Решение № 11917 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3896/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Благоевград срещу решение 475 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело 957/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане на лице, ведно със законната лихва върху тази сума. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му в тази част, както и в частта за присъдените по делото разноски, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли изцяло предявения срещу нея иск, алтернативно се намали размера на присъденото обезщетение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. С. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Велчева в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за представляващия го адвокат. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по предявения по реда на чл. 203, ал. 1 АПК от А. С. Т., против ОД на МВР Благоевград, иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) както и за законната лихва върху претендираната сума от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на акта до окончателното й изплащане. Вредите основава на отменен административен акт, заповед за задържане на лице, издадена на основание 72, ал. 1, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) от полицейски орган при 01 РУ - Благоевград. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, ведно с претендираната законна лихва върху нея. В останалата му част до претендирания размер искът е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението в частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която то е постановено. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца има негативно отражение върху психическото му състояние. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие вреди са доказани от събраните по делото доказателства. При съобразяване с установените обективно съществуващи обстоятелства на негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт, за конкретен период от време, при правилното приложение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определен и размера на обезщетението. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в частта му относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. В случая начина на извършване на увреждането, неговият характер и времетраене обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съобразен е периода на действие на отменения акт, отражението му, с оглед неговия характер, върху състоянието на жалбоподателя. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай факти основават обезщетение във възприетия размер. В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ административният съд е присъдил и дължимите се разноски по делото. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция в полза на представляващия ответника по касационната жалба адвокат, основано на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 08.05.2025 г., съгласно който осъществената от адвокат Велчева правна помощ по делото е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. второ ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Тази разпоредба установява право на адвоката да получи възнаграждение, но дали това право ще бъде упражнено зависи изцяло и единствено от неговата воля. За съда е налице задължение, при предявено право, да определи размера на задължението и да го присъди. Искане от осъществилия правната помощ адвокат да му се заплати възнаграждение при приложението на тази разпоредба не е направено, а представляваният по делото не е легитимиран да упражни това чуждо право. Изрично същото е посочено и в представения по делото договор, където в чл. 4 е посочено, че адвоката има право по всяко образувано дело да претендира възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение