Решение № 8047 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 583/2009 г.

Решение № 8047 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 583/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи по силата на § 108 от ПЗР на ЗМВР, чрез процесуален представител срещу решение от 29.08.2008 г., постановено по адм. дело № 224 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд - АО, III-З състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия материален закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Борислав Спасов Кръстев от гр. София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 258 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.), образувано по жалба на Борислав Спасов Кръстев е осъществил контрол за законосъобразност на заповед № 4247/23.08.2004 г. на командира на СОБТ- МВР, която на жалбоподателя му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба, на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 и чл. 239, ал. 1, т. 5 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание доводите в жалбата, мотивите, с които административният орган е обосновал правното основание за издаване на заповедта, както и въз основа на събраните в административното и съдебното производство доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна. Обжалваното решение е неправилно, като съдът е основал решението си с неправилни изводи върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и в нарушение на приложимия закон. С оспорената административна заповед на основание чл. 259, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и той е освободен от служба. Заповедта е мотивирана с факта на извършени от жалбоподателя действия по охрана - лична и на обекти на гръцкия гражданин Тедропулос срещу заплащане, в нарушение на МЗ рег. № Iв-25 от 15.01.2003 г., констатирани със справка рег. № 775 от 19.08.2004 г. което поведение е несъвместимо с морала и представлява действие, уронващо престижа на службата. Безспорно по делото с възможните и допустими доказателства е установена деятелността и вината на служителя във връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение. Анализа на протеклото дисциплинарно-наказателно производство налага извода, че са спазени правилата за установяване на нарушението налагане на наказанието и по това няма също спор по делото. Във всички случаи служебните задължения на служителя не са включвали, а напротив - изрично му е било забранено да осъществява "допълнителна" дейност по смисъла чл. 213 ЗМВР (отм.) срещу заплащане, за което е попълнил надлежна декларация на 04.03.2004 г. (л. 114 от делото), като така му е била известна и евентуалната отговорност, въпреки че именно в този период е осъществявал забранената му дейност. При тази фактическа установеност, единствения възможен резултат е съответстващото се и наложено понастоящем дисциплинарно наказание. Основният довод в касационната жалба е, че съдът е нарушил приложимия закон, в частност разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), като е приел, че правното основание за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" - за поведение, несъвместимо с морала, и действия, уронващи престижа на службата, не съответства на действията и нарушенията на служебната дисциплина, извършени от жалбоподателя - съответства на установените фактически обстоятелства по делото. Този довод е основателен и обоснован на основание следните съображения: Държавните служители в МВР не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им. За конкретния случай е установено, че жалбоподателят като държавен служител в МВР е извършвал и охранителна дейност на частна фирма срещу заплащане за установения в справката период - м. ноември 2002 г. до 18.08.2004 г. като при извършен оглед в обекта на фирмата е установено присъствието му като охранител на обекта със служебните му карта и оръжие) - т. е. работил е по граждански договор. Обществената укоримост на такова поведение е инкорпорирана в приложимата правна норма на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), а на дисциплинарно-наказващия орган предоставена преценката да квалифицира дадено действие като уронващо престижа на службата, като го съобрази с установените в обществото правила за поведение. Действията, извършени от жалбоподателя, правилно са определени от административния орган като действия, които уронват престижа на службата и са несъвместими с морала на държавен служител в системата на МВР. Елемент от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е не само деянието като дисциплинарно нарушение на служебните задължения на служителите в МВР, но и като критерий за даване на морална оценка за конкретно поведение на жалбоподателя и чувство за дълг и отговорност като служител от системата на МВР. Това така, тъй като от служителите на МВР се изисква определено поведение не само във връзка с изпълнение на служебните задължения, а и определено поведение в обществения живот, както в работно време, така и извънработно време. Като не и стигнал до тези изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него делото бъде решено по същество, като бъде отхвърлена жалбата на касационния ответник против заповед № 4247/23.08.2004 г. на командира на СОБТ- МВР. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. II и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,