД на НАП-П., поправен с РА за поправка № 1423009/30.06.2014 г. на същата ТД в частта, с която за периода м. 12.2007 г. - м. 12.2012 г. е определен ДДС за внасяне след прихващане 19 943,38 лв с 24 311,44 лв лихви и за периода 2007 г. - 2012 г. са определени лихви за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер 175,51 лв. В РА е начислен данък на основание чл. 86, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 2 от ЗДДС върху стойността на продадени имоти, построени от него и съпругата му по стопански начин чрез възлагане на ЕТ "С.-П. Г.", тъй като по ЗДДС е облагаема всяка икономическа дейност на физическото лице, регистрирано по ЗДДС. Построяването на сграда с цел продажба на апартаментите и паркоместата в нея правилно е определено от съда и органите по приходите като икономическа дейност, която е облагаема по ЗДДС. В РА е начислен данък върху добавената стойност върху половината от стойността на ДДС върху стойността на СМР по изграждане на сградата по възлагането на строителството от него и съпругата му, като начисленият по фактурите от ЕТ данък на П. Г. във пълен размер е приет за анулиран с издадените протоколи. В РА е начислен данък върху добавената стойност върху половината от доходите от наем на ревизираното лице върху имоти в съпружеска имуществена общност и не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура за доставка на арматура от ЕТ "В. С." на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не е доказано предаване на стоката и доставката не е осъществена. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил констатациите в РА и възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, като е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът се е позовал на актуалната практика на СЕС в решението по дело С-62/12, в което изрично е прието, че извършването инцидентно на икономическа дейност от регистрирано лице по ЗДДС се счита за данъчнозадължено лице и за инцидентно извършваната икономическа дейност. Обосновано съдът е отхвърлил довода на касатора, че в РА е начислен ДДС върху стойността на извършените СМР два пъти. Видно от РД в него изрично е посочено, че се признават протоколите като анулиращи фактурите за начислен данък върху добавената стойност от ЕТ "С.-П. Г." на П. Г., поради което се начислява данък върху половината от стойността на извършените от едноличния търговец строителни дейности. Правилен е изводът на съда за неоснователност на възражението за приложение на чл. 50 от ЗДДС, тъй като не е ползвал данъчен кредит при придобиването на продаденият апартамент по нот. акт № 109812.12.2007 г. Имотът е придобит преди регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС и съдът законосъобразно е приел, че ревизираното лице е могло на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС (отм.) да поиска възстановяване на данъчен кредит за активи, придобити преди регистрацията. Неупражняването на това право по избор на ревизираното лице не отговаря на изискването на чл. 50, т. 2 от ЗДДС при придобиването стоките да не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, както правилно е приел административният съд. Решението е правилно и в частта относно определените в РА лихви. Съдът законосъобразно се е позовал на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, според който насрещните вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Могат да се прихващат изискуеми - изпълняеми и ликвидни вземания - установени по размер. Задълженията са установени с РА към датата на издаването му, която е дата на ликвидност на установените данъчни задължения предвид изр. 2 от чл. 104, ал. 1 от ЗЗД и изискуеми предвид чл. 127, ал. 1 и 2 от ДОПК. Едва с издаване на РА е могло да се извърши прихващане на сумите за възстановяване с определените в РА задължения за внасяне, поради което са неоснователни доводите на касатора за настъпило прихващане на по-ранна дата и поради това за неправилно определяне на дължимите лихви в РА. Решението е правилно и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура за доставка на арматура от ЕТ "В. С.". При липса на доказателства за приемо-предаване на фактурираната заготовка на арматурна и приложен фискален бон за плащане в брой от нерегистриран касов апарат обосновано съдът е приел, че не е доказано да е прехвърлена фактурираната стока в патримониума на ревизираното лице, нито плащане по фактурата. Правилно са преценени обясненията на ревизираното лице като недостатъчни, за да установят приемо-предаване на фактурираната арматура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 1597,40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,