Решение № 3857 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2015 г.

Решение № 3857 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл., от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Светослав Атанасов Чобанов, чрез адв. Петкова срещу решение № 66 от 19.01.2015 г., постановено по адм. д. № 1838 по описа за 2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за присъждане на обезщетение в размер общо на 84553.23 лв. от които за претърпени неимуществени вреди 73120.00 - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ОС "ИН " - Сектор "Арести " - Варна и затвора гр. Варна, изразяващо се в лоши битови условия, пренаселеност, влажност, липса на осветеност, въздухообмен, недобри хигиенни условия, недобра храна, лош санитарен възел, липса на нормална жилищна площ - за периода от 19.08.2011 г. - 18.11.2012 г. мораторна лихва в размер на 11433 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Със същото решение Чобанов е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209 от АПК. Оспорват се изводите на съда относно липсата на причинна връзка, недоказаност на предявения иск и относно размера на присъдените разноски. Иска отмяната на съдебното решение и уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждането на всички направени по делото разноски. Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е разгледал предявеният от Светослав Атанасов Чобанов иск по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за репариране на претърпени неимуществени вреди в размер на 73,120,20 лв., ведно с лихвата считано от предявяването му до окончателното изплащане на сумата, както и сумата - 11433,23 лв. представляваща мораторна лихва. Обезщетението е претендирано заради претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневно безпокойство, напрежение, стрес и страх за здравето и живота, предвид предвид липсата на адекватни медицински грижи в затвора - Варна. Вредите са от изпитваното чувство на унижение, значително неудобство и накърняване на достойнството му, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Варна и по време на престоя му в ареста - Сектор "Арести" - Варна - от 19.08.2011 г. до 18.11.2012 г. Твърдяното бездействие е за неосигуряване на достатъчна жилищна площ в помещението, в което е бил настанен, невъзможност за адекватно проветряване и осветяване, сменяне на чаршафите веднъж седмично, липсата на зимна завивка, неадекватно лечение и неосигуряване на такова. Като се е позовал на подробен анализ на събраните многобройни доказателства по делото, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, както и при първоначалното им задържане са длъжни да осигуряват на задържаните и осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство, независимо дали има или не нормативни разпоредби. Посочил е, че конкретно за този случай твърденията на Чобанов не са доказани по безпорен и категоричен начин, поради което е приел и иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил изцяло. Позовал се е на доказателствата по делото от които не се установява безпорно, че касаторът е пребивавал в килия в която са били настанени лица в повече, което да е създавало дисконфорт, както и на факта, че изменението на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС въвеждаща минимални норми на жилищна площ в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода е след периода за който се претендира обезщетение. Административния съд е направил обощен извод за условията в затвора, че същите не са в необходимото състояние, което да осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието съобразно международните стандарти, но в крайна сметка съдът е приел, че Чобанов, за посочения исков период не е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, които сами по себе си да представляват такова третиране, което да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди и е отхвърлил предявения иск. Решението е правилно. Не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, които да доведат до отмяната му. При постановяване на решението съдът е направил много задълбочен анализ на събраните доказателства и направените от него правни изводи съответстват на установеното по делото и на приложимия закон. Видно от исковата молба на стр. 7, Светослав Чобанов е обобщил характера на причинените неимуществени вреди: причинено неудобство, свързано с липсата на достатъчно разполагаема жилищна площ, липса на постоянен достъп до тоалетна, липса на течаща вода, облекчаване на физически нужди в кофа, липса на чист въздух, лошо качество на храна и недостатъчно количество липса на адекватни медицински грижи довело до влошаване на здравословното му състояние. Видно от приложените доказателства (справка на л. 202), Светослав Чобанов на 19.08. 2011 г. е бил задържан под стража до 1.03.2012 г., след тази дата до 18.11.2012 г. е пребивавал в затвора - Варна. При задържането му той е бил настанен в килия № 8 от 19.08.2011 г. до 29.11.2011 г. заедно с още 5 арестанти, след това е преместен в килия № 19 с още четирима арестанти и е пребивавал в тази килия до 13.02.2012 г. От тази дата до 1.03.2012 г. е бил настанен в килия № 9. заедно с още 3 лица. От приложената справка на л. 203 е установено, че при постъпването на касатора в затвора Варна е настанен в помещение № 41 с големина 15 кв. м., като лицата които са пребивавали са били общо 4, а капацитета е бил за 8 души. След това е бил преместен в помещение № 57 с площ 43 кв. м., разполагащо със санитарен възел. По молба на Чобанов е преместен в друго помещение с капацитет 4 души, като санитарния възел е бил общ и се е намирал в коридора, обзавеждането е стандартно, а храната се приготвяла на място в затвора съгласувано с медицинския център. С оглед пълното изясняване на фактическата обстановка по делото е била назначена и изслушана СТЕ и СМЕ. Вещото лице по СТЕ е изяснило, че килия № 57 е отговаряла на изискванията за пребиваване на 11 души, килия № 3 за два души,, килия 41 за 4-рима души и килия № 8 за трима, като е посочило, че за посочения исков период в страната липсва нормативна уредба относно изграждането на такъв тип сгради. Едва с изменението на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС Дв. бр. 15/15.02.2013 г. се регулира за първи път жилищната площ минимално от 4 кв. м. От друга страна медицинската експертиза е установила, че вследствие на претърпяно пътно транспортно произшествие при което Чобанов е получил сериозни наранявания - тежка черепно -мозъчна травма, но вещите лица са формирали основен извод, че за исковия период - при пребиваването на касатора в ареста и затвора - Варна липсват данни за влошаване на здравословното му състояние, бил е преглеждан и консултиран с медицински лица с изписвана терапия. Липсват каквито и да е данни по делото, че на Чобанов не е оказана при поискване своевременна медицинска помощ, ползване при нужда на баня или тоалетна. Както се посочи по-горе в мотивите, установено е безпорно в хода на процеса, че и по време на задържането и по време на престоя в затвора нуждите му и исканията са били до толкова ограничени съответстващи на режима и ред определен за изтърпяване на наложеното наказание. В част от килиите не е имало санитарен възел, а е имало общ такъв, както и обща баня и това би създало дисконфорт на лицата изтърпяващи определените им наказания, но липсват доказателства установяващи, че на касатора е бил отказан достъп до тези помещения при поискване. Като цяло лошите условия в затвора Варна са констатирани и в писмо № 5004/12.04.2013 г. на Омбудсмана на РБ при извършена проверка по повод жалба на Чобанов подадена 30.11.2012 г. Установено е било, че броя на лишените от свобода в затвора са много повече от възможностите му, с оглед факта, че сградата е амортизирана, пренаселена и може да се приеме условията са унизителни и нечовешки. Като цяло констатираната лоша материална база в затвора Варна е установена и от делегация на Европейския Комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение (КПИ) за което е изготвен и доклад и в него са дадени указания за подобряване на цялостното състояние на сградата на затвора и до преместването са дадени указания и препоръки да се гарантира лесен достъп до тоалетна, оборудване на тоалетните в килиите с пълна и цяла преграда, преустановяване на ползването на кофи и др. В случая обаче при исковото производство, каквото е това по чл. 1 от ЗОДОВ, страните са длъжни да докажат твърдението от тях факти и обстоятелства за посочения исков период. В тежест на ищеца в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е да докаже всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица, включително реалното настъпване на неимуществените вреди и причинната връзка между вредите и твърдените незаконосъобразни действия, от който същите се претендират. Наличието на реално настъпили вреди и причинната им връзка с незаконосъобразните действия - не се презумират, а следва да бъдат доказани, като ищеца следва да осъществи пълно и главно доказване на твърдените от него в исковата им молба фактически обстоятелства. Чобанов а не е доказал и не е установил по делото както настъпването на вредите, така и причинната им връзка с незаконосъобразните действия - в случая пребиваването му в килия в ареста и в затвора, която е пренаселена, с лошо обзавеждане, липса на достатъчно светлина, с обособена ниша за санитарен възел, влошаване на здравословното му състояние поради липса на адекватни медицинска помощ и др. Не е установено по безпорен начин, че за периода в който той е пребивавал в затвора и ареста, килиите са били пренаселени. От назначената експертиза се установява, че обзавеждането им е стандартно, имало е обособен санитарен възел в част от килиите № 8, 9 в ареста, 19 и 57 затвора в които е пребивавал Чобанов, общото им състояние не е задоволително- стените са опушени, с недобра мазилка, но не би могло да се приеме, че обстановката в килите така както е установена по делото в крайна сметка би довела до причиняване на неимуществени вреди различни от тези, които би изпитвал всеки човек поставен в условията да изтърпява наложено наказание. Фактът че определен период от време медицинския фелдшер е отсъствал не се е отразило върху здравословното състояние на касатора, не е установено, че е поискал медицинска помощ и такава му е отказана за периода на отсъствие на медицинското лице към затвора. Неоснователни са твърденията на касационният жалбоподател за това, че настъпването на неимуществените вреди следва да се приемат за доказани с оглед установеното като цяло, че условията в ареста и затвора Варна не отговарят на необходимите условия. В исковото производство по ЗОДОВ ищецът е задължен да докаже преки вреди и не може да се позовава на общо известни факти. Според настоящия състав правилно е преценено от първоинстанционния съд, че по делото не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция се явява недоказана по основание. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила с оглед недопускането на исканите свидетели. Съдът е изложил мотиви в тази насока, като е посочил че свидетелите са посочени с оглед установяване на условията в затвора и ареста, за което са събрани доказателства по делото, а лицето Мария Иванова е посочена за установяване факти свързани с осъществявано лечение преди постъпването на Чобанов в затвора. Правилно е преценено, че тези обстотятелства са установени с назначените СМЕ и СТЕ и събраните писмени доказателства. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение,