Решение № 8627 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2018 г.

Решение № 8627 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на оперативен работник при Второ РУ при ОДМВР – гр. Стара Загора, чрез юрк. М. Алексиев против решение № 121/27.04.2018 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 551/2017 г., с което е отменена заповед за задържане на лице № 543/18.10.2017 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че към момента на издаване на оспорения административен акт са били налице достатъчно данни, че задържаното лице е извършило грабеж, които обосноват издаването на заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – И. Митев, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 543/18.10.2017 г., издадена от полицейски орган при Второ РУ при ОДМВР – гр. Стара Загора, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР И. Митев е задържан за срок до 24 часа. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от материално компетентен орган, но не съответства на императивното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържане на лицето. Задържането е на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според съда за да е мотивиран акта, издаден на това основание, следва да съдържа фактите, сочещи данни, че лицето е извършило престъпление. Съдът е конкретизирал, че се касае за данни, въз основа на които може да се направи предположение, че лицето е съпричастно към престъпление. В мотивите си съдът се е позовал на решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров по жалби № 50027/08 и 50781/09 и е приел, че в оспорената заповед липсват каквито и да било факти и обстоятелства за конкретните данни, поради които И. Митев е задържан на 18.10.2017 г. за срок до 24 час. Посочени са само правните основания чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 198 НК – грабеж. Не са изложени фактите, въз основа на които органът е преценил, че Митев е съпричастен към престъпление, няма позоваване на досъдебно производство. Такива данни не могат да се извлекат и от документите по преписката. Представените в хода на съдебното производство доказателства за образувано досъдебно производство № 8245 зм-538/2017, според съда не санират допуснатото нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Другият аргумент на съда за незаконосъобразност на оспорения акт е основан на несъответствието на задържането с целта на закона – за да се предотврати укриване на извършителя или да се осуети възможността да укрие вещи, предмет на престъплението и др. В случая процесуално следствените действия по разпознаване извършителя на грабеж, извършен на 03.07.2017 г. са осъществени в резултат на доброволното явяване на Митев пред органите на МВР в изпълнение на връчената му призовка. С тези мотиви съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е постановил отмяната й. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от същия закон мярката се налага с писмена заповед за задържане, издадена от орган на власт, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено изискуемото й съдържание. По своята същност така издадената заповед представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН и цели да предотврати извършването на престъпление или укриване на дееца. За да бъде законосъобразна наложената ПАМ се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършване на конкретно престъпление, като не е необходимо престъплението да е доказано. В конкретния случай законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Основателно е позоваването на решението на ЕСПЧ от 24.06.2014 по делото Петков и Профиров, според което посочването само на правните разпоредби не обосновава основателно подозрение в участие в престъпление или данни за извършено престъпление по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Мотиви за конкретните факти, поради които лицето е задържано за престъпление по чл. 198 – грабеж, не се съдържат и в другите документи от административната преписка. Съгласно тълкувателно решение № 16/30.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите са издаване на акта могат да бъдат изложени отделно преди или след издаването му до изпращане на жалбата до по-горния орган, но следва да изхождат от органа, издал акта. Докладната записка от 22.11.2017 г. е съставена в хода на съдебното производство и от друг полицейски орган. Липсата на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които И. Митев е задържан на 18.10.2017 г. в 12. 15 ч, след като се е явил доброволно пред органите на МВР препятства възможността такива обстоятелства да бъдат установени от другите доказателства по делото. В хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно да са налице данни, че конкретно лице евентуално е извършило престъпление, но установяването им се преценява, въз основа на конкретни факти и обстоятелства. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт и спазването на законовите изисквания за издаването му. В случая от представените по делото доказателства се установява, че е образувано досъдебно производство с № 538/2017 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – гр. Стара Загора за извършено на 03.07.2017 г. престъпление по чл. 198 НК. Видно от писмо с № 2578/26.01.2018 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора (л. 40 от делото) досъдебното производство не се води срещу конкретно лице и няма привлечени към наказателна отговорност лица. По делото са приложени протоколи за разпознаване на лица и предмети, изготвени на основание чл. 169, чл. 170 и чл. 171 НПК. Поради липсата на конкретни фактически основания в оспорената заповед, не се установява, че посоченото в касационната жалба разпознаване е послужило като данни за задържане на лицето на 18.10.2017 г. По тези съображения, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,