Решение № 2058 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10958/2010 г.

Решение № 2058 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10958/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Елиз Комерс" АД - гр. Варна чрез процесуалния представител адв. Ваня Колева срещу решение № 1301/25.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2760/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030900963/20.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 527/24.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди на месеците февруари, март, май, юни, юли, септември, октомври и декември 2007 г. и юни, юли и август 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 37 078,79 лв. и са начислени лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Твърди, че от дружеството са ангажирани доказателства, че стоките, предмет на доставките от "Монтажинвест-77" ЕООД са предадени и заведени в склада на дружеството, както и приема, че са неотносими към спора транспортните документи, тъй като законът не поставя такова изискване за доказване на реалността при предаване на стоки. Оплаква се, че са незаконосъобразни изводите на съда и относно непризнатия данъчен кредит за услугите, извършени от "Монтажинвест-77" ЕООД, "Реал партнерс" ЕООД и "Ил Комерс" ЕООД, тъй като било доказано според касатора извършването на процесните услуги. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че неправилно съдът не е кредитирал ревизионните актове на доставчиците. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските, направени по делото. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е анализирал всички доказателства по делото и материално правните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а необорването на констатациите на ревизионния акт, правилно е прието от съда, че води до законосъобразност на акта. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Относно фактура № 0...1/26.02.2007 г., издадена от "Монтажинвест-77" ЕООД с предмет доставка на табло, кабелна муфа, вентилни отводи, заземителни колове, проводни и стълбове, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното предаване на стоките. Обстоятелството, че е установено заприходяването им при получателя на доставките, не означава, че е доказано, че именно тези стоки са предадени от доставчика и че към този момент той е бил собственик на стоките. При липса на доставка според съда сме изправени пред липса и на положителната предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а от друга страна, тъй като издадената фактура не документира възникнала стопанска операция, тя е издадена в нарушение на закона и начисления по нея данък добавена стойност се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно фактура № 0...5/22.03.2007 г., издадена от "Монтажинвест-77" ЕООД с предмет - ремонт на ел. съоръжения в ТЕЦ "Девня" съдът е приел, че услугите не са реално извършени въпреки представените договор за ремонтни работи от 16.02.2007 г. и приемателно-предавателни протоколи от 22.03.2007 г. Обсъдено е от съда, че изпълнителят е ползвал подизпълнител, договорът с който е сключен един месец по-рано - 16.02.2007 г. Освен това липсата на квалифициран персонал също е мотивирало съда да приеме, че по издадената фактура не е осъществена реална доставка на услуга. Относно фактури № 0...62/17.05.2007 г., № 0...72/26.06.2007 г. и № 0...94/19.09.2007 г., издадени от "Монтажинвест-77" ЕООД за доставки на изолатори, тип ИШД, трансформатор и изолатори, тип ПРБО съдът е изложил същите мотиви, както по фактура № 0...1/26.02.2007 г., издадена от "Монтажинвест-77" ЕООД. Относно фактура № 0...84/24.07.2007 г., издадена от "Монтажинвест-77" ЕООД с предмет - проектиране на ел. захранване на сондажни площадки ГЕОСОЛ I участък съдът е приел, че не са налице безспорни доказателства за извършването на услугата, въпреки представените договор за проектиране от 26.06.2007 г. между касатора и доставчика, приемателно-предавателни протоколи от 18.06.2007 г. и още един протокол между изпълнителя и подизпълнителя от 24.07.2007 г. Съдът отново е изложил мотиви за липсата на доказателства за квалифициран персонал за извършване на услугата, а по отношение на представения технически проект, според съда няма доказателства той да е изготвен от "Монтажинвест-77" ЕООД. За представения РА № 04001047/27.02.2008 г. на доставчика "Монтажинвест-77" ЕООД съдът е приел, че той не може да послужи като доказателство за реалност на доставките, тъй като ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 ДОПК поради непредставяне на счетоводна документация. Относно фактура № 20...17/13.06.2008 г., № 0...86/22.07.2008 г. и № 0... 90/29.08.2008 г., издадени от "Реал партнерс" ЕООД с предмет материали по опис съдът е установил, че такъв опис липсва към последната фактура, а за останалите има опис за изолатори, болтове, кабел, мълниезащитно въже, кратунки, лодки, проводник, стомана, опъвателна спирала, пеперуда и др. отново мотивите на съда са за липса на доказателства за реалното предаване на стоките и мотивите са сходни за доставките на стоки от предишния доставчик "Монтажинвест-77" ЕООД. За приложения по делото РА № 2000902647/30.07.2009 г. на "Реал партнерс" ЕООД съдът е приел, че той сам по себе си не може да обоснове реалност на процесните доставки, тъй като в него липсва анализ на закупените стоки. Относно фактури № 0...3/20.10.2007 г. и № 0...13/18.12.2007 г., издадени от "Ил Комерс" ЕООД с предмет - услуги по СМР за обект "Рехабилитация ЕП 110 kV - Долина, първоинстанционният съд съдът е приел, че не може да се установи реалност на СМР - услугата, независимо от безспорно установеното от съдебно-техническата експертиза за подмяна на процесните стълбове, тъй като не е доказано, че е извършено от доставчика, издател на фактурите и данъчният кредит не следва да се признава поради недоказване на предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗДДС и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно фактури № 0...4/25.10.2007 г. и № 0...15/20.12.2007 г., издадени от "Ил Комерс" ЕООД с предмет - СМР за обект ремонт ВЛ 110 kV - Аврора- Албатрос, съдът отново е изложил мотиви, че няма доказателства за реалното извършване на СМР и наличието на квалифициран персонал и неговото командироване от гр. Варна или гр. Повеляново. Относно фактура № 0...16/27.12.2007 г., издадена от "Ил Комерс" ЕООД за проектиране на ел. захранване на сондажи първи етап 18 бр. сондажи и втори етап 12 бр. сондажи отново съдът е приел, че няма реално извършване на тези СМР от посочения доставчик. Съдът е открил и несъответствия между представените работни проекти и вписания предмет във фактурата и е направил извод за нереалност, а оттам и за непризнаване правото на данъчен кредит поради неналичие предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като данъкът е начислен неправомерно. За представения РА № 0400-900002/23.03.2009 г. на "Ил Комерс" ЕООД съдът е приел, че той не може да бъде доказателство за реалност на процесната доставка, тъй като производството е по реда на чл. 122 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните се свежда до реалността на доставките на стоки и услуги от посочените доставчици. За да е реална една доставка следва по безспорен начин да е доказано, че стоката е прехвърлена от доставчика към получателя или услугата да е реално изпълнена - чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Това означава да е доказано, че доставчикът е бил собственик на стоката, за да може да я прехвърли. В процесния случай законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че по доставките на стоки от "Монтажинвест-77" ЕООД и "Реал партнерс" ЕООД, последните са притежавали стоките, които впоследствие са прехвърлили на получателя по доставките - касатора в настоящето производство. Не са ангажирани доказателства по какъв начин е станало приемането и предаването на стоките предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, включително и не са представени транспортни документи за транспортиране на стоките. Неоснователно е оплакването на касатора, че транспортирането на стоките е неотносимо към правото на данъчен кредит и че доказването на извършен транспорт е само в случаите на доставки по Глава четвърта от ППЗДДС. Като се има предвид, че доставчикът е със седалище в гр. Велико Търново, а получателят в гр. Варна, то наличието на транспортни документи за превозване на стоките е част от доказването за реалното предаване на стоките. Освен това правилно съдът е приел, че установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че част от стоките впоследствие са били прехвърлени на "Елиз"АД - свързано лице на касатора не представлява доказателство, че процесните стоки първоначално са били прехвърлени от "Монтажинвест-77" ЕООД. По същия начин е останало недоказано реалното предаване на стоките от доставчика "Реал партнесрс" ЕООД с оглед изложените по-горе мотиви. Обстоятелството, установено от експертите, че процесните стоки са били заприходени счетоводно от касатора, не води автоматично да извод, че те са прехвърлени именно от посочените във фактурите доставчици. Наличието на ревизионни актове на доставчиците, които са приложени по делото също не доказват реалността на