Решение № 269 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2008 г.

Решение № 269 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)по касационна жалба на Кирил Йорданов Иванов от с. Жиленци, община Кюстендил против решение от 3.07.2008 година, постановено по адм. дело № 289/ 2008 година на Административен съд - град Кюстендил. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - град Кюстендил не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението на АС - Кюстендил е отхвърлена жалбата на Кирил Йорданов Иванов срещу Решение № 31/03.04.2008 година на директора на РУСО - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 091-892/21.02.2008 година на ръководителя на осигуряването за безработица, с които е постановено възстановяването на добросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода от 1.02.2003 година до 1.07.2003 година в размер на 428,65 лева. Установено е по делото, че жалбоподателят е работил като огняр в Детски санаториум за неспецифични белодробни заболявания в град Кюстендил, като трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 1.01.2003 година. Същият е регистриран като безработен и с решение от 28.02.2003 година на директора на Дирекция "БТ" Кюстендил му е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 85, 18 лева месечно за периода от 1.02.2003 година до 31.01.2004 година. С влязло в сила решение по гр. дело № 176/2004 година на Кюстендилския окръжен съд на Иванов е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 834,30 лева за времето от 1.01.2003 година до 1.07.2003 година, което му е било изплатено от работодателя на 3.12.2004 година. С разпореждане от 21.02.2008 година на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО Кюстендил е разпоредено Иванов да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода от 1.02.2003 година до 1.07.2003 година в размер на 428,65 лева. При тези доказателства, АС е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издадени от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Според АС са били налице предпоставките на чл. 54е, ал. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица от страна на жалбоподателя. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от КСО, "изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. . . ". При тази редакция на нормата, правилно както административния орган, така и съда са приели, че жалбоподателят е получил за един и същи период както обезщетение за безработица, така и обезщетение за незаконно уволнение, с оглед на което следва да възстанови полученото обезщетение за безработица, независимо че е бил добросъвестен получател на тази сума. В касационната жалба се прави оплакване, че нормата на чл. 54е, ал. 3 от КСО е нова, приета през 2006 година, поради което не следва да бъде прилагана за събития, които са настъпили през 2004 година. Това оплакване е неоснователно. Приложимата разпоредба по отношение на жалбоподателя е тази на чл. 54е, ал. 1 от КСО, а не на ал. 3 на същия текст, която визира други категории лица. В този смисъл са и мотивите на административния орган - директорът на РУСО Кюстендил, в които подробно са изложени съображения за наличие на фактически обстоятелства, водещи до прилагане на правното основание на чл. 54е, ал. 1 от КСО, чиято редакция е била идентична и към 2003 и 2004 година, когато са изплатени на жалбоподателя обезщетенията за безработица и за незаконно уволнение. Още повече, че неправилно посочената правна норма на чл. 54е, ал. 3 от КСО, а не на чл. 54е, ал. 4 от КСО е в разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, което е било предмет на обжалване пред висшестоящия административен орган, чийто акт е предмет на съдебен контрол. Освен това посочената разпоредба на чл. 54е, ал. 4 от КСО (преди ал. 3 на същия текст) урежда правомощията на органите на РУСО (,а правното основание за възстановяване на дължимата сума от жалбоподателя е разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от КСО, която е налице и е правилно приложена. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение