Решение № 8946 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез гл.юрк. Р. Михайлова срещу Решение 147/13.12.2023 г. постановено по адм.д. 51/2022 г. по описа на Административен съд-Ловеч, с което е отменена Заповед 8121К-11075/19.10.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която старши инспектор Д. М. Б. - началник на група Противодействие на криминалната престъпност в сектор Криминална полиция на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР Ловеч е временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност началник на група Криминална полиция към Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР - Ловеч, със специфично наименование старши инспектор . Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че противно на приетото от съда, в заповедта ясно е посочено правното основание за временното преназначаване на служителя Б., като е била налице служебна необходимост по смисъла на §. 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Д. М. Б. срещу оспорената заповед. Ответникът по касация Д. М. Б. от гр.Троян, чрез адв. И. Досева, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. В. Кривошиева, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото доказателства и списък с разноски по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед 8121К-11075/19.10.2021г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, пр. второ, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и докладна записка рег. 295р-14222/01.10.2021 г. по описа на ОДМВР - Ловеч, с която старши инспектор Д. М. Б. - началник на група Противодействие на криминалната престъпност в сектор Криминална полиция на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР Ловеч е временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност началник на група Криминална полиция към Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР - Ловеч, със специфично наименование старши инспектор . В заповедта, връчена на адресата й на 17.01.2022 г., като мотиви са посочени: овакантяване на длъжността Началник на група Криминална полиция на РУ-Ябланица при ОДМВР-Ловеч и възникналата служебна необходимост от временно преназначаване на подходящ служител, който да работи за изпълнение на целите по линия на Оперативно-издирвателната дейност в Районното управление, както и за успешно изпълнение на поставените пред ОДМВР - Ловеч задачи за осигуряване на условия за провеждане на честни избори на 14.11.2021 г. за президент на Република България и за народни представители. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и не следва да се преповтаря от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, но при неспазване на изискването за мотивиране на акта по същество в нея не се съдържат фактически основания за издаването й /както в заповедта, така и в предхождащата я докладна заповед с рег. 295р-14222/01.10.2021 г. не се съдържат конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на територията на РУ-Ябланица/. Счел е, че административният орган е допуснал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като в нарушение на чл.13, ал.1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, Б. не е бил запознат срещу подпис с предложението за временно преназначаване, обективирано в докладна заповед с рег. 295р-14222/01.10.2021 г. на Директора на ОДМВР-Ловеч до Министъра на вътрешните работи, както и че е допуснато нарушение на чл.35 от АПК, като органът не е събрал доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост от преназначаването на служителя. Обосновал е, че не е изпълнена хипотезата на визираната в заповедта разпоредба на чл.165, ал.2, предл. второ от ЗМВР, а именно наличието на служебна необходимост по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗМВР, както и че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, при превратно упражняване на властнически правомощия. При наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т.5 от АПК съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни. Правилни са изводите на съда, че бланкетното посочване в заповедта на възникнала служебна необходимост, при липсата на вписани конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на територията на РУ-Ябланица, не покрива изискването на мотивираност на административния акт. Направеният в докладната записка анализ на криминогенната обстановка на територията на РУ-Ябланица, по същността си представлява своеобразна прогноза за състоянието на престъпността в района, но не сочи наличието на извънредни промени в същата. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които се явяват самостоятелно основание за отмяна на акта.. ЗМВР и Наредбата не правят разграничение в процедурата по временно преназначаване на държавен служител, в зависимост от това, коя от хипотезите на временно преназначаване по чл.165, ал.2 от ЗМВР се прилага. В случаите, когато това е без съгласието на служителя, невръчването на мотивираното предложение, в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г., каквото безспорно се установява в случая, и лишаването на служителя от възможност да изрази становището си, предпоставя лишаването му от право да вземе участие в административното производство по издаване на заповедта, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Констатира се и неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл. 35 от АПК, да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. От събраните по делото доказателства не се установява и наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗВМВР, с което административния орган е допуснал нарушение на приложимия материален закон. Изложените в докладната записка: анализ на криминогенната обстановка и влошаваща се социално-икономическа обстановка в района , не могат да се окачествят като настъпили извънредни промени и да се приемат като предпоставки, обуславящи наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Същото се отнася и до посочените в заповедта предстоящи на 14.11.2021 г. избори за президент на Република България и за народни представители. Освен че към момента на връчване на заповедта същите вече са проведени, провеждането на избори само по себе си не е събитие от извънреден характер. Непосочването на конкретни, извънредни промени в оперативната обстановка и обществения ред на територията на РУ Ябланица във връзка с тях, не обосновава служебната необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Такива не се доказват от органа издател на акта. Посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства са бланкетни и немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. във връзка с § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР - "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите". В заключение следва да се посочи, че изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл.165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР за преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон и трайно установената съдебна практика по неговото приложение. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, за необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е мотивирано. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал 2, изр. първо , предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение