Решение № 3935 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 205/2016 г.

Решение № 3935 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 205/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Емайл 2002" ООД подадена чрез пълномощника адв. В. С. Л. против решение № 5852/05.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1416/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 011402420/18.07.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 2067/21.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП. Касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за две съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Дечева, в становище по съществото на спора оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Емайл 2002" ООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 011402420/18.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. в частта, потвърдена с Решение № 2067/21.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 940.40 лв. по фактури, издадени от "Б. К. 07" ЕООД, за данъчен период м. 10 и м. 11.2010 г. и "Канзас - 2" ЕООД, за данъчен период м. 12.2009 г. и м. 04.2010 г. Съдът е приел, че органът по приходите е извършил ревизията съобразно процедурата, предвидена в ДОПК, като се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред. Приел е, че в хода на ревизията не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. По съществото на спора административният съд е приел, че правилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. К. 07" ООД с предмет "иглолистни трупи" и фактури, издадени от "Канзас - 2" ЕООД с предмет "дъски, превоз С. - Б. и цимент 50 кг. " Според съда не са налице доказателства за реално извършване на доставките по процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, представените в съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за липса на реални доставки по процесните фактури, при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е неправомерно начислен, а оттам че е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Вещото лице по ангажираната от жалбоподателя ССЕ е работило с предоставени от РЛ счетоводни документи, като не е направило проверка на воденото от доставчиците счетоводство. При извършената насрещна проверка на доставчика "Б. К. 07" ЕООД, в отговор на връченото искане са представени: обяснителна записка, протокол за претърсване и изземване от 11.06.2013 г., хронологичен регистър на проверяваните фактури, хронологичен регистър на извършените плащания, съгласно който разплащането по процесните фактури е извършено по банков път и хронологичен регистър по извършен превоз. Насрещна проверка е извършена и на доставчика "Канзас - 2" ЕООД, при която са предоставени копия на: обяснение от управителя относно извършените сделки; процесните фактури; фактури за покупки, фискални бонове, свидетелство за регистрация на ЕКАФП, дневници за продажби и СД за периода, инвентарна книга, оборотна ведомост, главна книга и ведомост за заплати за проверявания период. В хода на ревизията доставчиците не са представили договори, поръчки и транспортни документи, като от "Б. К. 07" ЕООД не са представени и фактури. Органът по приходите е приел, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките между страните по фактурите, поради което тези фактури не документират реални доставки на стоки. Първоинстанционният съд правилно се е мотивирал, че за да се докаже доставка на стоки са нужни документи, които удостоверяват прехвърляне правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да са налице извършени облагаеми доставки. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 777.00 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение