Решение № 15055 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2016 г.

Решение № 15055 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна против решение № 1132 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 478/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Писмена покана изх. № 29-02-160/03.02.2016 г. на Директора на РЗОК – Варна за възстановяване от МБАЛ [фирма] на неоснователно получена сума в размер на 1670 лв. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 – неправилно приложение на чл. 76а от ЗЗО във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2 Б към чл. 2 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г. и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], чрез изпълнителния директор д-р К. П. П., със седалище и адрес на управление в [населено място], в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалба на МБАЛ [фирма], Писмена покана изх. № 29-02-160/03.02.2016 г. на Директора на РЗОК – Варна, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО и във връзка с чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2 Б към чл. 2 от Постановление № 57 на МС от 2015 г. изпълнителят на медицинска помощ е приканен да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 1670 лв., изплатени на болничното заведение, съответно по клинична пътека № 271 за ИЗ № 18906/11/2015 г. – в размер на 666 лв. и по клинична пътека № 272 за ИЗ № 18187/11/2015 г. – в размер на 1004 лв. При постановяване на процесното решение първоинстанционният съд приема, че в обжалваната покана липсват мотиви защо административният орган е избрал да бъдат възстановени именно сумите по първата хоспитализация, което лишава съдът от възможността да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, поради което подобна липса винаги представлява основание за неговата отмяна. Обоснован е извод, съгласно който възприетият от органа подход плащането да се обосновава изцяло, само и единствено "според поредността" и така да се заплаща винаги втората хоспитализация, деклариран като утвърдена практика се явява формалистичен и като такъв следва да бъде игнориран в полза на добрата медицинска практика и в защита на гарантираното правото на достъп до здравеопазване. Решаващият съд развива съображения, че заплащането само на едно от проведените по една клинична пътека лечения не е предоставено на самостоятелния избор на административния орган, който не е оперативно самостоятелен да въведе еднолично критерии – както в настоящия случай е подходил, въвеждайки поредността на хоспитализацията като такъв, а следва да установи съществуването на всички онези фактически основания, които законодателят е заложил като законови изисквания за извършване на медицинската дейност и когато след обстойната им преценка достигне до извод, че се касае за недължимо платено, едва тогава да прибегне съм събирането му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, констатирано е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 35 от АПК, по отношение на заключението за нарушение на критериите за дехоспитализация по цитираните по-горе клинични пътеки, като в тази връзка не са изяснени от органа факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно намира, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2 Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В конкретния случай липсват критерии за преценка коя от двете хоспитализации трябва да бъде заплатена. В обжалваната покана липсват мотиви защо административният орган е избрал да бъдат възстановени именно сумите по първата хоспитализация. В случая административният орган не излага основания защо счита, че не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация от лечебното заведение за всеки един конкретен случай. Не е посочено още кои точно критерии за дехоспитализация са нарушени. Съгласно Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 г., актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. За да се приложи правилно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2 Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.2015 г., следва да се извърши изискваната от разпоредбата и от ЗЗО проверка и да се установи в кой от случаите – дехоспитализацията или новата хоспитализация преди изтичане на срок от 30 дни – са били допуснати нарушения на нормативните правила за клинично поведение по съответната КП. Поддържаното от административния орган становище, че заплащането е предоставено на неговата свободна преценка и е според поредността на хоспитализацията, влиза в пряко противоречие с останалите разпоредби, регулиращи заплащането на оказана болнична медицинска помощ и възстановяване на получени суми. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация и представените доказателства за тяхното реално извършване, РЗОК – Варна следва да бъде осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Св. А. [фирма] съдебни разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 20/08.11.2017 г. в размер на 345 лева (триста четиридесет и пет лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,