Решение № 132 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6432/2007 г.

Решение № 132 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6432/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). З. Б. П. от гр. В. чрез своя процесуален представител адвокат Е е обжалвала решението на Видинския окръжен съд от 19.10.2007 г. по гр.д. № 368/2007 г. с което е оставено в сила решението на Видинския районен съд от 11.05.2007 г. по гр.д. № 1187/2006 г. С това решение районният съд допуснал делба на придобития по време на брака, сключен между Ф. Ф. Т. и З. Б. П., апартамент № 33 находящ се в гр. В., ж.к. "Г" бл. 12 вх. "Б", при части на съделителите както следва: 4 600/12 160 ид.части за Ф. Ф. Т. и 7 560/12 600 ид.части за З. Б. П. В касационната жалба се поддържа, че решението на Видинския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация са въззивното решение, прие следнотоI: По делото е било изяснено, че страните имали сключен брак от 19.11.1972 г., който бил прекратен с влязло в законна сила решение по бр. д. № 1686/2005 г. на Видинския районен съд на 6.03.2006 г. В този период, видно от нотариалния акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 19.12.1985 г. на името на съпругата З бил придобит апартаментът със застроена площ от 58.40 кв. м. за цена общо 12 600 лева при 2 960 лева стойността на отчуждено дворно място, собственост на З. Б. За остатъка от покриване стойността на жилището, от ДСК-Жилищно кредитиране пак на името на З. Б. Т. и пак в качеството й на отчужден собственик на недвижим имот, бил отпуснат кредит в размер на 9 200 лева, който бил погасяван от нея с месечни вноски от СХК гр. В. изтегляне. Спорен въпрос по делото е бил въпросът за фактическата раздяла на двамата бивши съпрузи, което е рефлектирало и върху оборимата презумпция по чл. 19 СК за съвместен принос в придобиването на апартаментът, предмет на иска за делба и съответно-върху правата на собственост. Ищецът по делото-бившият съпруг Ф. Ф. Т. е твърдял, че апартаментът представлявал недвижим имот, придобит по време на брака с усилията и приноса и на двамата бивши съпрузи и за това искал делба след като бракът вече е прекратен при равни части на съделителите. Ответницата-бивша съпруга е застъпила становището, че апартаментът след като е бил даден като обезщетение за отчужден на баща й недвижим имот и че след като страните са имали дълга фактическа раздяла по време на която само тя е погасявала анюитетните вноски по заема с ДСК, жилището било изключителна нейна собственост и не следвало да се допуска делба. Видинският окръжен съд обосновано и без да допуска нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон е приел, че презумпцията за съвместен принос в придобиването на жилището, не е била опровергана. По делото са били разпитани две групи свидетели-едните, посочени от ищеца- Л. А. И. и К. П. С. и другите-посочени от ответницата. Към тази група е синът на страните П, който живеел с майка си и съседка на З. Б. М. М. Ищецът по реда на чл. 114 ГПК е отговорил на зададени от ответната страна въпроси и посочил че фактическата раздяла между него и З. Б. била от 1999 г. Първите двама свидетели установили, че Ф. Ф. бил единствен син и че неговите родители били по-заможни хора от родителите на съпругата му. Те гледали телета и прасета и ги предавали. Свидетелите знаели за предадени 4 000 лева от тях-от родителите на Ф. Ф. на семейството на сина им при влизането в новия апартамент. Те установили, че първоначално семейството живеело на село, но че по-късно З. Б. с децата заминала за града. Съпругът й останал в селото, защото там работел и защото от там той и родителите му помагали с пари и с продукти на семейството в гр. В. През това време съпругата работела и изплащала заема от ДСК. Решаващият съд правилно не е дал вяра на свидетелските показания на сина П. Т., който живеел с майка си, бил малък-около 10-12 години когато бил закупен апартамента и не бил обективен в обясненията си. Втората свидетелка като съседка по местоживеене е повтаряла това което е чула и видяла, но то не е било достатъчно за да се обоснове извод, че въпросното жилище е било придобито изключително със средства само на жената. Съдът е приспаднал сумата имаща извънсемеен произход-2 960 лева и правилно е определил частите на двамата съделители съобразно участието им в придобиването-12 160-2 960= 9200; 9200: 2 = 4600. Или за съпругата 4 плюс 2 960, общо 7 560 ид.части и за бившия съпруг-4 600 ид.части от общата сума 12 160 лева. Решението на Видинския окръжен съд е обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и като правилно постановен съдебен акт, следва да остане в сила. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд