Решение № 924 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12186/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. К. В., подадена чрез процесуалния му представител адвокат П. Менков. Жалбата е против решение 3844 от 25.09.2024г., постановено по адм. дело 883/2023г. от Административен съд - Хасково. С него е отхвърлена жалбата на касатора М. К. В. против решение 26/04/1/0/03217/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. номер 01-6500/5544#2 от 13.02.2023г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отменено решение 26/04/1/0/03217/3/01/04/01 от 13.02.2023г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, не изразява становище по касационната жалба, Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно и не са налице основания за отмяна. Предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадени от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 26/04/1/0/03217/3/01/04/01 от 13.02.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник - изпълнителният директор на ДФЗ. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.57, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони 2014 2020г. (Наредба 9 от 21.03.2015г.), чл.70, ал.1, т.7 във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), на М. К. В. е определена и наложена финансова корекция в размер на 939 344,60 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискването за форма и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон, както и е съобразено с целта на закона. Във връзка с чл. 57, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015г., който гласи, че ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора, съдът е приел, че е необходимо да се провери и да се изследва дали М. К. В. е спазил условията на сключения с ДФЗ договор, с номер 26/04/1/0/03217, от 10.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Приел е за правилно заключението на административния орган, че пръскачката RICOSMA е налична, но при засадените орехи на схема 6,0 х 4,5 или 6,5 х 4,5, и предвид дължината на щангата, пръскачката не може да се използва в трайните насаждения на бенефициента. На следвашо място е посочил, че действително не е спазено изискването, уредено в договора чл.14, ал.1, т.7 от датата на получаване на окончателното плащане до изтичане на определения период бенефициентът да поддържа билборд или табела с определени размери, както и, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да обработва и да отглежда орехово насаждение на площ от 157 дка, като дори при дадената възможност на В. да възстанови твърдяното от него погинало насаждение, такова възстановяване не било извършено. Според съда наложена санкция, в размер на 100% от изплатената субсидия в размер на 939 344,60 лв., е правилно определена. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Неоснователно е оплакването на касатора, че процесният административен акт не е мотивиран и при издаването му е нарушена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Правилен е изводът направен от Административен съд Хасково, че решението за налагане на финансова корекция е издадено в изискуемата от закона писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и са посочени фактически и правни основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В тази връзка е неоснователно и оплакването на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изследвал този въпрос. Настоящият съдебен състав счита за неоснователени доводите на касатора, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Неоснователно и без да посочи конкретни аргументи, касационният жалбоподател твърди, че цялостната фактическа обстановка по случая е останала неизяснена. В случая при правилно установена фактическата обстановка по спора, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. С касационната жалба се навеждат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице четирите посочени от административния орган нарушения. По отношение на посоченото в т.1 от оспорения административен акт нарушение, а именно, че част от активите предмет на финансиране по договора не се използват по предназначение, касаторът неоснователно счита, че нарушението изобщо липсва. В случая при извършване на проверка на място в периода от 07.06.2022г. 28.06.2022г., служителите на РТИ Хасково са установили, че част от активите - продълбочител JYMPA, модел RTJ 2650 и пръскачка RICOSMA, модел BISX 1000, не се използват по предназначение. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съда, че активът пръскачка RICOSMA, модел BISX 1000 е налична, но при засадените орехи на схема 6,0 х 4,5 или 6,5 х 4,5, и предвид дължината на щангата, пръскачката не може да се използва в трайните насаждения на бенефициента. Този извод на съда се основава не само на проверката извършена от служителите на РТИ Хасково, но се потвърждава и от изслушаната и приета по делото съдебна агротехническа експертиза. Неоснователно е възражението направено с касационната жалба, че гореописаната пръскачка е подходяща за използване на по-ранен етап на ореховите насаждения. Твърдението на касатора, че това обстоятелство е потвърдено от вещото лице в откритото съдебно заседание, проведено на 21.05.2024г., е невярно. Видно от протокола за проведеното открито заседание такова твърдение вещото лице не е правило. Следователно по делото безспорно е установено извършеното от М. К. В. нарушение по отношение на пръскачка RICOSMA, модел BISX 1000. Съдът счита, че административният орган неправилно е приел, че другият описан в административния акт актив - продълбочител JYMPA, не се използва по предназначение. Направените в тази връзка възражения от касатора са основателни. Следва да се посочи, че Административен съд Хасково не е изложил мотиви свързани с неизползването по предназначение на актива - продълбочител JYMPA, което налага настоящият състав да изложи допълващи такива. Установеното от органа, че извършените с цитираната машина почвени обработки не са описани в предоставения при проверките дневник на стопанството, не водят до извод, че машината не се използва по предназначение. В случая безспорно тя е била налична по време на проверката, както и по нея е имало следи от употреба, следователно не е установено твърдяното от органа нарушение във връзка с цитирания актив. Административен съд Хасково не е допуснал нарушение, което да се преценя за съществено. В случая наличието на нарушение по отношение само на една или на двете от машините не се отразява на крайния резултат по делото, тъй като определената за неизпълнение на задължение по чл.54, ал.1, т.1 от Наредба 9 от 21.03.2015г. финансова корекция по никакъв начин не оказва влияние на определения с оспореното решение окончателен размер на наложената финансова корекция. Това е така, тъй като съгласно чл.11, ал.2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г., при установени неспазвания, които попадат в различни групи, съгласно приложението, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се кумулира като сбор от най-високите размери, определени за всяко от неспазванията в съответната група, съгласно ал.1. На свои ред в чл.12 от Правилата ясно се сочи и, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ не може да надвишава общия размер на оторизираната по договора финансова помощ. При спазването именно на този механизъм е определен и общия размер на задължението от 939 344,60 лева. Следва да се посочи, че съдът не е изложил мотиви и по отношение на посоченото нарушение в т.4 от решението за налагане на финансова корекция, а именно, че ползвателят на помощта не е предоставил подновени застрахователни полици за финансовите активи по сключения договор за периода от 14.06.2020г. до 05.04.2021г., като последната предоставена застраховка е изтекла на 05.04.2022г. и не е подновена. По изложените по-горе мотиви и това нарушение на първоинстанционният съд не се отразява на крайния резултат по делото, тъй като не влияе на определения общия размер на задължението от 939 344,60 лева. В случая само като допълнение следва да се има предвид, че посоченото в т.4 от акта нарушение е установено при проверката, извършена от служителите на РТИ Хасково, а М. К. В. не представя сключена застраховка или други документи, които да опровергаят установеното от органа. Нарушението е явно установено от органа. По отношение на липсата на билборд или табела (нарушение по т.2 от административния акт) настоящият състав намира, че жалбоподателят не е успял да обори това обстоятелство. Правилно Административен съд Хасково е приел, че изискването, уредено в договора чл.14, ал.1, т.7, не е спазено. Разпоредбата на чл.63, ал.7 от Наредба 9 от 21.03.2015г. гласи, че ползвателят на помощта се задължава до изтичане на срока по чл.53, ал.1 да поддържа на видно място плаката, табелата или билборда по ал.1 и 3. А съгласно чл.6 от Правилата във връзка с Група III, предложение второ от приложението, когато има неспазване на "Други задължения" по съответната мярка/подмярка, по-конкретно ползвателят не е поставил на видно място билборд или табела, съгласно изискванията на Наредба 9 от 21.03.2015 г., се налага санкция по проекта в размер на 5 на сто от размера на оторизираната финансова помощ по проекта, умножена по установеното времетраене на нарушението в месеци, отнесено към периода на мониторинг в месеци. Във връзка с цитираните разпоредби правилно административният орган е определил финансовата корекция за това нарушение в размер на 46 967,23 лева. Установеното от административния орган по отношение на нарушението по т.3 от административния акт се потвърждава изцяло от подробните проверки и доклади към тях, както и от изслушаната и приета по делото съдебна агротехническа експертиза. Правилно първоинстанционният съд е потвърдил крайния извод на административния орган, че М. К. В. обработва по-малка от заявената площ, а именно 7,1964 ха, вместо заявената за подпомагане площ от 15,7 ха., което представлява под 50% изпълнение на поетия ангажимент. Установено е и, че не е възстановил погиналото насаждение от орехови в посочения от него срок. Видно от изготвения подробен доклад, изготвен след 100% преброяване на засадените парцели са установени 2360 бр. орехови растения, който брой не отговаря на заявения такъв от 5600 и представлява намаление с 54,16%. В този смисъл административния орган е доказвал твърдяното нарушение по т.3 от административния акт, поради което и с решението си в тази част законосъобразно е наложена финансова корекция. Правилно Административен съд Хасково е мотивирал извода си, че санкционирането на това нарушение на договора е уредено в чл.20, ал.2 от самия договор, а именно прилагат се правилата по чл.60, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015г., като ползвателят дължи обезщетение в размер на цялата или част от получената по договора финансова помощ, в зависимост от установения процент на неспазване и в размер, изчислен съгласно чл.60, ал.1 от Наредбата. Следва да се отбележи, че в случая правилно е определен и общия размер на подлежащата на възстановяване сума съгласно чл.11, ал.2 от Правилата при установени неспазвания, които попадат в различни групи, като в п. I, ІІІ и V се има предвид, че е определена 100% от оторизирана помощ по проекта. Спазено е и правилото на чл.12 от Правилата размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ да не надвишава общия размер на оторизираната по договора финансова помощ, като при спазването на този механизъм правилно е определен и окончателния размер на наложената финансова корекция, който е 939 344,60 лева. Предвид на това административният съд, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, е постановил правилно решение. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,