Решение № 12273 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9667/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адв. Лютвиева, против решение 26290/03.08.2025 г., постановено по адм. дело 10816/2024 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10627/08.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно, необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изследвал и обсъдил в дълбочина всички представени по делото доказателства, че не е взел под внимание всички елементи, които да обосноват извода за опасност за живота на жалбоподателя при завръщане в страната му. Счита, че съдът е направил формален анализ на обстановката в Сирия, който не кореспондира с бежанската история на А. А. Б.. Излага доводи, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че в област Дейр Алзор безогледното насилие достига много високо ниво и цивилно лице, върнато в тази област, би било изложено на сериозна заплаха. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на Държавна агенция по бежанците (ДАБ) за ново произнасяне. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на ДАБ, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание от процесуалния му представител юрисконсулт Хичовски. Представя два броя справки за актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в производството, в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Б. гражданин на Сирия, срещу решение 10627 от 08.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4, поради липса на предпоставките на чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по молба за международна закрила с вх. ОК 13-1354/29.07.2024 г., подадена от А. А. Б. гражданин на Сирия, роден на [дата]., с етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание]. С чуждият гражданин е проведено интервю на 26.08.2024 г., удостоверено в протокол УП 23754/26.08.2024 г., в което А. А. Б. е заявил, че е напуснал държавата си по произход около два месеца преди интервюто и е преминал нелегално в Турция, където е останал 10 дни. Твърди, че нелегално е влязъл на територията на Република България на 20.07.2024 г. По време на проведеното интервю е заявил, че няма лична карта и няма как да представи документ за самоличност, тъй като къщата им е изгоряла. Твърди, че има брат който е живял в Германия, като преди 3 месеца и той е пристигнал в България. Заявява, че не е бил в Европа, няма визи или разрешителни за влизане. Избрал България, защото има сигурност и няма война. Разказва, че не е имал проблеми в Сирия заради етноса си, живял е в [населено място], обл.Дейр Алзор, като селото е на 40 км. от гр.Дейр Алзор. Относно населеното място обяснява, че селото е под контрола на кюрдите сирийски демократични сили , като Дейр Алзор е разделен на 2 части, едната част е под контрола на редовната армия , а другата под контрола на Сирийските демократични сили. По отношение на семейното си положение разказва, че е женен и има шест деца, но съпругата и децата му не са дошли, защото иска да напуснат страната легално, а другата причина е финансова. Твърди, че не иска да се връща в Сирия, заради положението там. Излага опасения, че ако се върне в Сирия може да бъде арестуван от властите или от кюрдите, заради това, че не е служил, а и е участвал в демонстрация срещу кюрдите преди година. Моли да получи редовни документи и да остане в България. Не сочи доказателства да е бил преследван или има опасност да бъде преследван по причини, свързани с неговата раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. При така установеното решаващият съд е споделил извода на административният орган, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ал. 1 ЗУБ, а именно: по причини основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти. В заключение е приел, че не са налице данни, които да обуславят преследване и да сочат за нуждата от международна закрила. Административният съд е обсъдил всички събрани в производството доказателства, като в заключение е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Позовал се е на представените по делото справки относно обществено политическото положение в Сирия, като е приел, че в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Б. Асад, тенденциите са по - скоро положителни. Съдът е посочил, че макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна, не са налице данни, от които да може да бъде обоснован извод, че конфликтът е достигнал нива, при които да съществува реален риск чуждият гражданин да понесе тежки посегателства. В заключение съдът е направил извод, че не са налице обстоятелства, които да имат пряко отношение към личното му положение, както и факти, които да сочат че съществува реална опасност. Обстоятелството, че чуждият гражданин не иска да служи в армията не може да обоснове предоставянето на хуманитарен статут. Съдът се е позовал на писмените доказателства, събрани в производството, които установяват, че в Сирия няма ситуация на безогледно насилие. При така изложеното административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по спора. Изводите на съда са логични и последователни и са основани на правилен анализ на доказателствата по делото. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените пред първата инстанция доказателства, както и с актуалната информация относно обществено-политическата обстановка в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ. В настоящият случай, при конкретната бежанска история на А. А. Б., както и предвид обстоятелството, че при проведеното интервю същият е заявил, че не е бил обект на преследване от страна на държавата, политически партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми свързани с религиозната и етническата му принадлежност, обосновано е прието, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В допълнение, съвкупната преценка на данните за ситуацията в Сирия, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на чужденеца, по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на територията на държавата, без значение от личното му положение. Изводите на съда са съобразени и с решения на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Обосновано е прието от решаващият съд, че обстоятелството, свързано с нежеланието на чуждият гражданин да служи в армията, не може да обоснове предоставянето на хуманитарен статут или статут на бежанец. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че административният съд не е изследвал и обсъдил всички представени по делото доказателства. Съдът подробно е обсъдил обществено политическата обстановка в Сирия в контекста на личната бежанска история на чуждия гражданин, като изследвал всички елементи, които могат да обосновават извод за опасност за живота на касатора в страната му. В производството пред първата инстанция е установено, че с оглед актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, хиляди сирийци се завръщат в родината си, при което завръщането на кандидата за международна закрила в държавата му на произход не би довело да неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената, на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция, намира че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение