Решение № 10530 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2011 г.

Решение № 10530 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ахмед Ахмед Керван от гр. Русе против решение № 4/8.02.2011 г., постановено по адм. дело № 8/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение № ПЕО-147/10.12.2010 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № ОП-5647-20380#5/7.10.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4 ПЗР КСО. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на Ахмед Ахмед Керван против решение № ПЕО-147/10.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № ОП-5647-20380#5/7.10.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 ПЗР КСО, като въз основа на представените доказателства е установено, че същият има стаж от първа категория 20 години и 5 дни и от трета категория - 1 г., 5 месеца и 15 дни, или превърнат към трета категория - общо 34 години, 4 месеца и 8 дни. Жалбоподателят е имал навършени 60 години при подаване на заявлението, поради което сборът от осигурителен стаж и възраст е в размер на 95 години, 4 месеца и 25 дни. Съдът е приел, че от фактическа страна не се спори по установените от пенсионния орган факти. Предвид това е направил извода, че не е налице едно от кумулативно предвидените изисквания по § 4, ал. 1 ПРЗ КСО за отпускане на пенсия, а именно - наличие на изискващите се по чл. 68 КСО сбор от осигурителен стаж и възраст 100, поради което правилно е отказано отпускане на пенсия на това основание. Съдът е приел за неоснователна и претенцията за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 2 ПЗР КСО, поради това че зачетеният труд от първа категория не е положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. От представените по пенсионната преписка удостоверения за осигурителния стаж на жалбоподателя е видно, че положения от него труд като "барабанджия" и "шервач" в кожарската промишленост и "корабен бояджия" не е свързан с полагане на труд в подземни рудници, в подземни геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелно и подземно минно строителство, каквото е изискването по чл. 104, ал. 3 КСО. Затова съдът е направил извода, че не са изпълнени предпоставките за отпускане на пенсията при условията на § 4, ал. 2 ПЗР КСО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено въз основа на подробен и последователен анализ на събраните доказателства и на доводите на страните, въз основа на което съдът е направил обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна по делото не съществува спор и релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. Във връзка с подаденото от Ахмед Ахмед Керван, касатор в настоящото производство, заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж при условията на § 4 ПЗР КСО, е установено, че същият има осигурителен стаж от първа категория 20 години и 5 дни и от трета - 1 г., 5 месеца и 15 дни, или превърнат към трета категория - 34 години, 9 месеца и 23 дни (следва да се отбележи, че в първоинстанционното решение е допусната техническа грешка при изписване на месеците и дните от превърнатия към трета категория стаж, но това няма значение за правилността на решението, тъй като по фактическата обстановка не съществува спор). Безспорно е също, че лицето е имало навършена възраст при подаване на заявлението - 60 години, 7 месеца и 2 дни, поради което сборът от осигурителния стаж и възраст прави 95 години, 4 месеца и 25 дни. Според разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 33/2008 г., до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че отпускането на пенсията по този ред е възможно при кумулативното наличие на трите предвидени предпоставки - осигурителен стаж от първа категория поне 10 години, възраст за мъжете - 52 години и сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, който е 100. В случая са изпълнени първите две условия, но не е изпълнено условието за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки. След като по отношение на лицето не е изпълнено това условие, приложението на § 4, ал. 1 ПЗР КСО е невъзможност, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Изводите на съда са правилни и относно липсата на предпоставки за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 2 ПЗР КСО. Разпоредбата в приложимата редакция предвижда, че до 31 декември 2010 г. включително лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От предвидените в ал. 2 на § 4 изисквания са изпълнени тези за възраст (касаторът е имал навършени 60 години, 7 месеца и 2 дни) и за сбор от възраст и осигурителен стаж (касаторът има 95 години 4 месеца и 25 дни), но не е изпълнено третото изискване - за осигурителен стаж 10 години, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Тази разпоредба предвижда, че за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. В съответствие с доказателствата за осигурителния стаж на жалбоподателя, признат за първа категория, първоинстанционният съд обосновано е посочил, че същият е работил като "барабанджия" и "шервач" във фирма "Приста" - гр. Русе и като "корабен бояджия" при различни работодатели. Нито една от тези длъжности не попада в изброяването по чл. 104, ал. 3 КСО, към който препраща разпоредбата на § 4, ал. 2 ПЗР КСО, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по тази разпоредба. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, а при извършената проверка на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът не констатира нарушения. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,