Решение № 14786 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2013 г.

Решение № 14786 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив срещу Решение № 9364/24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1241/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Мечкарево Инвест " ЕООД със седалище в гр. София, е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 11, а именно за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/20.06.2011 г., както следва: с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.07.2011 г. - 31.12.2011 г. - 97,12 лв. за МВтч. Наведените доводи са за недопустимост на първоинстанционноторешение, евентуално-неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално - решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР в обжалваната част. Ответникът "Мечкарево Инвест" ЕООД - в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Спасов, оспорва касационните жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски в размер на 240 лв., за което представя доказателства и списък. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е допустимо, правилно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, в посочената по-горе част. Дружеството - жалбоподател в първата инстанция е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е притежател на лиценция и собственик на предприятие за производство на електрическа енергия от възобновяем източник. След установяване на това обстоятелство, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи пряко и непосредствено засяга дружеството, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която ще се осъществява преносът на произведената от него енергия, по регулирани цени от националния регулатор. Правилно е прието, че дружеството има правен интерес от оспорване на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в посочената част . Установено е по делото, че административното производството пред ДКЕВР, в относимата за настоящия спор част, е започнало по заявление четири заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи, съответно "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, отправени до ДКЕВР, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Дружествата са мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискал от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, а и дружеството не е ангажирало доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора право на разноски за настоящата инстанция има ответното дружество, на което съгласно представения списък, платежно нареждане и проформа фактура следва да се присъдят 240 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,