Решение № 1487 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2016 г.

ВАСV отделение06.02.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2 от 4.01.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. по описа на Административен съд - Л. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед рег. № 1762зз102/3.07.2015 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР - Л., с която Р. А. М. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. ОСЪЖДА Районно управление на МВР - Л. да заплати на Р. А. М. сумата 315 (триста и петнадесет) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1487 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. А. М. против решение № 2 от 4.01.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. по описа на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 1762зз102/3.07.2015 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР - Л., с която касаторът е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с извършена от него хулиганска проява на обществено място и съставен акт по УБДХ на 1.07.2015 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо, а по същество за основателно по следните съображения: Както е констатирано в мотивите на първоинстанционното решение, основанието за задържането на М. е акта за дребно хулиганство, съставен два дни преди това по жалби на бившата му съпруга и нейна приятелка, съдържащи твърдения за нанесен побой и отправени заплахи. Във връзка с акта, съставен в негово отсъствие, оспорващият е получил призовка и се е явил на 3.07.2015 г. сутринта в полицейското управление, където е дал обяснения. Отрекъл е да бил на посоченото от пострадалите жени място и час, като алибито му, основано на посещение на служители от МВР в къщи по същото време, не е било проверено. Задържан е в 10.20 часа, като в 10.30 часа вече е бил предаден на съд, видно от протокола за разпределение на делото в районния съд. Доведен е принудително в съдебната зала от органите на полицията. Съдебното заседание е приключило в 13.30 часа, като делото е било отложено за друга дата за разпит на свидетелите, посочени от нарушителя М.. Същият е освободен в 13.45 часа, т. е. преди изтичане на 24 часа от задържането му. Впоследствие е признат за невиновен и е оправдан по вмененото му нарушение - дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, поради недоказаност, че е автор на същото. При тези доказателства касационната инстанция счита, че решението е неправилно. Задържането на лицето е осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие. Дори и да е имало съмнение за полицейския орган, че описаното в акта по УБДХ отговаря на действителното правно и фактическо положение, хулиганството е било преустановено два дни преди това. Няма данни за оказана съпротива на лицето, напротив, М. се е явил в РУ на МВР доброволно и е съдействал за установяване на обективната истина. Това означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че административнонаказателната (респективно наказателната отговорност) и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Предвид изложеното решението на първата инстанция следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба, като се отмени процесната заповед за полицейско задържане. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски и РУ на МВР - Л. следва да се осъди да му заплати сумата 315 лева за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2