Решение № 2586 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Шах, участвал в първоинстанционното производство под името Т. Сармад лично и като представител на малолетното си дете С. Самеер, граждани на Пакистан, против Решение 4376 от 03.07.2023г., постановено по адм. д. 1055/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против Решение 18715 от 16.12.2022г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторите, чрез процесуалния си представител, твърдят, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъкват, че не е съобразена подробната и достоверна бежанска история и не са обсъдени всички доводи в жалбата. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна Заместник председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 15.09.2021г. чужденецът, представил се като Т. Сармад, роден на [дата]., по народност пакистанец, вероизповедание мюсюлманин сунит, поискал предоставяне на международна закрила от Република България за себе си и за малолетното си дете С. Самеер. С чужденеца е проведено интервю на 11.11.2021г. с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, заместник председателят на ДАБ постановил оспореното пред АССГ решение, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът е счел решението за постановено от компетентен орган, при спазване на съдопроизводствените правила и установената форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Т. Сармад не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е обърнал внимание на обстоятелствата, че лицето е напуснало Пакистан през 2016г. със самолет за Дубай, където е пребивавал с туристическа виза и виза за дълготрайно пребиваване, имал е бизнес. В България той е и семейството му са пристигнали легално с виза през 2018г., като чужденецът периодично се е завръщал в Дубай, пътувал е и до Пакистан и до Швейцария. Закрила е потърсена едва три години след пристигането в България. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ - липсват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Пакистан е формиран извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради и което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Пакистан е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Те се споделят изцяло от касационната инстанция. Освен това, бежанската история, макар и подробно описана, не може да бъде възприета като достоверна. В продължение на три години чужденецът се е представял в България с международен паспорт на името на Т. Сармад, с друга дата на раждане от твърдяната за действителна; под тази самоличност е кандидатствал за закрила и е участвал в административното и в съдебното производство. В хода на административното производство, три години след пристигането си в България лицето се представя под името С. Шах и дава обяснения, че международният му паспорт, с който е пътувал до Дубай и въз основа на който са му издавани визи, е издаден с фалшиво име и че в него е посочена друга дата за раждане. Бежанската история е центрирана около твърдението, че Сармад е син на преследван от официалните власти лидер на забранена още през 2013г. политическа партия, която се бори за независимостта на Синдх. В бежанската история се изтъкват факти, които са общодостъпни като информация за Пакистан в интернет, като голяма част от доказателствата по делото са именно разпечатка от различни интернет сайтове. Това, което прави впечатление при описване на семейната история е, че чужденецът не съобщава основен факт, а именно, че и двамата братя на лицето С. Шах, за което чужденецът твърди, че му е баща, са убити от властите пред седем години, съгласно представената в съдебното производство справка от 24.04.2023г. Толкова ключов момент, който би могъл да обоснове бежанската история, би следвало да е известен на жалбоподателя. Освен това недоумение буди обстоятелството, че макар твърдяният баща да е лидер на забранена партия още към 2013г., закрила е потърсена не при пристигането в България, а едва три години по-късно. При положение, че самият жалбоподател си е служил години наред с документ за самоличност, за който твърди че е фалшив, но без проблеми се е снабдил с него в Пакистан, съдът не може да бъде убеден в достоворността на представените документи, изхождащи от различни институции в Пакистан. Неясно е защо представеното удостоверение за раждане на името на С. Шах е издадено 12 години след твърдяното му раждане. Детето на Т. Сармад фигурира с поне три различни имена в различните представени за него документи. Всичко това убеждава съда, че бежанската история е съставена за целите на процеса на база на общодостъпна за кандидата за закрила информация, която обаче не касае истинската му самоличност. Поради това не се установява необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е осъждан, но е задържан, спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Преследване не е осъществено и по отношение на малолетното му дете. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като жалбоподателите не са били принудени да напуснат или да останат извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. Напротив, касаторът е напуснал Пакистан в посока Дубай с цел бизнес и е пристигнал в България с туристическа виза именно от Дубай, като е потърсил международна закрила едва в момента, в който е изчерпал останалите възможности за легално оставане в страната. При положение, че бежанската история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Актуалната международна информация сочи, че в Пакистан не е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. Актуалната обстановка в Пакистан на този етап не разкрива наличието на ситуация, в която при евентуално връщане на чужденците те биха била подложени на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание по смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека или на смъртно наказание. Освен това не се сочат пречки лицата да се завърнат в Дубай, от където са пристигнали в България. Противно на посочените в жалбата твърдения, в административното и в съдебното производство са взети мерки за защита правата на малолетното дете С. Самеер. Конституирана е съответната дирекция Социално подпомагане, която е представила социален доклад в хода на административното производство, а в хода на съдебното чужденецът и детето неколкократно не са били открити на посочения от тях адрес. Поради това позоваването им на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството е неоснователно. Първоинстанционният съд е формирал правилен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения, и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение