Решение № 6967 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 42/2017 г.

Решение № 6967 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 42/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) - П. против решение № 624/11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 526/2016 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Ответникът - "Хидроенерджи" ООД, представлявано от управителя И. Ж. Т., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд обявява нищожността на решение № ПК-23-ОВОС/05.05.2016 г. на Директора на РИОСВ - П., издадено по административна преписка с вх. № КД-01-2688/27.07.2010 г. и връща преписката на директора на РИОСВ - П. за продължаване на административното производство. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема за установено, че административният орган е постановил прекратяване на административното производство по преценяване приложимата процедура по глава VI, раздел III от ЗООС на инвестиционното предложение на дружеството "Хидроенерджи" ООД с решение № ПК-004-ОВОС/21.01.2016 г. Констатирано е, че като правно основание е посочен чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, който гласи, че компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответния специализиран компетентен орган (напр. Басейнова дирекция, МЗХ, общински органи и други) недопустимост на инвестиционно предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Решаващият съд формира извод, че при прекратяването на 21.01.2016 г. директорът на РИОСВ - П. се е позовал на потвърдена от Басейнова дирекция недопустимост на инвестиционното предложение, дадено с писмо от 28.12.2015 г. Установено е, че на 15.02.2016 г. административният орган се е възползвал от правото си по чл. 91, ал. 1 АПК и е оттеглил оспорения по административен ред акт. На 05.05.2016 г. директорът на РИОСВ е издал ново решение за прекратяване на административното производство, предмет на процесното дело, като в мотивите си се е позовал на същите основания и фактически обстоятелства. Съотнасяйки релевантната правна уредба към предмета на спора, решаващият съд приема, че оспореното решение е нищожно. Първоинстанционният съд намира, че след като е преразгледал и оттеглил акта, директорът на РИОСВ - П. не е разполагал с правна възможност да постанови нов акт, при същите мотиви и обстоятелства и със същата разпоредителна част, както оттегления първоначален акт. Изведено е, че в оспореното решение не са изложени никакви мотиви за наличието на нови обстоятелства, които да налагат повторно издаване на акт със същото съдържание, след като вече веднъж е бил оттеглен. В заключение е прието, че административният орган не е бил компетентен да прекрати повторно производството по преценяване на приложимата процедура след като вече я е бил прекратил и е оттеглил първоначалния си прекратителен акт. Решението е неправилно. В конкретния случай в РИОСВ - П. е образувано административно производство по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), издадена на основание чл. 101, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Компетентен орган, съгласно чл. 93, ал. 3 ЗООС е съответния директор на РИОСВ, включително при прекратяване на процедурата поради недопустимост, съгласно чл. 2а от Наредбата за ОВОС. С. приложение към чл. 3 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите в териториалния обхват на РИОСВ - П. попадат следните общини: Б., Б., Б., Велинград, Лесичево, П., П., П., С., С., Р. Местоположението на инвестиционното предложение, по което се е произнесъл директора на РИОСВ - П. е в с. В. дол, община С., поради което настоящият състав приема, че е в обхвата на неговата териториална компетентост. Предвид гореизложеното и с оглед представения по делото трудов договор № 20/07.01.2014 г., касационната инстанция намира, че органът издал оспорения административен акт е компетентен по материя, място и степен. Правото на отзив е уредено в нормата на чл. 91, ал. 1 от АПК - в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. С чл. 91 АПК законодателят е предоставил на всеки административен орган правомощието да прекрати (да преустанови, също с ретроактивен ефект) или да измени действието на издаден от него индивидуален или общ административен акт, който все още не е влязъл във формална сила, като го отмени или измени, а в случаите на изричен или мълчалив отказ - да издаде съответния административен акт. Следователно оттеглянето на оспорения административен акт или неговото изменение от органа, който го е издал, е един от правно установените начини за прекратяване (преустановяване) или изменение на действието на незаконосъобразен или неправилен индивидуален или общ административен акт, чиято цел е, чрез предоставената на административния орган възможност за самоконтрол, да се спести технологично време за последващ йерархичен контрол по реда на глава шеста на АПК. С решение № ПК-004-ОВОС/15.02.2016 г. директорът на РИОСВ - П. е упражнил правото си на отзив по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, след постъпването на жалба срещу решение № ПК-004-ОВОС/21.01.2016 г. Горното е обосновал с установеното разминаване в обстоятелствената част на оспореното решение, в което е посочено, че същото е издадено от К. Й. Г., в качеството му на директор на РИОСВ - П., а по-долу е подписано от инж. П. Д., който е действал като заместник на титуляра, упълномощен със заповед № РД-452/24.06.2015 г. на Министъра на околната среда и водите. След влизане в сила на решението за оттегляне на административния акт и при непроменена фактическа обстановка по преписката, директорът на РИОСВ - П. е издал решение за прекратяване на административното производство поради недопустимост ПК-23-ОВОС/05.05.2016 г. С оттеглянето на първоначалния акт - преди влизането му в сила, същият не поражда правни последици. Упражнявайки правото си на отзив, административният орган е издал по същество един нов административн акт. От датата на неговото съобщаване започва да тече нов срок за обжалване. Новият акт подлежи на оспорване също по реда на АПК (чл. 91, ал. 2 АПК). Проверката за неговата законосъобразност започва с проверка за наличие на предпоставките за допустимост и продължава с проверка на всички основания по чл. 146 АПК. Този нов акт не подлежи на преразглеждане, съгласно изричната разпоредба на чл. 91, ал. 2 АПК, но не може да се квалифицира като нищожен, поради самото пререшаване с него на същия въпрос. С оглед на горното, първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно. Предвид неизлагането на мотиви относно материалната законосъобразност на акта делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по същество на спора от друг състав на същия съд. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение