Решение № 13965 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2017 г.

Решение № 13965 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Лион инвест груп" АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район Възраждане, ж. к. Зона-Б-5-3, бл. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез изп. директор А. М., против решение № 731/04.05.2017 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 1415/2014 г., с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение № 200/03.02.2016 г. по същото дело. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 175, ал. 2 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Оспореното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 175 АПК, образувано по искане на директора на Дирекция "ОДОП" - П. ЦУ на НАП за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 200/03.02.2016 г. по адм. д. № 1415/2014 г. Съдът е намерил искането за основателно и е допуснал поправките, както следва: 1. На стр. 1, ред 18, както и в диспозитива на стр. 12, ред 5 вместо ".. № ....." да се чете ".. № ......"; 2. На стр. 1, ред 24, както и в диспозитива на стр. 12, ред 5 вместо "975.33 лв. " да се чете "1021.26 лв. ". Приел е, че са допуснати фактически грешки при изписването на номера на РА, както и че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда досежно размера на лихвите и нейното външно изразяване. При извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 вр. чл. 175, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция преценява решението на Пловдивския административен съд за поправка на очевидни фактически грешки като валидно и допустимо, но частично неправилно. Налице е писмена грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК при изписването на номера на РА, която подлежи на поправяне по реда, регламентиран в чл. 175 АПК. Не е налице обаче несъответствие между формираната истинска воля на съда досежно размера на лихвите и нейното външно изразяване, поради следното: С .. № ....../14.02.2014 г. на "Лион инвест груп" АД са установени задължения в общ размер 58 497.53 лв. /главница и лихви/ и с жалбата си по административен ред дружеството е оспорило РА изцяло. С решението си № 419/29.04.2014 г. директорът на Дирекция "ОДОП" е потвърдил РА в частта му, в която е отказан данъчен кредит в размер на 11 520 лв. и лихви в размер на 1 021.26 лв. Видно от мотивите на същото решение данъчният кредит в посочения размер е отказан по фактура № 280/29.03.2013 г., издадена от "Месивко" ЕООД. В резултат на отказаното право на данъчен кредит с РА за данъчния период е определено задължение за ДДС в размер на 11 520 лв. и лихви в размер на 975.33 лв. РА е потвърден освен в тази част и в частта му, в която за д. п. м. януари 2013 г. е начислена лихва в размер на 2.93 лв. и за д. п. м. май 2013 г. е начислена лихва в размер на 43.00 лв. във връзка с установеното внасяне на декларирания ДДС със забава. С жалбата си до административния съд дружеството изрично заявява: "На основание чл. 156 ДОПК подавам в срок настоящата жалба и моля да отмените като незаконосъобразен и необоснован .. № ....../14.02.2014 г. в частта му, в която е потвърден с решението си № 419/29.04.2014 г. директорът на Дирекция "ОДОП" - П., а именно: определеното с него данъчно задължение в размер на 11 520 лв., съставляващо непризнат данъчен кредит, и прилежащата лихва по фактура, издадена от "Месивко" ЕООД". С оглед така направеното оспорване в решението си с № 200/03.02.2016 г. съдът правилно е посочил, че се обжалва РА в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 11 520 лв. и прилежащите лихви в размер на 975.33 лв. Съответстващ на това, както и на изложените в решението мотиви, е диспозитивът на същото, с който е отхвърлена жалбата на "Лион инвест груп" АД против посочената част от РА. Не е налице противоречие между мотивите на решението и неговия диспозитив в частта му относно размера на лихвите, още повече, че мотиви относно лихвите за внасяне на декларирания ДДС със забава в решението липсват. Основателен в тази връзка е доводът на кастора, че не е обжалвал по съдебен ред РА в частта му относно лихвите за забавено внасяне на декларирания ДДС и в тази част същият е влязъл в сила. Основателен е и доводът му за допуснато от съда процесуално нарушение на чл. 247, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, но то не налага отмяна на решението на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изложеното решението на АС-П. следва да се отмени в частта му, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в размера на лихвата и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли искането. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв., но не в претендирания размер от 325 лв., тъй като упълномощеният адвокат от дружеството С. М. не е изготвила касационната жалба, видно от същата и не е представлявала същото в проведеното открито съдебно заседание. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение