Решение № 8513 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 886/2020 г.

Решение № 8513 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 886/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил срещу Решение № 269 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 405 по описа за 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменено Решение № 2153-09-23 от 22.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно тълкуването и указанията, дадени от съда по прилагане на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът П. Цоцомански е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Кюстендилски административен съд е Решение № 2153-09-23 от 22.07.2019 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, потвърждаващо Разпореждане № [ЕГН] от 21.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на П. Цоцомански от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, поради неизпълнение на условието за действителен осигурителен стаж 15 години. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че изслуженото време на наборна военна служба от страна на Цоцоманов /от 5.10.1972 г. до 29.11.1974 г./представлява действителен осигурителен стаж. На основание чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. С признаването на периода на отбиване на редовна военна служба за "действителен осигурителен стаж", което за лицето е в размер на 2 години, 01 месец и 24 дни, към датата на подаване на заявлението, същото е имало необходимите 15 години действителен осигурителен стаж и отговоря на условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 1.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 5.10.1972 г. до 29.11.1974 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към 29.11.1974 г. и към 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); , изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е и трайната съдебна практика: Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 г., VІ о., Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., Решение № 266 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о. и др. Като е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на пенсионния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените по делото за касационна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,