Решение № 6395 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2010 г.

Решение № 6395 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Валери Цветков Илиев от гр. Монтана срещу решение с дата 29.12.09 г. по адм. д. № 483/09 г. по описа на Административен съд-Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът началник РДНСК-Монтана не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на жалбата на касатора Илиев срещу Заповед № ДК-02-М-22/7.07.09 г. на началника на РДНСК-Монтана решение, състав на Административен съд Монтана е приел, че заповедта е валидна, издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. След обсъждане на доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е възприет решаващ правен извод относно незаконността на предметния на заповедта строеж "Плътна ограда", реализиран през 1996 г. в поземлен имот /ПИ/ № 708, м. "Бучило", земл. с. Котеновци, общ. Берковица. При безспорната липса на строителни книжа, съдът е определил строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като във връзка с довода за липсата на предпоставки за премахването на част от него, разположена между т. 1 и т. 2 на приложената към писменото заключение на съдебно техническата експертиза скица, е приел, че с ангажираните от оспорващия доказателства изводът на административния орган, че строежът в тази част е осъществен през 1996 г. не е опроверган. Във връзка с доводът, че като извършен във вътрешността на имота строежът не може да бъде определен като "ограда", съдът се е позовал на експертното заключение, че по предназначение строежът представлява такава. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна изцяло. Основно касаторът поддържа незаконосъобразност и необоснованост на решението относно частта от строежа между т. 1 и т. 2 по скицата, неразделна част от писменото заключение на в. л. инж. Борисов. Доводите в тази насока са, че тази част от оградата представлява стена от разрушена паянтова постройка, съществуваща в имота от 1962 г. и не подлежи на събаряне. В тази връзка следва да се има предвид, че запазването на отделна стена от съборена сграда е недопустимо, тъй като стената няма самостоятелно предназначение и дори да е използвана при извършване на строежа, подлежи на премахване като част от незаконния строеж. Поддържаното и пред първата инстанция становище, че местоположението на строежа не го определя като ограда, не намира опора в данните по делото и закона. В неоспореното страните и прието от съда писмено заключение предназначението на строежа е безспорно установено и изложените в тази връзка мотиви се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Поради липса на конкретика оплакването за допуснато нарушение на съществени съдопроизводствени правила не следва да бъде обсъждано. С оглед изложеното Върховният административен съд приема, че обжалваното решение се явява правилно, постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК