Решение № 9981 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2011 г.

Решение № 9981 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Нелко Минев Ботев /Бонев/ срещу решение № 9 от 14.03.2011 г. по адм. д. № 134/2010 г. на Административен съд - Разград, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областна дирекция на МВР - Разград, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Областна дирекция на МВР - Монтана, представлявана директора Валери Райков Димитров, в писмена защита оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Нелко Минев Бонев срещу ОД на МВР - Монтана за заплащане на сумата 173.70 лева обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлен и иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Нелко Минев Бонев срещу ОД на МВР - Монтана и ОД на МВР - Разград за солидарно заплащане на сумата 10000.00 лева за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2006 г. до окончателното изплащане на сумата и ищецът е осъден да заплати на ОД на МВР - Разград сумата 650 лева юрисконсултско възнаграждение. Спорът е решен при наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. На първо место ищецът твърди, че е претърпял вреди от постановление за принудително довеждане на свидетел от 31.05.2005 г., издадено от дознател по досъдебно производство - дознание № 118/2004 г. на РПУ на МВР гр. Берковица, отменено с постановление на Районна прокуратура гр. Берковица от 23.05.2007 г.. Това постановление за принудително доеждане е мярка за процесуална принуда съгласно чл. 157, ал. 2 от НПК (отм.) и не е от актовете, визирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разследването по дознанието в това число и налагането на мерки за процесуална принуда не е управленска, властническа дейност, насочена към възникване на административно провоотошение. Същото не е незаконосъобразен акт или действие при или по повод изпълнение на административна дейност и не може да послужи за основание за реализиране на отговорност по посочения ред. На второ место ищецът твърди, че е претърпял вреди от заповед за конвоиране с № 1211 от 23.05.2006 г. на началник сектор "ОП" при ОДП Разград. Тази заповед също не може да е фактическо основание за присъждане на исканото обезщетение, тъй като не е отменена като незаконосъобразна по предвидения в ЗАП или АПК ред, нито е поискано прогласяването й за нищожна в настоящето производство. Що се отнася до претърпяните вреди от обявяването за общодържавно издирване, претенцията срещу посочените ответници не може да бъде уважена, тъй като това е станало с акт, издаден от длъжностно лице на тогавашната Национална служба "Полиция", която е юридическо лице с правоприемник Министерството на вътрешните работи, а то е различно от юридическите лица на областните дирекции на МВР. По делото обосновано и законосъобразно е прието, че при изпълнение на постановлението за принудително довеждане, органите на МВР освен, че не са допуснали нарушение на посочените нормативни актове и заповеди, са действували при условията на обвързана компетентност по нареждане на орган по разследването и затова не могат да носят отговорност за евентуално причинени вреди. По изложените съображения, правилно е установено, че с оглед доказателствената тежест, ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице от състава на ответниците, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност. Първата от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице и затова, с валидно, допустимо и правилно решение, исковете са отхвърлени изцяло. При този изход на делото, претенцията на ответника ОД на МВР - Разград за присъждане на разноски за тази инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение