Решение № 6980 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2016 г.

Решение № 6980 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Т. от гр. П. против решение № 1154/08.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2366/2014 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът - кметът на район "Източен", община П., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза подписът върху разписка за съобщаване на съдебния акт и за връчване на препис от него на 11.06.2015 г., не е положен от лицето, посочено като получател. Съобщението за решението не е надлежно връчено на жалбоподателя. При тези данни следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд - П. е оспорена заповед № ЗРИ-317/25.07.2014 г. на кмета на район "Източен" при община П. за премахване на незаконен строеж, представляващ едноетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.524.21 по кадастралната карта на гр. П., попадащ в УПИ V - 928, кв. 28, по плана на кв. "Д." - П., с административен адрес: гр. П., ул. "В." ..№..., с извършител Д. В. Т.. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че в периода 1993-2006 г. в поземлен имот 56784.554.21, собственост на Г. Д. Т. и Е. А. Т., жалбоподателят е изградил постройката, предмет на заповедта. От представените с административната преписка доказателства е установено, че в община район "Източен", община П. не е внасян за одобрение инвестиционен проект, нито е издавано разрешение за строеж. Установено е, че строежът представлява едноетажна жилищна сграда, изпълнена с тухлена зидария, с бетонови колони и стоманобетонна плоча. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ от пета категория е законосъобразен и обоснован. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Законосъобразен е и направеният извод, че незаконният строеж не е търпим според § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Въпреки че съдът не е кредитирал свидетелските показания относно годината на изграждането му - 1986 г., е изложил съображения за недопустимостта на строежа и към този момент. Показанията на свидетелите не кореспондират с останалите данни по делото, включително съдържащи се в официалните документи, които имат обвързваща материална доказателствена сила. От заключението на вещото лице е видно, че в кадастралната основа на действащия подробен устройствен план от 1993 г. сградата не е попълнена като съществуваща. Нанесена е в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-64/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър като паянтова жилищна сграда. Една от задължителните предпоставки за приемането на строежа за търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, наред с изискването да е изпълнен преди 7.04.1987 г., е той да е допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. От събраните писмени доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза не се установява допустимост на строежа както към посочената от свидетелите година на построяване, така и към периода, приет от съда. Сградата е недопустима по правилата и нормативите при действието на ЗТСУ (отм.) и съгласно изискванията на ЗУТ. Не са налице и предпоставките по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. В тази насока административният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно. Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на индивидуализация на незаконния строеж. Действително в разпоредителната част на заповедта е посочено, че строежът се намира в имот с идентификатор 56784.524.21 по кадастралната карта на гр. П., попадащ в УПИ V - 928, кв. 28, докато в цялата административна преписка е описан с местоположение в имот с идентификатор 56784.554.21, попадащ в УПИ V - 938, кв. 28. Настоящата инстанция приема констатираното несъответствие относно посочването на поземления имот, в който е изградена сградата за очевидна фактическа грешка. Тази неточност не съставлява нарушение във формата, нито съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Очевидната фактическа грешка подлежи на поправяне от административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. От описанието на строежа в констативния акт и в мотивите на заповедта, както и от представените документи за собственост, скица и заключението на вещото лице еднозначно се установява, че същият е изпълнен в поземлен имот с идентификатор 56784.554.21. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт и окомерната скица към него. Строежът е индивидуализиран и с точно посочване на административния адрес: гр. П., ул. "В." ..№.... Волята на административния орган е ясно изразена, поради което допуснатата грешка не обуславя извод за липса на индивидуализация на разпоредения за премахване строеж. Обстоятелството, че сградата е изпълнена от жалбоподателя и се ползва от него се установява от данните по делото. Същият не е оспорил извършителството при извършване на проверката от длъжностните лица. За строежа няма издадени строителни книжа. Той е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и затова подлежи на премахване. Ето защо, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение