Решение № 460 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие- Велико Търново, чрез процесуален представител, срещу решение 393 от 30.12.2022г., постановено по адм. дело 545/2022г. на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на Д. Дичков е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020г, изх.01-043-6500/75/ от 08.06.2022г. на директора на ОД на ДФЗ-Велико Търново и административната преписка е върната на компетентния АО за ново произнасяне по заявлението за плащане в едномесечен срок от получаване на решението при спазване на дадените в мотивите му указания. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - Д. Дичков, чрез процесуален представител адв. О. Нечев в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага и в писмени бележки. Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила - актът не съдържа конкретни мотиви за постановения отказ. Посочени са няколко различни хипотези за неизпълнени условия за хуманно отношение към животните като не става ясно коя е приложимата, не е посочено и правното основание за отказване на претендираната помощ, нито правното основание на твърдяното нарушение от земеделския производител, нито правното основание за отказване на подпомагането в пълен размер. АС -Велико Търново е счел, че позоваването от АО единствено на Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 11.17- Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета с цитиране на текста на тези изисквания, без да посочи кои точно изисквания за хуманно отношение към животните не са спазени, не може да се приеме, че е налице посочване на правното основание за отказ от финансиране по процесната дейност, и от съдържанието на УП не може да се изведе действителната воля на АО относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за финансиране. АС-Велико Търново е достигнал до извод, че АО е допуснал пропуск, представляващ и нарушение на материалния закон, изразен в неяснота ( липса на мотиви) как е определен размерът на отказа за предоставяне на помощ по мярката, след като липсват ясно определени нормативни правила за намаляване на претендираната помощ при частично неизпълнение условията за подпомагане, и несъобразяване с всички факти и обстоятелства-вид и количество на отглежданите животни, вид и интензитет на поетите ангажименти по мярката, вид на нарушението. В този случай според съда отказа се явява непропорционален, в нарушение целта на закона. Решението е правилно. С процесното уведомително писмо, в резултат на извършени административни проверки и/или проверки на място по подадено Заявление за подпомагане с идентификационен 04/14/1/0102976 по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020г., земеделския производител/ЗП/ е получил отказ от финансово подпомагане (определен размер на финансово подпомагане от 0.00лв.), поради неспазени минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни - неспазено законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 11.17- "Изискване собствениците или управителите на животновъдния обект/ да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва - достатъчно количество желязо за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4.5 mmol; -на всяко теле на възраст над две седмици се осигурява минимално количество сух фураж, съдържащ смилаеми влакнини, като количеството на влакнините се повишава от 50 до 250g дневно за телета на възраст от 8 до 20 седмици; на телетата не се слагат намордници. Посочено е в АА , че горното е в разрез с изискванията на Наредба 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба 4 от 08.08.2018г. Така описаното съдържание на уведомителното писмо не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не съдържа конкретни фактически и правни основания за постановения отказ. Според чл. 23, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция) ДФЗ - Разплащателна агенция, извършва административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите. Процедурата по одобрение на кандидатите за подпомагане приключва с изпращане от ДФЗ на земеделските стопани на уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" в срок до три месеца от крайната дата на съответния период на прием - чл. 24, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция). От доказателствата по делото е видно, че на ЗП е извършена проверка на място, резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на място ПРСР М 14 - Хуманно отношение към животните -2021", изготвен от експерти РТИ Велико Търново, както и доклад за проверка на място "Кръстосано спазване ДТИ частични - 2021", изготвен от РТИ - Велико Търново. На стр.20 от доклада е отбелязано неспазено изискване на ЗИУ 11.17, и тежест на неспазване- средна. В приложената към доклада контролна карта ЗИУ 11 към заявка 452580, УРН 201923 в раздел ЗИУ 11.17 е посочено, че не е спазено изискването на телетата да се осигури достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4,5 mmol . При тези данни правилно съдът е възприел за приложима Наредба 4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от пр /Наредбата, Наредба 4/, въпреки техническата грешка при изписване годината на приемане на този подзаконов НА в процесното УП. В случая обаче въпреки наличните данни в ИСАК за неспазено изискване по ЗИУ 11.17, установено към датата на извършената проверка на място - неосигуряване хранене на телетата, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва:- достатъчно количество желязо за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4.5 mmol, АО незаконосъобразно е отказал финансова помощ на основание чл.28, ал.1, т.4 вр. чл.12, ал.3 от Наредбата, без в акта да се съдържат мотиви относно упражненото правомощие за отказ от финансово подпомагане във вр. с приложимата материалноправна уредба. Според чл.12, ал.3 от Наредбата кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. Съгласно чл.28, ал.1, т.4 от Наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Алтернативната възможност предоставена на АО за отказ от финансова помощ трябва да е съобразена с установените в административното производство факти и със съответна правна норма, която е основание за направения от АО избор. Като минимално изискване за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета в чл.3, ал.1, т.4, б. а от Наредба14 от 03.02.2022г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета е въведено задължение собствениците и ползвателите на животновъдни обекти да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиология и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва достатъчно количество желязо за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4.5 mmol. Изискването е възпроизведено в Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България като част от ЗИУ, групирано в област хуманно отношение към животните- ЗИУ (11.17). За прилагането на ЗИУ 11 в тази област при установено нарушение на някое изискване в методиката е посочено, че се налага редукция в съответствие с чл.38 и чл.39 , параграф 1 от Регламент 640/2014г. (при небрежност не по-голяма от 5%)- за всяко нарушено изискване. Независимо от въведената в методиката препратка към чл.38 и чл.39 от Регламент 640/2014г., разпоредбите на Глава II Изчисляване и прилагане на административни санкции на Регламента са задължителни и пряко приложими за държавата членка. Според чл.39 , параграф 1 от Регламент 640/2014г., когато констатираното неспазване произтича от небрежност на бенефициера, се прилага намаление. По правило намалението е в размер на 3 % от общата сума на плащанията и годишните премии, посочени в член 92 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Разплащателната агенция обаче може въз основа на оценка на значимостта на неспазването, направена от компетентния контролен орган в оценъчната част на доклада за проверката, при която са взети предвид критериите, посочени в член 38, параграфи 1 4, да вземе решение да намали този процент до 1 % или да го увеличи до 5 % от общата сума, посочена в първа алинея, или в случаите, когато разпоредбите относно съответното изискване или съответния стандарт дават известна възможност да не се санкционира констатираното неспазване или в случаите, в които подпомагането е предоставено съгласно член 17, параграф 5 и член 17, параграф 6 от Регламент (ЕС) 1305/2013, да не налага никакви намаления. Това означава, че в случай на намаление при изплащане на финансова помощ по чл.28, ал.1 от Наредба 4, трябва да се приложат разпоредбите на чл.38 и чл.39, параграф 1 от Регламент 640/2014г. свързани с изчисляването и прилагането на административната санкция спрямо конкретния земеделски производител. АО е упражнил правомощието си за отказ по чл.28, ал.1 от Наредба 4, но не става ясно защо органа е упражнил това правомощие, а не е приложена алтернативната възможност за намаление, предвидена в същата разпоредба, която е приложима и за хипотезата, възприета от АО по ал.1, т.4 от Наредбата неспазени нормативни изисквания за хуманно отношение към животните, съобразно информацията за конкретния случай, налична в документите, съставляващи административната преписка. Съобразно изложеното правилен е крайният извод на АС-Велико Търново за липса на фактически основания в оспорения акт свързани с възприетите от органа материалноправни основния за отказ от финансово подпомагане по подаденото заявление за подпомагане /плащане за 2021г. по подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор Едри преживни животни (ЕПЖ) по дейност 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ за 2021г. При тези факти законосъобразен е извода на АС за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на уведомително писмо. Обжалваното решение е обосновано. Крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното УП кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 12.02.2023г. с адвокат Нечев, при неуважено възражение на касатора за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид актуалната разпоредба на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,