Решение № 9640 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2011 г.

Решение № 9640 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Белослава Бориславова Йонова от гр. София срещу отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за изключване от границите на природен парк "Витоша" поземлен имот № 817, нанесен в к. л. 612, с обособен от него УПИ Х-817, кв. 16, м. в. з. "Беловодски път", землището на кв. Бояна. В жалбата, както и в становището на Йонова по същество се твърди, че министърът на околната среда и водите като компетентният по Закона за защитените територии (ЗЗТ) орган не е провел дължимата по чл. 41, ал. 1 от ЗЗТ процедура, след като е сезиран, а отказът му да издаде заповед е незаконосъобразен поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на административния акт и произнасяне по съществото на спора в полза на жалбоподателката. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като процесуално недопустима, а по същество счита същата за неоснователна. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Белослава Йонова е собственик на недвижим имот, находящ се в кв. Бояна, представляващ поземлен имот № 817, нанесен в к. л. 612, с обособен от него УПИ Х-817, кв. 16, м. в. з. "Беловодски път", по силата на нот. акт № 59, т. III, рег. № 2964, д. 394 от 2005 г. на нотариус с район на действие СРС. С молба вх. № 94-00-187 от 19.04.2011 г. е сезирала министъра на околната среда и водите с искане имотът да бъде изключен от територията на природен парк "Витоша", тъй като към 2002 г. той е, от една страна, включен в устройствения план на София, но от друга - все още попада в непроменените граници на природния парк. От данните по приложената административна преписка е видно, че процедура за промяна границите на природен парк "Витоша" чрез включване на нови територии и изключване на територии от парка е провеждана в периода 2002 - 2007 г. По повод постъпилата от Йонова молба административният орган не е провел нарочно производство, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗЗТ. С писмо изх. № 94-00-187 от 20.05.2011 г., получено от молителката на 7.07.2011 г., тя е уведомена за отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за исканата промяна - изключване на собствения й имот от територията на природния парк. Изложените съображения касаят констатации по предходно проведена процедура за промяна границите на парка, при която решението на нарочната комисия е подписано с особено мнение, изразяващо се в несъгласия с проведената процедура на заседанието на този орган. За мотивите и волеизявлението на министъра на околната среда и водите, Белослава Йонова е уведомена с цитираното писмо, изходящо от заместник-министъра на околната среда и водите. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че насоченото към отказа на министъра на околната среда и водите оспорване е процесуално допустимо. То е направено от лице с доказан процесуален правен интерес и е предявено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита. Същият е винаги налице, когато обжалваното действие на административния орган засяга правната сфера на жалбоподателя. В конкретния случай е налице формиран отказ на административен орган по подадено от Йонова искане за удовлетворяване на признато от закона право, поради което тя има правен интерес за постигане на благоприятни правни резултати - отмяна на отказа. Правният интерес за жалбоподателката е налице, тъй като без обжалване не може да защити предявените си пред администрацията права. Наличието на годен за обжалване административен акт също е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните. В конкретния случай, поради специфичния характер на дължимото от компетентния по закон орган произнасяне - отказ да удовлетвори заявено от Белослава Йонова субективно право, обективиран, обаче, в изпратено до адресата писмо от заместник-министъра на околната среда и водите, съдът приема, че е налице формирано изрично волеизявление на министъра на околната среда и водите, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Компетентният по чл. 35, респ. чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ административен орган е формирал властническото си волеизявление в срока по чл. 57, ал. 5 от АПК. За него жалбоподателката е уведомена с писмо от заместник-министър. Становището на ответника, че липсва годен за оспорване административен акт, е неоснователно. Правният характер на акта се извежда от неговото съдържание. Министърът на околната среда и водите е формирал своето волеизявление, макар то да е обективирано в писмо, подписано от друг орган. Обратният извод би довел, от една страна, до шиканиране с административния процес, а от друга - до блокиране на всяка възможност за защита от страна на засегнатото лице и на практика води до отказ от административно правораздаване. При положение, че министърът на околната среда и водите не е провел разписаната в Глава Трета от Закона за защитените територии процедура във връзка с подаденото заявление, то оспореният отказ като незаконосъобразен подлежи на отмяна. Преписката следва да се върне на компетентния орган за произнасяне на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд,