Решение № 12902 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2011 г.

Решение № 12902 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП срещу решение по адм. д. № 32/10.01.2011 г. по адм. д. № 1176/2010 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен по жалба на "Българска хидростроителна компания" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1002412/5.03.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, потвърден с решение № РД-10-154/15.05.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, с който е прихванат подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 24161.13 лева със задължения по ЗКПО за 2007 г. по Ревизионен акт № 200900222/17.08.2009 г. Ответникът по касационната жалба - "Българска хидростроителна компания" ООД, със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени акта, съдът е приел, че след като с определение № 839/22.03.2010 г., постановено по адм. дело № 494/2010 г. на Административен съд - Бургас, в сила от 1.04.2010 г., е спряно изпълнението на ревизионен акт № 200900222/17.08.2009 г., прихващане не може да бъде извършено. Това е така, защото прихващането е законово дефиниран способ за погасяване на публични задължения - чл. 168, т. 2 от ДОПК. При положение, че изпълнението е спряно, то вземането не е изискуемо и не може да бъде погасявано. Съдът е приел за неоснователно възражението на административния орган, че спирането е с последващ съдебен акт, който не може да се приеме като нов факт, след издаване на акта по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и да влияе на неговата законосъобразност. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АПВ № 1002412/05.03.2010 г., издаден въз основа на подадена от жалбоподателя справка-декларация по ЗДДС за м. януари 2010 г., с вх. № 2000-100-5065/15.02.2010 г., с която е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 24 161.13 лева, към момента на приключване на тримесечна процедура по приспадане, съгласно ЗДДС. При извършената проверка по данъчната сметка е установено, че дружеството-жалбоподател има задължения за данъци, осигуровки и лихви общо в размер на 259 765.34 лева към 4.03.2010 г., част от които представляват установени и незаплатени задължения по ревизионен акт № 200900222/17.08.2009 г. публични вземания - корпоративен данък за 2007 г. в размер на 170 054.97 лева и лихви върху корпоративен данък за 2007 г. - размер на 55 905.99 лева, както и лихви върху корпоративен данък за 2006 г. - 3 060.12 лева и с АПВ е извършено прихващане. Установено е, че Ревизионен акт № 200900222/17.08.2009 г. е оспорен по съдебен ред и е образувано адм. дело № 1532/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, като към момента на издаване на обжалвания АПВ производството по цитираното административно дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според разпоредбите на чл. 153, ал. 1 от ДОПК, респ. 157, ал. 1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт не спира изпълнението му, т. е. принципно е възможно и при липса на влязъл в сила ревизионен акт да се извърши прихващане на вземания с установените в него публични задължения на ревизирания субект. Когато обаче изпълнението бъде спряно, прихващане не може да бъде извършено. Това е така, защото прихващането е законово дефиниран способ за погасяване на публични задължения - чл. 168, т. 2 от ДОПК. При положение, че изпълнението е спряно, то вземането не е изискуемо и не може да бъде погасявано. Съдът правилно е съобразил влязъл в сила съдебен акт, с който е постановено спиране изпълнението на РА № 200900222/17.08.2009 г. и е приел, че определените със същия вземания не са изискуеми за периода на спиране изпълнението на РА и същите не подлежат на прихващане по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК с подлежащи на възстановяване суми, установени с АПВ. Неоснователни са поддържаните доводи в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 142, ал. 2 АПК. След като с изричен акт е спряно изпълнението на РА, този настъпил след издаване на акта факт е ново обстоятелство, което следва да се съобрази в хода на висящност на производството по оспорване на АПВ, поради това, че със спиране изпълнението на РА няма изискуеми публични вземания, с което да се извърши прихващане, тъй като прихващането е способ на изпълнение, а изпълнението може да бъде насочено само спрямо изискуеми публични вземания. Като е стигнал до същите изводи и е отменил оспорения АПВ първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,