Решение № 1782 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2016 г.
ВАСV отделение13.02.2017 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4190 от 16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 4455/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с адрес гр. С., бул. "Х. Б." .№... да заплати на Н. Г. Х. с адрес гр. С., ж. к. "С.", бл. ..., вх. "...", ап. ... разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1782 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2016 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4190 от 16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 4455/2015 г. Административен съд - С.-град, е отменил по жалбата на Н. Г. Х., като незаконосъобразна заповед № 113 от 22.04.2015 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, и е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на жалбоподателя 200 лева, представляващи разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. П., в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. В същата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на съдебния акт, и вместо него да бъде постановено друг, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. Г. Х. лично и чрез своя процесуален представител адв. Я. Я., с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 113 от 22.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), приет с ПМС № 90/16.04.2015 г., обнародвано в ДВ, бр. 29 от 21.04.2015 г., в сила от 21.04.2015 г. и длъжностно разписание утвърдено със заповед № РД - 233/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено служебното правоотношение с Н. Г. Х., назначен като държавен служител на длъжност "главен инспектор" в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, главна дирекция "Рибарство и контрол", отдел "Рибарство и контрол" - С., на една от петте щатни бройки, предвидени за длъжността, съгласно предходно длъжностно разписание в сила от 03.04.2015 г. Административен съд - С.-град е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, събраните по делото доказателства и изслушаната съдебно - икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. Изложени са мотиви, че утвърдената промяна касаела закриване на дирекции и отдели и съответно разкриване на нови структурни единици, както и съкращаване на щатни бройки. Закрити са съществуващите в Главна дирекция "Рибарство и контрол" 27 регионални отдела "Рибарство и контрол" и отдел "Център за наблюдение на риболовни кораби" и на тяхно място са разкрити четири регионални отдела, предвидени в чл. 14, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАРА. При сравнение на длъжностните разписания от 03.04.2015 г. и от 21.04.2015 г. се установява, че новосъздаденият отдел "Рибарство и култура - З. Б.", в който били включени районите на предишните регионални отдели със същото наименование за градовете Б., В., В., К., М., П. и С., е с 31 щатни бройки, като преди изменението общият брой на щатните длъжности в посочените 7 регионални отдела е бил 36 щатни бройки. Съгласно новото длъжностно разписание обаче, щатните бройки за длъжността "главен инспектор" в новосформирания отдел "Рибарство и култура - З. Б." са шест, което е мотивирало Административен съд - С.-град да приеме, че в случая не е налице намаляване на предвидените за длъжността бройки, за да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а напротив - щатна бройка за длъжността е увеличена с една бройка. По съображения в този смисъл е приел, че при липса на една от двете кумулативни предпоставки - длъжността продължава да фигурира, като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на изпълнителната агенция, не е необходимо да се изследва наличието на втората предпоставка, тъй като не са налице елементите на фактическото състояние - "съкращаване на длъжността" и е отменил процесната заповед. Така постановеното решение е правилно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. На база анализ на щата на отделните отдели в рамките на дирекция "Рибарство и контрол" се навеждат доводи, че съдът неправилно е приел, че не е налице структурна промяна с реалното намаляване на главните инспектори, тъй като въпреки увеличението им, като щатна бройка, в сила от 21.04.2015 г., е налице коренно различна система от функции, задължения и отговорности по новоутвърдената длъжностна характеристика, с много по-големи отговорности и задължения, тъй като същите се простират на територията на всички закрити отдели "Рибарство и контрол", включени в териториалния обхват на новосформирания отдел "Рибарство и контрол - З. Б.", като за изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури нямало задължение за извършване на подбор. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор по фактите и същите са правилно възприети от първоинстанционния съд. Спорният въпрос правилно е определен в насока дали действително е налице съкращение на длъжността. На база събраните по делото доказателства първоинстнационният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос. У. промяна с длъжностното разписание от 21.04.2015 г., изразяваща се в закриването на регионалните отдели "Рибарство и контрол" - 27 на брой, и отдел "Център за наблюдение на риболовни кораби" и разкриването на нови четири отдела, в които са разпределени на териториален признак закритите регионални отдели в същата дирекция "Рибарство и контрол", като за отдел "Рибарство и контрол - З. Б." (обединени са 7 от закритите регионални отдели) е увеличена бройката на длъжността "главен инспектор" в същата дирекция, не води до намаляване на числеността на лицата, заемащи конкретно длъжността "главен инспектор" и затова реално намаляване, като основание за съкращаване, не е установено. В случая се касае за длъжност в една и съща административна структура - главната дирекция, а не в един или друг от нейните отдели, още повече, че новосформирания отдел "Рибарство и контрол - З. Б." включва в обхвата си закритите отдели "Рибарство и контрол" по отношение на регионите - Б., В., В., К., М., П. и С.. Устройственият правилник на Изпълнителна агенция е актът, който определя функции, цели и задачи между отделите, за да има основание да се счита, че се касае за различни длъжности като съдържание. По делото е представен Устройственият правилник на ИАРА, като в чл. 15 от него е регламентиран обхвата на дейност на четирите новосформирания отдела, като не е предвидено разграничени на функциите им, освен по териториален признак. Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. Нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Затова, когато се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (т. е. като нормативно определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Двете обстоятелства трябва да бъдат установен кумулативно. Следователно не може да бъде прието, че е налице съкращаване на процесната длъжност, още повече, когато тя като наименование продължава да съществува и в новото щатно разписание, с увеличение с още една щатна бройка, и когато не са налице данни за внесена промяна в характеризиращите я функции, задачи и задължения, утвърдени с досегашната й длъжностна характеристика. Във връзка с горното, по делото пред първоинстанционния съд, е била назначена съдебно - икономическа експертиза, на която са били поставени конкретни задачи, като съществения въпрос, който е разгледал вещото лице е бил дали в отдела или в други структурни звена на агенцията има длъжности, с идентични задължения и функции и изискване за заемане на длъжността с тези, предвидени за длъжността, заемана от оспорващия преди издаване на процесната заповед. Вещото лице е дало заключение за пълно съвпадение на функциите и задълженията залегнали в длъжностната характеристика на жалбоподателя и в длъжностната характеристика на "главен инспектор РК" в отдел "Рибарство и контрол - З. Б." в Главна дирекция "Рибарство и контрол". Въпреки че съдът не е обсъждал втората предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, настоящият състав предвид представеното заключение и приложеното по него приложение 4 намира, че основните функции, права и задължения на служителите, заемащи длъжността "главен инспектор РК" в дирекцията са запазени съгласно новото длъжностно разписание, утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури. Вещото лице е направил преценка дали при еднаквото наименование и увеличаването на щатните бройки, длъжността "главен инспектор" е с различно съдържание като система от функции, задължения и изисквания в закрития и съответно в новооткрития отдел, като е сравнил представените от касатора длъжностни характеристики и е приел, че различията са несъществени. По настоящия казус, не само че не са налице промяна на функциите, задачите и задълженията на длъжността "главен инспектор", но тази длъжност продължава да съществува като позиция и в щатното разписание от 21.04.2015 г. (утвърдено след заповедта за т. нар. структурни промени), и в поименното разписание за длъжностите в Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури. Към изложеното като се прибави и обстоятелството, че в общата численост на изпълнителната агенция и в частност на отдел "Рибарство и контрол" са намалени, а длъжността "главен инспектор" е увеличена от 5 бр. на 6 бр., следва единствения извод, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол - З. Б." не е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника по касация за присъждане на разноски, направени пред настоящата съдебна инстанция, настоящият състав намира, че тя следва да бъде уважена в размер на заплатената сума за адвокатска защита и съдействие - 400 лева, платима от Изпълнителна агенция ИАРА. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,