Решение № 1118 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2011 г.

Решение № 1118 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Живков Жеков против решение № 6 от 18.01.2011 г. по адм. дело № 913/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата му против заповед рег. № 376 от 12.10.2010 г. на старши полицай в Районно управление "Полиция" (РУП) - Свищов, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са осъществени посочените в закона основания за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Велико Търново е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР полицейски орган и при спазване установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Аргументирано е и заключението, че заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че 12.10.2010 г. в 04.53 часа от дежурния оператор по СОД е подаден сигнал за неправомерно проникване в търговски обект, получен по стационарната радиостанция. При пристигане на обекта полицаите забелязват лица от мъжки пол, между които и жалбоподателя, които се качват в лек автомобил и се отправят към изхода на града. След преследване с използване на звуков сигнал колата е спряна за проверка. За изясняване на случая жалбоподателят е отведен в РУП - Свищов и със заповедта, предмет на оспорване, е задържан за 24 часа. При тези данни правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - установените факти дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което правото на органа да приложи принудителната мярка на това основание е упражнено в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд кореспондира със събраните по делото доказателства. Данните за образувано досъдебно производство, представените рапорт и справка за задържани лица мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като съществува вероятност жалбоподателят да има участие в извършено на посочената дата престъпление. Тези доказателства обосновават и заключението, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,