процесните доставки. По отношение на първия доставчик ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК поради непредставяне на счетоводна документация и той не може да служи като доказателство за реалността на спорните доставки. За ревизионния акт на "Реал партнерс" ЕООД законосъобразни са мотивите на решаващия съд, че в него не е извършен анализ на процесните доставки. Само при наличие на доказателства за реалност на доставките и при изрични констатации в ревизионните актове на доставчиците за процесните доставки, последните могат да обосноват наличието на предпоставки за претендираното материално право, но процесния случай не е такъв. Относно доставката от "Монтажинвест-77" ЕООД за ремонт на ел. съоръжения в ТЕЦ "Девня"законосъобразни са изводите на съда, че липсват по делото безспорни доказателства за реално осъществяване на фактурираните ремонтни дейности. Нееднократно в свои решения ВАС, I отделение е подчертавал, че наличието на договор не е достатъчно, за да се приеме, че е налице реалност на доставката, а е само за възникнали облигационни правоотношения между сключилите го страни, но не и за изпълнението на договореното. Правилно съдът е отбелязъл в обжалвания съдебен акт, че наличието на разминаване между протоколите за приемане и предаване на ремонтните работи между страните по процесната доставка и протоколът, подписан от подизпълнителя, не доказва изпълнение на фактурираните ремонтни дейности. Нелогично е протоколът за приемане и предаване между доставчика и получателя по процесната фактура да е от 30.03.2007 г., а договорът с подизпълнителя да е от 16.02.2007 г., а приемателно-предавателния протокол с него е от 22.03.2007 г. Наред с това правилно съдът е приел, че няма доказателства за квалифициран персонал, който да извърши ремонтните работи и че сключения трудов договор само с едно лице, не обосновава, че той е извършил процесната услуга. Обстоятелството, че е установено по делото, че процесният ремонт е извършен, не обосновава извод, че той е извършен от посочения във фактурата доставчик, а не от друго лице или от самия получател по доставката. За фактурирането от "Монтажинвест-77" ЕООД на проектиране на ел. захранване на сондажни площадки ГЕОСОЛ I законосъобразен е извода на съда, че няма категорични данни за реалност на тази доставка на услуга. Налице е договор за проектиране от 26.06.2007 г. между "Елиз Комерс" АД и "Монтажинвест-77" ЕООД, но правилно съдът е отчел, че липсват доказателства, че този проект е изготвен от "Монтажинвест-77" ЕООД, нито е доказано, че последният разполага с квалифициран персонал за извършване на услугата. Нещо повече, правилно съдът е приел, че видно от приложения проект, той е подписан от проектанта инж. С. Кирова, чертал Ат. Даракиев, поради което по никакъв начин не се установява, този проект да е изготвен от посочения във фактурата доставчик - "Монтажинвест-77" ЕООД или че посочените в него лица работят по трудов договор при този доставчик или са наети от него по гражданско правоотношение. Относно фактурираните от "Ил Комерс" ЕООД услуги - СМР за обект "Рехабилитация ЕП 110 kV - Долина, както и за СМР за обект ремонт ВЛ 110 kV - Аврора - Албатрос законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано тези СМР да са извършени от посочения доставчик. Нещо повече, от приложени по делото приемателно-предавателни протоколи, подписани от "Елиз комерс" АД - изпълнител и "Електроконсорциум" ООД - възложител, се установява, че изпълнителят е извършил същите СМР, предмет на процесната доставка между касатора и "Ил Комерс" ЕООД, което показва, че процесните СМР са изпълнени от получателя по доставката - касатора, а не от "Ил комерс" ЕООД. Освен това няма доказателства за квалифициран персонал на посочения доставчик за извършване на процесните СМР. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора, че обстоятелството с какви лица разполага доставчикът за осъществяване на услугата е ирелевантно за правото на приспадане на данъчен кредит от получателя, тъй като доказването на кадрови ресурс е част от доказателствата, които следва да са налични за да се установи реалност на осъществената доставка на услуга. Издаването на ревизионен акт на последния, правилно е обусловило съда да приеме, че от него не се установява реалност на процесните доставки. Като е приел, че не са доказани положителните предпоставки на чл. 68, ал. 1 ЗДДС и че е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказване правото на приспадане на данъчен кредит, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, водещи до отмяна на решението. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,